Решение № 4191 от 12.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4191 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330106138 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап.*, против „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, с която са предявени кумулативно съединени искове за признаване за установено, че клаузата за неустойка в размер на 241,65 лв., уредена в т. 6.1 – т.6.6 договор за потребителски кредит с номер на транш № *** и Анекс към него, сключен между страните, е нищожна на осн. чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както на осн. чл.21 ал.1, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 241,65 лв. – недължимо платена по недействителна клауза за неустойка, уговорена по договор за потребителски кредит с номер на транш № ***и Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с номер на транш № *** и Анекс към него, с уговорена главница 400 лева, с лихва от 41,90 %, при ГПР - 49,63 % и обща дължима сума от 683,55 лв., в която е включена и неустойка от 241,65 лв., дължима по т.6.1-т.6.6 от договора и чл. 9 от анекса. Посочено е, че ищецът бил заплатил цялата сума по договора. Ищецът обаче счита, че уговорената в договора неустойка от 241,65 лв., начислена за непредоставяне на обезпечение по 1 кредита от двама поръчители и банкова гаранция, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, като в тази насока развива съображения. Поддържа, че процесната клауза за неустойка води до накърняване на принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и води до липса на еквивалентност в насрещните престации на страните. Допълнително, предвид размерът на неустойката, явяващ се близо 70 % от този на главницата по кредита, се нарушавала разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП поради което тази клауза била и неравноправна. Аргументира се, че клаузата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като размерът на същата бил необосновано висок. Счита, че процесната неустойка, дължима при неосигуряване на обезпечение на кредита, нарушавала изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, като прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В този смисъл развива съображения и цитира съдебна практика, че неустойката излизала и извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа се, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена. Развити са и подробни съображения и също е цитирана съдебна практика в подкрепа на твърденията в исковата молба, че процесната неустойка води до заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР по кредита, като последното водело до оскъпяване на кредита в повече от законодопустимия лимит. В този смисъл посочения в договора ГПР не съответствал и на действително приложимия такъв, което представлявало заблуждаваща търговска практика. По изложените аргументи се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

Постъпил отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД, с който се взема становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Анекс от *** г. към Договор за потребителски кредит № **с номер на транш № ***, за сумата от 400 лв. главница, предоставена в брой на ищеца, като в тази насока развива фактически твърдения. Възразява процесната клауза за неустойка да е нищожна на сочените от ищеца основания, вкл. и че размерът е и водел до надхвърляне на ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, а начисляването на неустойката било следствие именно от неизпълнение на договорни задължения. Начислената неустойка представлявала адекватно обезщетение за неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Счита, че неустойката и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката, като в тази 2 насока развива съображения във връзка с характера на договора като потребителски кредит и отговорността на длъжника да осигури обезпечение на кредита. Поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена и не е част от Общите условия на дружеството-кредитодател, като размерът на неустойката се преценявал съобразно конкретния длъжник. Възразява срещу твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, както и че клаузата е нищожна по силата на чл. 33 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп” АД е предявил и насрещен иск за осъждане на В. Б. Я. да му заплати сумата от 402,30 лв. – дължима главница по Анекс № *** от*** г. към Договор за потребителски кредит № ***, сумата от 25,30 лв. – възнаградителна лихва по същия договор за периода 20.11.2021 г. – 17.02.2022 г., и обезщетение за забава за периода от 28.10.2019 г. до 28.06.2022 г. в размер на 14,11 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 29.06.2022 г., до окончателното плащане на вземането.

Твърди се в насрещната искова молба, че на ***г. бил сключен между страните Анекс № *** от *** г. към Договор за потребителски кредит № ***, по инициатива на В. Б. Я., който получил в заем, в брой срещу разписка, сумата от 800 лв., като била уговорена и възнаградителна лихва за ползването на кредита. По договора била възстановена сумата от 444 лв., като останали дължими още 402,30 лв. от главницата, и 25,30 лв. – договорна лихва, начислена за периода 20.11.2021 г. – 17.02.2022 г. Падежът на последната погасителна бил на 17.02.2022 г., като поради настъпилата забава е начислена и законна лихва в размер на 14,11 лв. за периода, считано от 18.02.2022 г., до подаване на насрещната искова молба. Предвид изложеното се моли за уважаване на насрещния иск и присъждане на разноски по него.

