Присъда № 23 от 01.12.2020, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 23 /01.12.2020 ГОД. ПО НОХД № 173/2020

ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура Разград, Териториално отделение – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия З. Н. С. от ***, за това, че в периода от 13.01.2015г. до 29.02.2020г. в гр. Кубрат, обл. Разград, след като е бил осъден с Решение № 205/22.12.2014 г., по гр. дело № 390/2014 г. по описа на PC – Кубрат, влязло в сила на 13.01.2015 г. да издържа свой низходящ, сина си А.З.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски, като не е платил 56 месечни издръжки в размер на 90 лв., а именно:

-за времето от 18.11 - 30.11.2015г. - 37.21 лв. (непълна месечна издръжка);

-за времето от 01.12.2015 г. - 30.06.2020 г. - 4 950 лв. (55 месечни издръжки) за детето А.З.С. от присъдената издръжка, всичко в общ размер от 4 987.21 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства доказват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен.

Пледира на С. да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода за срок от три месеца лишаване от свобода. Заявява, че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК и така наложеното наказание да не се изтърпява, а се отложи за тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият З. Н. С. на досъдебното производство не се признава виновен. За насроченото разпоредително заседание не се явява, поради което на основание чл. 94, ал. 1 , т. 8 от НПК съдът е назначил служебен защитник и е разгледа делото по реда на задочното производство като отчете, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, а обвинението не е за тежко престъпление. Служебният защитник заявява становище, че при постановяване на присъдата съдът следва да съобрази многобройните смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, че подзащитният му е изпращал суми до майката на детето му, когато е бил в чужбина, както и че е давал пари на ръка – чрез своята майка или сестра, както и през времето, когато след раздялата и след като е бил осъден да плаща издръжка за сина си, са заживели отново заедно с майката на А. и похарчили сума около 3 000 евро, която спестил от работа в чужбина. Поради това пледира така предвиденото наказание пробация да бъде заменено с наказание глоба при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „в“ от НК.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.З. Н. С. е 34-годишен, с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен.

С. е осъждан с Присъда № 25/17.04.2014 г. по

НОХД № 84/2014 г. по описа на Районен съд – Кубрат, в сила от 08.05.2014 г., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

От фактическа страна: През 2010 г. св. И.П. и подсъдимият С. заживели заедно без да сключват граждански брак. От съвместното им съжителство на 26.04.2012 г. се родил синът им А.З.С., с ЕГН **********, видно от приложеното към доказателствата по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0207/ 02.05.2012 г. съставет от длъжностно лице при Община Разград.

След раждането на детето отношенията между съжителстващите на семейни начала се влошили и на 28.11.2013 г., св. П. напуснала съвместното им жилище и заедно с детето се установила в дома на родителите си. Подсъдимият от този момент не се интересувал за възпитанието и здравословното състояние на сина им, а изцяло грижите за детето били поети от св. П., подпомагана от родители ѝ.

С Решение № 205/22.12.2014 г. по гр. д. № 390/2014 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият е осъден да плаща месечна издържа на детето А. С. в размер на 90.00 лв., считано от 29.09.2014 г. След влизане на решението в сила, подсъдимият превел еднократно по банковата сметка на свидетелката сумата от 90 лв., равняваща се на едномесечна издръжка, след което е бездействал и не е изплащал присъдените от съда дължими месечни суми. По молба на св. П., държавен съдебен изпълнител при PC Кубрат, образувал изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на съдебно изпълнителна служба спрямо подсъдимия С.. От представената писмена справка № 1377/06.04.2020 г. е установено, че по изпълнителното дело са били събрани 907.79 лв. от запор на трудовото възнаграждение на подсъдимия за периода 13.01.2015 г. до м. ноември, 2015г.

Подсъдимият е бил в трудовоправни отношения с ЕТ „Атхена-Н.М.“ гр. Кубрат, които са прекратени на 27.08.2015 г. От изготвената и приложена към материалите по делото справка от Агенция по заетостта е видно, че С. от 03.09.2015 г. е бил регистриран в дирекция „Бюро по труда“ като безработен.

За времето от 23.11.2015 г. – 01.03.2016 г. и 28.11.2016 г. – 10.02.2017 г. е бил в трудовоправни отношения с търговско дружество „Аделина 2013“ ЕООД гр. Благоевград. След описания период до настоящия момент няма данни С. да има сключени трудови договори на територията на Република България.

2

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза. От заключението на вещото лица е видно, че към 30.06.2020 г. обща дължима сума за периода 13.01.2015 г. до 30.06.2020 г. подсъдимият С. дължи общо 66 месечни издръжки в размер на 5895.00лв. Общо издължени суми 907.79 лв., от тях чрез ДСИ при PC Кубрат - 10 месечни вноски и един превод в размер на 90 лв. по банковата сметка на св.П.. Към дата 30.06.2020 г. подсъдимият не е изпълнил задълженията си в размер на 4 987.21 лв. равняващи се на 56 месечни издръжки.

