Решение № 6088 от 10.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6088 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №

20251100105883 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от С. И. Б. по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.

Молителят С. И. Б. прави искане за връщане на дъщеря му М.С. Б.а, родена на ******** г., в държавата по обичайното й местопребиваване – Република Кипър.

В молбата се излагат твърдения, че ответницата и майка на детето – С. П. Н., е задържала незаконно детето М. на територията на Република България. Молителят поддържа, че не е давал съгласие дъщеря му да остане да живее в град София и да се промени обичайното й местопребиваване.

Молбата е поддържана в хода на съдебното производство лично от молителя и от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – юрисконсулт Ю.Б.. Не се претендират разноски.

Ответната страна – С. П. Н., е депозирала писмено становище, като не оспорва, че с молителя са родители на детето М.; че са били във фактическо съжителство до 2023 г. в Република Кипър, че Кипър е била държавата по обичано местопребиваване на детето М. до края на м. ноември 2024 г., както и че от м. декември 2024 г. се намират на територията на Република България с детето. Поддържа обаче, че детето не е незаконно задържано на територията на страната, тъй като бащата е дал съгласие за оставането му, тъй дъщеря им се нуждаела от лечение. Навежда и твърдения, че предвид фактическата им раздяла с бащата през 2023 г. молителят не е упражнявал ефективно родителските права. Сочи, че връщането 1 на детето в Кипър би го поставило в опасност от психическо увреждане и ще влоши емоционалното му състояние, поради което поддържа, че е налице изключението по чл. 20 от Хагската конвенция, тъй като ще бъде нарушен най – добрият интерес на детето.

Ответницата поддържа оспорването на молбата лично в съдебно заседание и чрез процесуален представител – адвокат В. П.. Представя и писмена защита от 01.09.2025 г.

Претендира присъждане на разноски за производството.

Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете М.С. Б.а в Република Кипър по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Република Кипър непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Кипър като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България;

6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция).

Съобразно с този фактически състав и относимата към визираните предпоставки доказателствена съвкупност по делото, както и предвид изявленията на страните, съдът намира, че не са налице предпоставките в тяхната кумулативност за връщане на малолетното дете М. Б.а в държавата по обичайното му местопребиваване Република Кипър.

Не е спорно между страните, като се установява и от приетите по делото писмени доказателства (удостоверение за раждане - на л. 21 от делото; клетвена декларация, представена в заверен на български език превод - на л. 24 от делото; Удостоверение за регистрация на Отдел “Граждански Регистър и миграция“ при МВР на Република Кипър - на л. 28 и л. 30 от делото; документ, удостоверяващ, че детето М. има педиатър на територията на Република Кипър - л. 32 от делото), че страните са родители на малолетната М.С. Б.а, 2 родена на ******** г. в град София и, че от 16.02.2022 г. детето, молителят и ответницата са адресно регистрирани в Република Кипър, където детето е имало и педиатър.

При изслушването им в съдебно заседание на 24.07.2025 г., бащата заяви, че е отишъл първоначално в Кипър с временен двугодишен договор и, че заминаването на детето с майката в края на м. ноември 2024 г. обратно в България е станало с негово съгласие, но временно – с оглед здравословното състояние на М.. Не е искал да препятства лечението на детето, но не е давал съгласието си за нейното оставане в България. Ответницата посочи, че не са имали намерение да остават за постоянно в Република Кипър, а само докато трае договора на молителя.

Не се спори между страните, че са фактически разделени в период от време, предхождащ идването на майката с детето в град София.

Централният орган по Хагската конвенция в Република Кипър - Министерство на правосъдието и обществения ред, е представило Удостоверение (л. 34 от делото), съгласно което “Законите за родителите и децата от 1990 г. до 2008 г.“ предвиждат, че родителската отговорност за непълнолетното дете се упражнява съвместно от родителите; че всяко решение на родителите относно родителската отговорност трябва да бъде насочено към интереса на детето, както и че родителят при когото детето не живее си запазва правото на лична комуникация с него, а в случай на несъгласие относно правото на лична комуникация, съдът взема решение.

