Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 03.11.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 292/2023
Вид
Решение № 257
Подписан
03.11.2023
В сила
01.03.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.170 - чл.173 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.170 - чл.173 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.170 - чл.173 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.170 - чл.173 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.575 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576, 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.584, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576, 8 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Шумен, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500292 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. Р. Ш. и А. О. Ш. от с. Н...., чрез пълномощника адв. Сн. Т. от ШАК, срещу решение № 57/15.03.2023 г. по гр.д. № 625/2022 г. по описа на НПРС, поправено с решение № 107/24.04.2023 г. по същото дело.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Н. Ю. С. и Б. А. С. от с. Н...., чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК са депозирА. отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 625/2022 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемите срещу жабоподателите, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот - дворно място с площ от 2 280 кв.м., ведно с построените в 1 него къща и стопански постройки, находящ се в с. Н..., съставляващ по плана на същото село УПИ ІІІ-46 от кв. 9, при граници от две страни улици и УПИ ІІ-44, както и да бъде отменен н.а. н.а. № .... г. на нотариус рег. № 690, вписан в СВ – Нови пазар с дв.вх.рег. № .... г.

Ищците са обосновА. претенцията си с твърденията, че са собственици на недвижим имот, намиращ се в с. Н..., съставляващ дворно място с площ от 2 280 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки, представляващ УПИ ІІІ-46 от кв. 9, при граници от две страни улици и УПИ ІІ-44. Двамата били съпрузи от 1999 г., но живеели заедно от 1992 г.. През 1996 г. сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижимия имот с предишния собственик О. Н.М. от с. Н.. и му платили продажната цена в размер на 1 800 лева, като имА. уговорка да прехвърлят имота след завръщането на продавача от РТ. При плащането на цената, продавачът им предал и оригинала на нотариалния акт за имота. От 1996 г. владеят имота добросъвестно и необезпокоявано, ремонтирА. жилищната сграда и стопанските постройки и през 1999 г., след сключването на граждански брак се преместили да живеят в него, където били и регистрирани. Тъй като продавачът починал в РТ, не са успели да прехвърлят имота, поради което през 2007 г. се снабдили с н.а. за собственост по давност. За придобиването на имота подА. декларация в Община - Каолиново и редовно заплащА. всички данъци и такси за него. През м. май 2022 г. узнА., че ответниците са се снабдили с н.а. за собственост на имота по обстоятелствена проверка. Ответниците са техни съседи и владеят имот с УПИ ІІ-44 от кв. 9, като не са осъществявА. владение върху имота на ищците по смисъла на чл.79 от ЗС.

В срока за отговор ответниците са оспорили иска като изцяло неоснователен, навеждайки твърдения, че са придобили владението върху спорния имот през 1993 г. от Е.М.А., по силата на предварителен договор за покупко-продажба, който не е бил оформен по нотариален ред поради смъртта на продавача. От 1993 г. са владели имота повече от 10 години явно, необезпокоявано и трайно, а през 2021 г. се снабдили с нотариален акт за собственост върху същия по давност. О. Н.М. никога не е владял имота, въпреки че между него и Е.М.А. също е имало спор за собственост. НА.це е грешно издаване на скици за имотите от Общинската служба – Каолиново, където не са отразени реалните им граници и в резултат на това всяка от страните притежава н.а. за имоти, които частично се припокриват.

В първото по делото заседание ищците са предявили възражение за нищожност на н.а. № .... г. на нотариус рег. № 690, тъй като при нотариалното удостоверяване е бил нарушен чл.576, вр. чл.584, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото са допуснати и разпитани като свидетели лица, които са роднини на ответниците, а именно С. Ш. – брат на ответника и Л.А. – съпруг на сестрата на ответницата.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си е признал за установено, на основание чл. 124 от ГПК, спрямо С. Р. Ш. с ЕГН ********** и А. О. Ш. с ЕГН **********, двамата от с. Н...., ул. ....., че Н. Ю. С. с ЕГН ********** и Б. А. С. с ЕГН **********, двамата от с. Н...., ул. ... са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-46 от кв. 9 по плана на с. Н.., 2 целият с площ от 2 391 кв.м., от които собствени, съгласно н.а. № 36, т. VІ, дело № 813/23.04.2007 г. 2 280 кв.м., при граници и съседи: от запад УПИ ІІ-44, от север земеделски земи, от изток и юг – улици, ведно с построените в него къща и стопански постройки; отменил е, на основание чл. 537, ал.2, изр.3 от ГПК, нотариален акт № ..... г. на нотариус с рег. № 690 на НК, с който С. Р. Ш. с ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2 360 кв.м., с построените в него гараж и второстепенна постройка, находящо се в с. Н...., на ул. ....., съставляващ УПИ ІІІ-46, одобрен със Заповед № 67,1017/1933 г., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ ІІ-44 и е осъдил С. Р. Ш. с ЕГН ********** и А. О. Ш. с ЕГН **********, двамата от с. Н...., ул. ....., да заплатят солидарно на Н. Ю. С. с ЕГН ********** и Б. А. С. с ЕГН **********, двамата от с. Н...., ул. ... направените по делото разноски в размер на 1 049.27 лева.

Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо.

По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че, с н.а. 36, т. VІ, рег. № 3983, д. № 813/23.04.2007 г. на нотариус рег. № 346, ищецът Н. С. е бил признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ от 2 280 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки, съставляващо УПИ ІІІ-46 в кв.9 по плана на с. Н.., ул. ...., при граници: от двете страни – улица и УПИ ІІ-44, като имотът е в режим на СИО между него и ищцата Б. С., с която са в граждански брак считано от 12.07.1999 г.. С н.а. № .... г. на нотариус рег. № 690, ответникът С. О. бил признат за собственик по давност на дворно място с площ от 2 360 кв.м., с построените в него гараж и второстепенна постройка, съставляващо УПИ ІІІ-46 в кв.9 по плана на с. Н.., ул. ...., при граници: от двете страни – улица и УПИ ІІ-44, като имотът е в режим на СИО между него и ответницата А. Ш..

Не е спорен между страните и факта, че ответниците са собственици на УПИ ІІ-44 в кв. 9 по плана на с. Н.., съседен на спорния.

Ищците твърдят, че владението върху имота, описан в нотариалния акт от 2007 г., им било предадено през 1996 г. от О. Н.М., по силата на сключен помежду им предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, след като заплатили на продавача уговорената продажна цена в размер на 1 800.00 лева, както и, че сделката не е била изповядана по нотариален ред, поради смъртта на последния.

За доказване на твърдението си, същите представят н.а. № 26, т.ІІ, д. № 460/16.09.1983 г. на НПРС, съгласно който О. Н.М. е бил признат за собственик по давностно владение на къща с пристроени две стаи и стопански постройки със застроено и незастроено дворно място от 2 280 кв.м. собствено място, а урегулирано ще съдържа 2 930 кв.м., представляващо п. ІІІ-46 в кв. 9 по плана на с. Н.., при граници: от север – общинско място, от изток – улица, от юг – улица и от запад – А.М.К., както и разписен лист. Съгласно 3 този разписен лист и посоченото в удостоверение от Община – Каолиново / л. 253 от първоинстанционното дело /, към 1989 г. като собственик на ПИ ІІІ-46, кв.9 е бил вписан О.

Н.М., с н.а. № .... г., а като собственици на ПИ ІІ-144 в кв. 9 – С.м Е. и А.М.А..

Ответниците твърдят, че владеят имота, описан в нотариалния акт от 2021 г., считано от 1993 г., когато им бил предаден от Е.М.А., по силата на сключен помежду им предварителен договор за покупко-продажба, който не бил оформен по нотариален ред, поради смъртта на продавача.

За доказване на твърдението си, същите представят н.а. № 72, т. І, д. № 168/08.08.1983 г. на НПРС, съгласно който Е.М.А. е бил признат за собственик по давност на къща от две стаи и салон с пристроена към нея стая и площ с 1 200/2 360 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място цялото от 2 360 кв.м., за което е отреден УП ІІІ-46 в кв. 9 по плана на с. Н.., с 2 870 кв.м., при граници на целия парцел: от две страни улици, А.М.А. и блок на ТКЗС.