В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от В. Б. Я. с възражения за неоснователност на насрещния иск. Сочи, че процесния договор и анекса към него са такива за потребителски кредит и длъжникът по тях се ползва със законоустановената потребителска закрила, за което съдът следи служебно. Поддържа и че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Нарушен бил чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на ГЛП и дали същият е фиксиран или променлив. Налице било и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било ясно посочено какви точно разходи са включени при неговото изчисляване и как е формиран същия, което затруднявало длъжника да разбере какъв е реалния процент на оскъпяване на кредита. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК пък не било посочено ясно в погасителния план какви компоненти са включени в погасителната вноска и как и на каква база е изчислен нейния размер. Развити са и съображения, че в договора е предвидена клауза за неустойка, който реално представлявала допълнителна печалба за кредитора. Това се извеждало от начина и условията, при които е начислена, и съобразно реда, по който се заплащала – заедно с погасителните вноски. Последното имало за последица това, че не били посочени в договора 3 действително приложимите ГПР и ГЛП по кредита, което било самостоятелно основание за нищожност на договора и представлявало заблуждаваща търговска практика. В тази насока развива съображения и цитира съдебна практика. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като размерът на лихвата надхвърля трикратния размер на законната лихва, в който смисъл била налице и съдебна практика. Поради недействителността на договора, счита и че не се дължи обезщетение за забава. По изложените съображения се моли за отхвърлян на насрещния иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***от *** г., сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и В. Я., като кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучател потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит, като в рамките на срока на договора кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита – „траншове по кредита“, до достигане на разрешения кредитен лимит.

Условията и сроковете по транша се определят с Анекс /чл. 3.2/.

В тази връзка по делото са налице данни за два транша по процесния договор за кредит, а именно с Анекс от *** г. по Договор за потребителски кредит №*** с номер на транш №*** и с Анекс от *** г. към Договор за потребителски кредит № *** с номер на транш № ***. С изключение на параметрите по кредита като отпусната сума, уговорен лихвен процент, ГПР и размер на други вземания, вкл. и за неустойка, двата анекса са напълно идентични по съдържание.

Съгласно Анекса от *** г. на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 400 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена от ищцата, видно от представена разписка за получаване на сумата /л.28 гръб/. Уговорен е годишен лихвен процент от 41,90 % и е посочен годишен процент на разходите – 49,63 %, при срок на договора от 5 месеца. Крайната сума, която ищецът е следвало да върне е в размер на 441,90 лв. В договора /т. 6.6/ и анекса – т. 9, е уговорена и клауза за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в размер на 1,61 лв. на ден за първия ден от периода и 1,61 лв. за всеки следващ ден до предоставяне на обезпечението или общо 241,65 лв. за целия срок на транша. За длъжника е предвидено задължение до края на деня, следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство, като поръчителите (поне двама) е следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са физически лица с нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20 годишна възраст, работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната 4 история на поръчителите. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 1,61 лв. на ден, като начислената неустойка се заплащала със следващата вноска на погасителния план.

В същия смисъл е и уговореното с Анекс от *** г. с номер на транш № ***. Със него обаче е отпусната сумата от 800 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена от ищеца, съгласно представена разписка за получаване на сумата /л.53/, подписана от В. Я. и неоспорена от него. Уговорен е годишен лихвен процент от 43,01 % и е посочен годишен процент на разходите – 49,66 %, при срок на договора от 7 месеца. Крайната сума, която ищецът е следвало да върне е в размер на 913,01 лв. В договора /т. 6.6/ и анекса – т. 9, също е уговорена и клауза за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в размер на 3,05 лв. на ден за първия ден от периода и 3,05 лв. за всеки следващ ден до предоставяне на обезпечението или общо 640,57 лв. за целия срок на транша.