Предвид изложеното относно съвместното упражняване на родителската отговорност, която по смисъла на Хагската конвенция обхваща и въпросите относно местопребиваването на детето ( чл. 5, б.“а“ от Конвенцията) и явното противопоставяне на молителя детето М. да остане на територията на Република България - т.е. бащата не приема задържането на детето, се налага изводът, че малолетната дъщеря на страните е задържана от ответницата незаконно в град София – извън държавата по обичайното местопребиваване на детето в Република Кипър.

Този извод на съда не се променя и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – И. Б. (баща на молителя), П.Н.

(баща на ответницата ) и св. М.И. – доведена от ответницата. Свидетелите еднопосочно установяват безспорните между страните обстоятелства, в която част съдът ги кредитира. По отношение на спорния между страните факт – дали бащата е дал съгласие детето М. да остане в Република България, показанията на свидетелите не се покриват, като всеки установява изгодни обстоятелства за страната, в чиято полза свидетелства, поради което съдът не основава изводите си на гласните доказателства в тези им части, включително и предвид посочената по - горе относнима нормативна уредба на родителската отговорност.

Ответницата не доказва по безспорен и категоричен начин възражението си, че молителят не е упражнявал ефективно родителските права. Нормата на чл. 3, б.“б“ от Хагската конвенция сочи, че по време на прехвърлянето или задържането правото на родителска отговорност следва да е упражнявано ефективно съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането. Предвид нормите на приложимото право – “Законите за родителите и децата от 1990 г. до 2008 г. и Хагската конвенция, правото да се определя местопребиваването на детето се упражнява съвместно. В настоящия случай, свидетелите установяват, както и самите страни не отричат, че детето е пътувало до България с нотариално заверена декларация от страна на молителя. Следователно, няма безспорни данни по делото, че родителите имат право да упражняват поотделно родителската отговорност спрямо дъщеря им – малолетната М.. В подкрепа на така формулирания извод е фактът, че между молителя и ответницата е висящо съдебно производство – гр. дело № 14947 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд за предоставяне упражняването на родителските права, определяне на местоживеенето на детето, режим на лични отношения и издръжка, което е спряно 3 понастоящем.

По мнение на настоящия съдебен състав обаче най - добрият интерес на детето не би бил удовлетворен от връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване.

Съгласно изготвения и приет по делото в съответствие с чл. 22а, ал. 4, вр. с чл. 15, ал.

6 ЗЗДт от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) социален доклад на компетентната по местоживеене на малолетната М. Д“СП“ – “Слатина“, детето посещава Частна детска градина “Доверие“ и е във втора група “Вълшебната гора“. Самото дете е споделило на социалния работник, че му харесва там и има приятели. То посещава и допълнителни занимания. М. има силно изградена емоционална връзка с майка си, като е в добро психо емоционално състояние. Майката има подкрепяща среда в лицето на своите близки и роднини в България. Детето има личен лекар в България. Ответницата С. Н. и детето живеят в жилище, което е нейна собственост.

Установи се по делото, че ответницата С. П. Н. полага труд по постоянно трудово правоотношение (трудов договор - л. 55 от делото).

Връщането на дете, съгласно чл. 20 от Хагската конвенция, не трябва да противоречи на основните принципи на Република България за защита на правата на човека и свободите, които включват и защита на най - добрия интерес на детето; неговото право да бъде изслушано в процеса, който засяга неговите права, съгласно българското и международното право; забрана на дискриминация; право на семеен живот, включващо право на поддържане на връзка с двамата родители. Детето М., родено на ******** г., не е навършило възрастта за изслушване, която да позволява да се зачете неговото мнение – арг. от чл. 15, ал. 2 ЗЗДт.

Най - добрият интерес на детето е дефиниран с разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт и изисква преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Спрямо конкретиката на случая тази преценка е свързана с малката възраст на малолетната дъщеря на страните – М. е на 5 години, отглеждана е преимуществено от майка си за времето от м. 12. 2024 г. и понастоящем, с която има изградена силна емоционална връзка. Детето е интегрирано в образователната система, поддържа контакти с връстници, има и личен лекар. Същевременно, от молителя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи за какъв период от време и къде ще продължи да пребивава в Република Кипър (същият е бил там на временен двугодишен трудов договор); при какви условия (жилищни, здравни, образователни и пр.) ще се отглежда детето там.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3687d59d-3a16-4d9c-8f33-818f0ebe8224