Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 12 от 23.02.2022, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Наказателно дело от общ характер 470/2021
Вид
Присъда № 12
Подписан
23.02.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, пар. 4 · Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (кодифициран текст) текст от значение за ЕИП
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 149, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 169 - чл. 171 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 169 - чл. 171 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 169 - чл. 171 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 223, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 309, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 23.02.2022г. по НОХД № 470/2021г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия П. К. ХР. за това, че на 01.08.2020г., около 20:15ч., в к.к. Слънчев бряг, в мъжко тоалетно помещение на хотел „......, находящо се във фоайето на хотела, до входа на ресторанта, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14годишна възраст - Ж. Г. Ц., ЕГН:********** от гр.София, изразяващи се в опипване и стискане на гърдите й, след като я прегърнал, силно я придърпал към себе си, като с двете си ръце насилствено я хванал през детската й рокличка за седалищните части /дупето/ – престъпление по чл. 149, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че подсъдимият Х. е действал изненадващо за детето и е предизвикал у пострадалата комбинация от емоционални преживявания - страх, уплаха и ужас. Навежда, че извършените от подсъдимия активни физически действия опипване и стискане с ръце по гърдите на пострадалата, прегръщане и придърпване към себе си, насилствено хващане с ръце по седалищните части, по дупето, през детската рокличка, са обективирали целта на подсъдимия да възбуди половото си желание от физически контакт с малолетната без съвкупление. Намира, че описаното в обвинителния акт описва състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Счита, че доказателствените източници са последователни, логични и лишени от съмнения и противоречия. Акцентира върху гласните доказателства от пострадалата Ж.Ц., в това число проведен разпит пред съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК на Ж.Ц. в синя стая, както и показанията на Г.Ц. баща на детето и М.Г. - майка на пострадалата. Извършва анализ на писмените доказателства и експертните заключения на приетите експертизи. Излага, че всички доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и изцяло потвърждават участието на подсъдимото лице по повдигнатото обвинение. Допълва, че в хода на проведеното на 02 август 2020г. процесуално следствено действие - разпознаване на лица, подсъдимият е бил разпознат категорично от пострадалата Ж.Ц.. Обръща внимание върху обсъжданията, които са направени от психолога в психологичната експертиза, тъй като те дават анализ и отговор на въпроси, свързани както с годността на емоциите, физическото състояние на пострадалото лице и неговите възприятия и начина на въздействие на тези възприятия към момента на деянието и след това. Извършва анализ на цитираната експертиза. Акцентира върху изводите на вещите лица, че детето няма склонност да си фантазира и измисля. Сочи, че вследствие на извършеното детето е преживяло стресова ситуация, безпомощност, страх, като инкриминираният инцидент е оказал сериозна уплаха за едно деветгодишно дете.

Извършва анализ и на изготвената експертиза по отношение на подсъдимия. Счита, че подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Излага доводи в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че не проявява самокритичност. Сочи, че той умишлено нарушава взетата на ДП мярка за процесуална принуда „Подписка“. Предлага да се определи наказание при приложението на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи ефективно при първоначално определен общ режим. По отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск предоставя на съда. По отношение на веществените доказателства, моли на основание чл. 111, ал. 1 от НПК приобщеното под № 14 веществено доказателство- един брой детска рокличка, да бъде върнато на малолетната чрез нейния законен представител.

Предлага приобщените по делото сравнителни образци да останат на съхранение към делото, а направените в хода на ДП разноски в размер на 1957.20 лева да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия Х.. На основание чл. 309, ал. 2 от НПК прави искане взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ на ДП да бъде заменена със „Задържане под стража“, поради опасност подсъдимият да се укрие отново или да възпрепятства изпълнението на 1 предвиденото в закона наказание лишаване от свобода.

Гражданският ищец и частен обвинител, Ж.Ц., действаща чрез своята майка и законен представител – М.Х. Г., чрез повереника си, излага, че деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изцяло споделя направения доказателствен анализ от страна на държавното обвинение. Сочи, че доказването на този вид престъпления е изключително затруднено от обстоятелството, че не се извършват на публични места, а на четири очи, в присъствието единствено на дееца на престъплението и неговата жертва.