По инициатива на служебният защитник на подсъдимия съдът е изискал от офисите на „Уестърн Юниън“ в гр. Кубрат справки относно това изпращал ли е и какви суми подсъдимият на майката на сина му. Въз основа на така депозираните документи за извършени преводи е назначена и извършена ССчЕ, която установява, че в периода от 13.06.2017 г. до 05.12.2017 г. С. е превел от чужбина сума в размер на общо 898 евро или 1756.33 лева.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия представя и доказателство за извършен превод на 06.11.2020 г., извършен чрез ПОСтерминал в РС-Кубрат на сума в размер на 140.00 лв.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П. досежно обстоятелството, че подсъдимият не е заплащал редовно дължимите за детето им суми за издръжка. Тези нейни твърдения се потвърждават и от изготвените по делото две съдебносчетоводни експертизи. Съдът не дава вяра на показанията на св.П., че С. не е изпращал суми чрез системата за парични преводи „Уестърн Юниън“, тъй като приложените разписки от офисите оборват изложените от нея факти.

В показанията си свидетелките С.а и З., съответно майка и сестра на подсъдимия, сочат, че когато синът им е бил на работа в чужбина е изпращал различни суми, които те се предавали на ръка на св. П.. Заявяват, че С. е изпращал пари и за лятната почивка на детето на море, за дрехи и пр. Доколкото тези твърдения не са подкрепени с писмени доказателства, не са конкретизирани по време и размер, съдът не ги кредитира.

Съдът цени изцяло събраните по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

3

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият З. Н. С. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 13.01.2015 г. до 29.02.2020 г. в гр.

Кубрат, обл. Разград, след като е бил осъден с Решение № 205 от 22.12.2014 г., по гр. дело № 390/2014 г. на PC – Кубрат, влязло в сила на 13.01.2015 г. да издържа свой низходящ, сина си А.З.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение на повече от две месечни вноски, като не е платил 37 месечни издръжки в размер на 90 лв., а именно:

– за времето от 18.11 – 30.11.2015 г. – 37.21 лв. (непълна месечна издръжка).

– за времето от 01.12.2015 г. – 31.05.2017 г. – 1 620.00 лв. (18 месечни издръжки)

– за времето от 01.01.2019 г. – 30.06.2020 г. – 1 573.74 лв. (1 непълна и 17 пълни месечни издръжки) за детето А.З.С. от присъдената издръжка, всичко в общ размер – 3 230.95 лв.

Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК).

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 25 – годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Това означава, че за времето от 13.01.2015 г. до 29.02.2020 г., подсъдимият З. Н. С. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплащал изцяло дължимата ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете, въпреки влязлото в законна сила решение на съда, а през това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на детето му се е грижела майката – свидетелката П..

С бездействието си по отношение на вмененото му с влязлото в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своя низходящ – А., дължима за горепосочения период от съответно 37 месеца (т. е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е бил осъден да го издържа.

Подсъдимият е внесъл част от дължимата за общия период на обвинението дължима издръжка – в размер на 1756.33 лв., но това не води до извод, че 4 последният следва да бъде признат за невиновен и оправдан за този период, както и че деянието му е несъставомерно. Касае се за продължено престъпление и фактът, че е платена част от дължимата издръжка не води до извод за оправдаване на подсъдимия за този период. В тази връзка е и Решение № 443/20.10.2010 год. на ВКС по н. д. № 421/2010 год., I н. о, където се приема, че:

„Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК не би било извършено само, ако се установи, че лицето е изплатило изцяло задължението си”. Съгласно Решение № 88/28.02.2011 год. на ВКС по н.д. № 6/2011 год., III н. о.: „Престъплението по чл.

183, ал. 1 НК е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един подълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност.

Затова, както и в настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като определен брой неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за инкриминирания период”. Казано по друг начин – това, че след довършване на престъплението (с неплащане на две месечни вноски, които дори не е необходимо да са поредни) подсъдимият евентуално е решил да погаси част от задължението си, не води до извода, че той трябва да бъде оправдан за месеците, за които се е издължил със закъснение. Този извод, освен от практиката на ВКС, се подкрепя и от тълкуването на закона. Изрично в поощрителната норма на чл.

183, ал.3 НК е предвидено, че дори подсъдимият да заплати всички дължими вноски – то той не се наказва (само ако не са настъпили други вредни последици и то само веднъж), но при всички случаи се признава за виновен в извършване на престъплението – т. е. по аргумент за по-силното основание – щом дори при плащане на всички вноски – съдът пак следва да признае подсъдимия за виновен, то той следва да направи това и при плащане само някои от тях, доколкото няма никаква логика да го признае за виновен при плащане на всички вноски, а да го оправдае за определен период, ако плати частично.