От приложената преписка, се установява, че въз основа на подадено от ищеца предложение, със заповед № РД-09-07/16.03.2016 г. на кмета на Община – Каолиново е било допуснато изработване на проект за ПУП - частично изменение на плана за регулация за УПИ ІІІ-46 в кв.9 по плана на с. Н.., с цел вътрешните регулационни линии на имота да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на ПИ, като се запазва предназначението на имота – „ за малкоетажно жилищно строителство „. Със заповед № РД09-19/07.07.2016 г. на кмета на Община – Каолиново е бил одобрен ПУП – план за регулация на УПИ ІІІ-46 в кв. 9 по РП на с. Н.., съгласно който площта на визирания УПИ е била намалена от 2 946 кв.м. на 2 391 кв.м., за сметка увеличение площта на съседния УПИ ІІ-44 в кв.9.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, приложено на л.279 – 287 от първоинстанционното дело, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че планът на с. Н.. е бил одобрен с указ № 67/11.02.1993 г. и заповед № 1017/05.04.1933 г., като в частта, обхващаща спорния имот е променен със заповед № РД-09-19/07.07.2016 г. на кмета на Община – Каолиново. Имотът, описан в н.а. № 26 от 1983 г. е идентичен с включеното място от имот с пл.№ 46, попадащо в очертанията на п. ІІІ-46 в кв.9 по плана на с. Н.. от 1933 г., с графично измерена площ 2 280 кв.м. Имотът, описан в н.а. № 72 от 1983 г. представлява 1 200/2 360 ид.ч. от включеното място от имот пл. № 46, попадащо в очертанията на п. ІІІ-46 в кв.9 по плана на с. Н.. от 1933 г., с графично измерена площ 2 360 кв.м.. Разликата от 80 кв.м. по двата нотариални акта се дължи на метода на измерване. При действието на плана на с. Н.. от 1933 г. площта на УПИ ІІІ-46 в кв.9 се формира по следния начин: 1/ към УПИ ІІІ-46 са придадени 207 кв.м. от имот пл. № 44, 339 кв.м. от имот пл. № 45 и 111 кв.м. общинско място; 2/ от имот пл. № 46 са отнети 11 кв.м., придадени към УПИ ІІ-44 и 355 кв.м. – под улица. При действието на същия план площта на УПИ ІІ-44 се формира по следния начин:1/ към УПИ ІІ-44 са придадени 28 кв.м. от имот пл. № 43, 11 кв.м. от имот пл. № 46 и 142 кв.м. от имот пл. № 41; 2/ от имот пл. № 44 се отнемат 506 кв.м., придадени към УПИ І-41, 207 кв.м., придадени към УПИ ІІІ-46 и 2 4 кв.м. – под улица. При действието на плана на с. Н.. от 1933 г., изменен със заповед № РД09-19/07.07.2016 г. не са формирани придаваеми места. При действието на плана от 1933 г. площта на имот пл. № 46 е била 2 633 кв.м.. След изменението на плана със заповед № РД09-19/07.07.2016 г. площта на същия имот е 2 391 кв.м.. Със заповед № РД-09-19/07.07.2016 г. са поставени вътрешните регулационни линии на УПИ ІІІ-46 в кв.9 в съответствие със съществуващите имотни граници. След изменението на плана с посочената заповед, територията на имот пл. № 45 се изключва от УПИ ІІІ-46 и се включва в УПИ ІІ-44, като новата регулационна граница между УПИ ІІІ-46 и УПИ ІІ-44 преминава по източната граница на имот с пл. № 45. Понастоящем УПИ ІІІ-46 се владее от ищците, като границата на владение не съвпада с одобрената граница по изменението на ПУП със заповед № РД-0919/07.07.2016 г. и ищците владеят 2 207 кв.м., в граници, очертани с червени числа на изготвената от вещото комбинирана скица – приложение № 3, представляваща неразделна част от решението, а именно: от 1 до 2 – синур, от 2 до 3 – ограда от градинска мрежа, от 3 до 4 и от 4 до 5 – по стените на паянтово жилище. Видимо не се стопанисва от нито една от страните границата означена с 5,6,7 и 8 – ограда от градинска мрежа и от 8 до 9 – по стената на масивен гараж. В УПИ ІІІ-46 има изградени: жилищна сграда в северния край и стопански постройки – в източната част. Има и лозе на около 4 години, разположено изцяло в парцела. Границата на владение на имота от двете страни е очертана в зелен цвят на комбинираната скица – приложение № 3. При издаване на скица № 407/29.10.2021 г., послужила при издаването на н.а. № 76/19.11.2021 г. не е ползвана извадка от действащия план за УПИ ІІІ-46, кв.9, одобрен 1933 г. и изменен със заповед № РД-09-19/07.07.2016 г. на кмета на Община – Каолиново