Решение № 482 от 06.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. ****, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20225300900092 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Р. О. К. от гр.****, моли да бъде осъдено "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да и заплати сумата от 45000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 26.01.2022 г., изтичане на срока на ответника за произнасяне, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следствие на получените травми – множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, които са резултат от преживяно пътнотранспортно произшествие на 09.09.2021 г. в гр. ****, причинено виновно от водача Е. И. К. при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит", ДК № ****. Претендира и заплащане на направените по делото разноски

Ищцата сочи, че на 09.09.2021 г., около 14:20 ч в гр.****, на ****, пред автогара „Юг“, водачът Е. И. К. при управление на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, ДК № ****, е отнел предимството и като пешеходец, не я пропуснал да пресече пътното платно и предизвикал пътнотранспортно произшествие между тях, като напуснал произшествието. След като бил установен от органите на полицията му бил съставен АУАН № АВ-004693 от същата дата, както и издадено НП №21-1030009314/30.09.2021г, влязло в сила на 16.10.2021г. За произшествието бил съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

1

След удара ищцата твърди, че била транспортирана по спешност от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП до УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. ****, където й били назначени и извършени всички необходими прегледи, изследвания и рентгенографии, които установили контузия на долната част на гърба и таза на ищцата, за възстановяване от които била хоспитализирана в Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. ****, за периода от 09.09.2021г до 13.09.2021г., където било проведено консервативно лечение с обезболяващи. След изписването и, поради персистираща болка в областта на лявата тазобедрена става била насочена за компютърна томография на лява тазобедрена става, като при извършването и на 16.09.2021 г. била установена фрактура наосис исшии синистра с ангажиране на горна част на ляв ацетабулум с лекостепенно ангажиране на ставна повърхност (множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза), които довели до трайно ограничаване движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни, като й било назначено лечение, включващо медикаментозна терапия с обезболяващи и спазване режим на покой, необходимост от придвижване с помощта на две патерици, с цел да не натоварва левия долен крайник, продължавала медикаментозна терапия, като болките не отшумявали, като на 18.11.2021г. и били дадени указания за частично и постепенно натоварване на крайника. С оглед дългия възстановителен период ищцата била в отпуск по болест за общо 104 дни, при домашно-амбулаторен режим, като й били издадени болнични листове за временна неработоспособност, съответно за периодите от 01.10.2021г до 14.10.2021г, от 15.10.2021г до 13.11.2021г, от 14.11.2021г до 13.12.2021г и от 14.12.2021г до 12.01.2022г. По време на този период тя била поставена в ситуация да не може да се обслужва самостоятелно, като за удовлетворяване на ежедневните си хигиенни и битови навици имала нужда от помощта на близките си, което предизвикало у нея чувство на непълноценност и зависимост от околните. Инцидентът се отразил негативно и върху психическото й състояние, сънят й бил силно затруднен, била преследвана от кошмарни спомени от инцидента, изпитвала постоянна умора и отпадналост. Твърди, че не е настъпило пълно възстановяване, като продължавала да изпитва болки в областта на травмата, особено при натоварване и при проява на резки климатични промени, налице бил ограничен обем на движенията в областта на травмата.

Сочи, че към датата на събитието 09.09.2021 г. за лекия автомобил марка „Форд“ е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № GO 84762923, валидна от 22.12.2020 г. до 21.12.2021 г. Поради това, на основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 КЗ и чл. 380, ал.1 КЗ, ищцата предявила на 26.10.2021 г. пред ответника извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, а той отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета № 0801-006297/2021-01, с уведомление с изх. № 460/26.01.2022 г., което 2 обосновало предявяване от нея на претенция пред съда, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ.

С подадения отговор на исковата молба ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД заявява, че счита исковете за допустими и не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но според него са неоснователни. Оспорва твърдението, че в резултат от процесното ПТП ищцата е получила описаните в исковата молба травми като вид, медико – биологичния характер и степен на увреждане, както и твърденията за проведеното лечение и здравния й статус след настъпване на произшествието и понастоящем.

Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищцата болки и/или страдания, вследствие от получени множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, или контузия на долната част на гърба и таза, тъй като, видно от издадената епикриза от Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Р. О. К. е била приета в болничното заведение на 09.09.2021 г. и е изписана на 13.09.2021 г., а по време на болничния престой при извършеното й образно изследване - рентгенография на лумбални прешлени, не е установена фрактура - травматични разкъсвания по костите, образуващи тазовия пръстен, а данни за такава са налични едва 20 дни след настъпването на твърдяното застрахователно събитие. Оспорва твърдението, че водачът на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, Е. И. К., е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и е причинил произшествието така, както е описано в искова молба. Счита, че неговото поведение не е противоправно поведение и с това липсва елемент от състава на деликта, следователно ответникът не дължи обезщетение, доколкото правото на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.