Излага, че жертва на престъплението е едно малолетно дете, като прекият доказателствен източник за осъщественото престъпно посегателство се съдържа именно в свидетелските показания на пострадалата Ж.Ц.. Счита, че същата много ясно, точно, последователно и непротиворечиво е възпроизвела всички действия, които са били осъществени спрямо нея от подсъдимия Х., а впоследствие е преразказала всичко това на своята майка и на своя баща.

Моли съдът да приеме без критичност показанията на Ж.Ц.. Акцентира на изводите на вещите лица, че малолетната Жаклин не е фантазирала и не е надграждала своите показания.

Счита, че в делото се съдържат и косвени доказателства за обстоятелството, че подсъдимият Х. е осъществил престъпния състав. В тази връзка акцентира върху изготвената ДНК експертиза, в т.1.2 от която е посочено, че не може да се определи с точност ДНК профил, но по задната част на изследваната рокличка са открити алели от лице от мъжки пол.

Акцентира върху изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Х., при която са установени смущения и нежелание за отговор при задаването на въпроси и обсъждане на процесната ситуация. Извършва анализ на показанията на бащата и майката на пострадалата. Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Излага, че гражданският иск е доказан както по основание, така и по размер. Развива доводи в тази насока. Намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Обръща внимание, че дори и към днешна дата подсъдимият не се разкайва за проявеното престъпно поведение. Предлага да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години. Сочи, че това са едни от най-тежките престъпления, които имат за цел да се запази емоционалното развитие на децата, и трябва с особено внимание да се подхожда към тях. По отношение на веществените доказателства се придържа към казаното от прокурора, а разноските, с оглед изхода на делото, предлага да се възложат в тежест на подсъдимия, както и да бъде осъден да заплати разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин. Счита, че само обясненията на пострадалата Ж.Ц., както и обясненията на подсъдимия са меродавни и трябва да се ценят от съдебния състав, а всички други обяснения на свидетели са косвени и пресъздават фактическата обстановка, която е разказана от пострадалото лице за случилото се. Не оспорва, че нещо се е случило. Намира, че най-важно и ключово доказателство е представената и приета от съда ДНК експертиза, според която не се доказва присъствие на клетъчен материал от подсъдимия П.Х. по рокличката на детето. Счита, че наличието на материал от лице от мъжки пол не може да бъде свързано с подсъдимия, тъй като Ж.Ц. е била на почивка с брат си и с баща си - лица от мъжки пол. Сочи, че няма свидетели очевидци на случилото се. Навежда, че свидетелката М.Г. посочва фактическа обстановка, която изобщо не кореспондира с обясненията на пострадалата и на подсъдимия. Сочи, че вещите лица, които са изготвили психиатричната експертиза на подсъдимия, много подробно са обяснили, че той има нормална психика, възприятие, и тъй като е неприятна цялата обстановка, съвсем спокойно обяснява и разказва какво се е случило. Извършва анализ на експертизата. Смята, че не е доказано изпълнителното деяние по отношение на субективната страна. Счита, че всички събрани доказателства говорят единствено и само за наличие на инцидент в мъжката тоалетна на хотела, вследствие на който клиентът й е претърпял емоционално и психично разстройство и проблеми със здравословното си състояние. Излага, че комплексната психиатрична 2 психологична експертиза на детето е правена един месец и половина след инцидента и не се знае какво се е случило в рамките на този период. Извършва анализ на показанията на пострадалата. Смята, че не е доказано към настоящия момент обвинението. Моли за присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. По отношения на гражданския иск, моли същият да бъде отхвърлен. По отношение на вещественото доказателство, не възразява рокличката да бъде върната на пострадалото лице.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума иска да бъде оправдан. Сочи, че до сега не е лъгал, а е на 70 години. Намира, че няма вина никъде.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. К. ХР. е роден на .......г. в гр. Шумен, постоянен адрес: гр. ................. и настоящ адрес: гр. .................... българин, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********. Видно от представена медицинска документация, с превод на български език (на л. 136 – л. 162 от делото) през месец декември 2020г. Х. претърпял дълбок ляв силвиев исхимичен инсулт. Към момента на прегледа – 03.01.2022г. са констатирани липса на значителна стеноза на нивото на вътречерепните съдове, липса на предсърдно мъждене при ЕКГ на входа, твърде висок LDL холестерол, небалансиран диабет, високо кръвно налягане, тютюнопушене, хиперхолестеролемия. При прегледа са констатирани пристрастяване към тютюнопушене и стар алкохолизъм.

