Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.05.2019, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
6151/2018
Подписан
23.05.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 23.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6151 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от

А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от ** -Управител против срещу

П.В.П. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на

1545,90 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит № СRЕХ-14622737/07.03.2017 г. за периода от 5.05.2017 г. до 5.07.2018 г.; сума в размер на 378,75 лв., представляващи договорна лихва за периода от 5.05.2017 г. до 5.07.2018 г.; сума в размер на 142,11 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 5.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 2887/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че на 23.10.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СRЕХ- 14622737/ 7.03.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по делото е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Навеждат се доводи, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи се, че цедента е упълномощило цесионера, понастоящем с наименованието „А.з.с.н.в." ЕАД от негово име /на цедента/ и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/СRЕХ-14622737/ 26.10.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в Договора за кредит адрес, като същото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес. Моли съда да връчи на ответника уведомлението за цесия с връчване на препис от исковата молба, което от своя страна счита, че съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено, приема, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Излага, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Твърди се, че на 3.03.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и П.В.П. като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № СRЕХ- 14622737, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги., като размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1399,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията": 146,90 лв. Излага се, че страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".

Твърди, че общият размер на кредита е 1545,90 лв., който включва в себе си обща цена на стоките, размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията", която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 15 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Излага се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Сочи, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Твърди, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1924,65 лв, а договорната лихва по кредита, уговорена от страните в размер на 378,75 лв. Сочи се, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2018 г., на 15 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 128,31 лв., при първа погасителна вноска 05.05.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 5.07.2018 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл.5 от ОУ. Излага се, че в конкретния случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 4.06.2017 г., която дата представлява падежа на втора погасителна вноска. Сочи се, че съгласно ОУ към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.

Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 5.06.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 142,11 лева. Излага се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба ищецът моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждането на разноски. Излага, че в настоящия случай безспорно се е доказало наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СRЕХ- 14622737/7.03.2017 г. излага, че е доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което същият е обявен за предсрочно изискуем. Излага, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредитодателя не е бил банкова институция, поради което същият не следва да обявява предсрочната изискуемост на длъжника.

Развива доводи, че ответникът е редовно уведомен за настъпилата цесия.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е уведомен за настъпилата цесия.

Твърди, че при осъдителните искове няма пречка цесията да се съобщи с ИМ, докато при установителните искове съгласно практиката на ПлОС длъжникът следва да е уведомен за извършената цесия преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи и, че цесията не може да бъде връчвана на особен представител. Твърди, че изявлението на ищеца, че с договора е налице клауза, че за да се обяви предсрочна изискуемост на вземането не е нужно уведомление е нищожна. Поради изложеното да съда да отхвърли иска.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че ответникът не е уведомен за настъпилата цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2887/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1790/02.05.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 1545.90лв. – главница, за периода от 05.05.2017г. до 05.07.2018г., по отношение на които на осн.чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 04.06.2017г.; сума в размер на 378.75лв. – договорна лихва, за периода от 05.05.2017г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 05.07.2017 г.

/падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на осн.чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 04.06.2017г.; сума в р-р на 142.11 лв. - обезщетение за забава, за периода от 05.06.2017г. до 30.04.2018г./датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер 41.34лв. за държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от приложения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № СRЕХ- 14622737/7.03.2017 г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по делото, че кредитодателя е предоставил на ответника обща сума от

1699 лева, при първоначална вноска от 300,00 лева. Установява се от договора, че чистия размер на кредита е в размер на 1545,90 лева, с 15 месечни погасителни вноски от 128,31 лева вяска. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 30,61 %, а ГПР ще е в размер на 35,30 %. Страните са договорили и, че при неплащане на две или повече последователни месечни вноски кредиторът има право да обяви договора за предсрочно изискуем. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия да се раздели на равен брой вноски, които стават част от всяка месечна погасителна вноска.