45 от ЗЗД и претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Заявява, че вината на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпването на процесното застрахователно събитие не е установена по предвидения за това в закона начин и липсва краен акт на наказателния съд, притежаващ обвързваща сила за гражданския, по смисъла на чл. 300 от ГПК.

В условията на евентуалност, категорично оспорва да е налице изключителна вина на водача К. за реализиране на процесното застрахователно събитие, както и на вредоносния резултат от същото, тъй като за възникването му обективен принос има и ищцата като пешеходец. Тя, в нарушение на чл. 113 от ЗДвП, е предприела пресичане на неразрешено за целта място, като по този начин е създала опасността на пътя и чрез противоправното си пътно поведение в съществена степен е допринесла за инцидента.

Ако тя не беше предприела пресичане на конкретното място от пътното платно, не би се стигнало до пътен инцидент. Посочва, че предприетото от ищцата пресичане е в нарушение и на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразила разстоянието до 3 приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение, а е била длъжна да се огледа преди да започне да пресича пътното платно и да изчака преминаването на управлявания от К. лек автомобил, като счита, че е навлезла взапно на пътното платно на място и по време, в което видимостта за водача К. е била значително ограничена, включително и от друго пътно превозно средство, освен това не е пресичала пътното платно с нормален ход, съобразно изискванията на ЗДвП, а е бягала и/или неоправдано е забавила своя ход.

Сочи, че твърдените от ищцата усложнения и/или забавяне на възстановителния процес от травмите се дължат на предхождащи заболявания, от които тя не се е лекувала своевременно, както и на неспазване на лекарските предписания след ПТП, представляващо явно неглижиране на нейното здраве. Оспорва и твърденията на ищцата, че процесното ПТП е довело до негативно въздействие върху психическото й състояние.

Оспрорва претендирания размер на обезщетението като необосновано и прекомерно завишен и се позовава на Постановление № 4/25.05.1961г на Пленума на ВС, съгласно което обезщетението се присъжда само и единствено при установяване на действително претърпените вреди, а с претенции в настоящите космически размери се цели всъщност неоснователно обогатяване на пострадалото лице за сметка на застрахователя. Счита, че обезщетението не съответствало и на критерия „справедливост“, нито на съдебната или застрахователната практика по аналогични на процесния случаи.

С оглед оспорване на главната претенция е оспорена и търсената върху нея законна лихва.

С подадената допълнителна искова молба ищцата е оспорила всички направени от ответника възражения. Посочва, че извършеният от водача на автомобила деликт е установен със съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20211024-1580/09.09.2021 г., който, освен че има удостоверителен характер, е и официален свидетелстващ документ относно описаните в него факти, очертаващи механизма на увреждането (чл.17, ал.1,т.2 от Наредба 24/2006г.) и обстоятелствата, при които е настъпило. Твърди, че в констативния протокол е описано мястото на настъпване на процесното произшествие и участниците в него, а в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ ясно и подробно е посочено каква е причината за настъпване на събитието виновното и противоправно поведение на водача. С издаване на наказателното постановление е установена причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие – това са субективните действия на водача на лекия автомобил, който поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, а именно пешеходците, не пропуска и блъска пешеходката Р. О. К. и й нанася тежки увреждания, установени с представената по делото медицинска документация.

4

Изцяло е оспорено възражението за съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че е пресичала правилно пътното платно и единствено действията на водача на лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, т.е. той именно носи изключителна вина за удара. Ищцата твърди, че е предприела пресичане на пътното платно при спазване на всички законови изисквания и след като се е убедила, че с действията си няма да настъпи опасност за движението, включително и за здравето й. За неоснователно ищцата счита и възражението, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, тъй като тя е получила тежко увреждане след катастрофата - фрактура с множество счупвания на долната част на гръбначния стълб, която й е причинила силна болезненост, множество неудобства и дълъг период на възстановяване, много негативни емоции, психическа травма, стрес от изживяното на пътя. Допълва, че състоянието й е претърпяло драстична промяна и на 20.10.2020 г. се е наложило да бъде приета в Клиниката по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Свети Георги" - ЕАД за периода от 18.04.2022 г. до 17.05.2022 г. с поставена диагноза „Умерено тежък депресивен епизод”. Установена е депресивна симптоматика, в резултат на процесното ПТП, като не може да спи, наблюдава се тревожност, изнервеност, избухливост, постоянно е тъжна, драстично е отслабнала, обвинявала се, че е в тежест на близките, често преживявала катастрофата, лесно се стряскала от минимални звуци, страхувала се да остане сама, будела се е от кошмари с коли, за което и било предписано медикаментозно лечение. През този период не е била в състояние да работи като е била във временна неработоспособност за периода от 11.04.2022 г. до 31.05.2022 г. По отношение акцесорния иск посочва, че съгласно чл.