Констатирано е неявяване на междинни прегледи, като е направено заключение, че при такова продължително тютюнопушене и лош гликемичен баланс, подсъдимият не е предпазен от нов исхемичен инцидент. От характеристика на подсъдимия (на л. 163 от делото), изготвена от негови съседи – В. Лазаров и Д. Лазарова, се установява, че по техни наблюдения подсъдимият е трудолюбив, скромен и никога не са влизали в пререкания с него.

На 01.08.2020г. П. К. ХР. се намирал на територията на к. к. „Слънчев бряг“, като бил на почивка в хотел „....... По същото време гости на хотела били малолетната Ж.Ц., родена на 13.04.2011г. (към онзи момент на 9 години), заедно с брат си и своя баща – св. Г.Ц..

Свидетелят Ц. се намирал в стаята си в хотела, а свидетелката Ж.Ц., заедно с други деца, във фоайето на хотела. Към този момент Ц. била облечена с детска рокличка без ръкави, с бяла горна част, бродерия от пеперуда отпред, изпълнена с разноцветни капси и долна част на широки хоризонтални ленти от виненочервен, бял и черен цвят, с етикет в областта на врата – Tommy Hilfiger. Около 20:15 часа св. Ц. решила да отиде до обща тоалетна в хотела, в близост до мястото, където играела. Видяла, че женската тоалетна е много мръсна, поради което се насочила към мъжката тоалетна. Влязла в мъжката тоалетна, но тъй като вратата не можела да се затвори, я оставила леко притворена. Чула, че някой се приближава към тоалетната, като мъж с бяла брада и коса, облечен с червено зелена риза и къси панталони до под коляното – подсъдимият Х., отворил вратата към нея. В тоалетната нямало други хора.

Св. Ц. се извинила и тръгнала да излиза от тоалетната. Докато минавала край Х. св. Ц. видяла пениса му. Извън кабинката Ц. изчакала с намерението да отиде до тоалетна след Х., но след като излязъл той започнал да се приближава бавно към нея. Тя се разтревожила. В този момент Х. се приближил до нея, казал „Аз бях на твоите години“ и я стиснал през роклята за една гърда, после за двете, придърпал я към себе си и я стиснал в областта на седалищните части с двете си ръце. След това я гушнал, докоснал я с брада по бузата и казал „Аз правех така на моята внучка“, усмихнал се и излязъл от тоалетната. Ц. се учудила, помислила си „Какво беше това?“, затреперила и излязла от тоалетната. Отишла при приятелите си, като се скрила в намиращи се наоколо храсти, тъй като се уплашила, че Х., който видяла, че се намирал на шезлонг и пиел алкохол, може да й направи нещо. След това отишла в стаята при баща си – св. Ц.. По пътя видяла, че Х. минава към асансьора и поради 3 тази причина побягнала. Разказала всичко на баща си, а впоследствие и на брат си. Заедно отишли на рецепцията в хотела, от където по описанието разпознали извършителя на действията спрямо Ц. като подсъдимия Х. и посочили на св. Ц. неговата стая. При опит Х. да бъде намерен в стаята си никой не отговорил, поради което св. Ц., заедно с дъщеря си, отишъл в полицията – РУ Несебър, за да съобщи за инцидента. По-късно същата вечер за инцидента била уведомена и майката на Ж.Ц. – М. Г., която не била заедно с бащата и децата на почивка, тъй като били разведени. Първоначално св. Ц. й разказал за случилото се, а впоследствие Ж.Ц. също й разказала какво е станало. При разказите за случилото се св.