Решение № 6716 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6716 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100506485 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 46354/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав, С.О. /БУЛСТАТ ****/ е осъдена да заплати на ЗАД „А.“гр. София /ЕИК ****/ сумата 1 646.09 лева- регресна претенция по чл.410, ал.1, т.2 КЗ за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му за вреди от ПТП, настъпило на 2.10.2015 г. в гр. София, при движение по ул.

„Виктор Григориевич“, след ул.„Даскал Манол“, поради попадане на МПС марка „Мерцедес”, модел „CLS 350 CDI”, с peг.№ СА **** СР, в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 501.59 лева- мораторна лихва за периода от 23.08.2019 г. до завеждане на исковата молба- 26.08.2022 г., както и сумата 505.91 лв.- разноски по делото /85.91 лв.държавна такса, 70 лв.- разноски за свидетел, 250 лв.- разноски за експертиза, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от С.О. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от ЗАД „А.“ искове по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

За уважаване на предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника С.О. /СО/ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно право-отношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

По делото не е спорно, а се и установява от представената от ищеца Комбинирана застрахователна полица за застраховки „каско“ и „злополука“ № 0306С000364/ 17.12.2014 г., че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ за увредения автомобил „Мерцедес CLS 350 CDI”- с peг.№ СА **** СР, е действал сключен с ищеца ЗАД „А.“ договор за застраховка „каско“ с основно покритие- клауза „п“- „пълно каско". Не се спори между страните, а и от представените платежни документи се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 1 636.09 лв. на застрахованото лице /чрез сервиза, отремонтирал процесния автомобил/.

Спорни- според доводите във въззивната жалба на ответника, са въпросите относно механизма на настъпване на вредите и причинно- следствената връзка между попадането в дупка и процесните вреди.

Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, обосновава приемането на извод, че на 2.10.2015 г. управляваният от Х.Г. автомобил „Мерцедес CLS 350 CDI”- с peг.№ СА **** СР, преминал през необозначени и необезопасени дупки на общински път в гр. София- при движение по ул.„Виктор Григорович“ посока ВМА, след ул.„Даскал Манол“, вследствие на което били увредени прeдна лява гума, предна лява джанта /алуминиева джанта/ и предна броня на автомобила.

Представените от ищеца писмени доказателства- уведомление- декларация за щета, опис- заключение по щета, опис на претенция и фактури, преценени съвкупно с дадените от водача на увредения автомобил свидетелски показания и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на автотехническа експертиза, са достатъчни да установят описания по- горе механизъм на ПТП. Независимо, че представените от ищеца документи са частни и не се ползват с материална 2 доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, те не са лишени от доказателствена стойност и преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства обосновават извод за причиняване на вредите при посочения механизъм на ПТП. Доколкото водачът на увредения автомобил се явява трето за настоящия съдебен спор лице и няма положението на заинтересовано от изхода му лице /арг. чл.172 ГПК/, тъй като застрахователното обезщетение вече му е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, показанията му за наличието на необезопасени дупки на пътя, възприети непосредствено от него като участник в ПТП, следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора, като бъде отчетено и обстоятелството, че доказателства, опровергаващи дадените от него свидетелски показания по делото не са ангажирани.

Следва да бъде съобразено в случая и приетото като неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство автотехническа експертиза, според което причинените от процесния инцидент щети на автомобила- увредени предна лява гума, предна лява джанта и предна броня, сответстват на твърдения механизъм на ПТП. При това положение по делото се явяват установени както механизмът на ПТП, така и настъпилите вследствие на него вреди по процесния автомобил, застрахован при ищеца.

Следва да се отбележи във връзка с довода на въззивника за липсата на съставен за процесното ПТП протокол за ПТП, че съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, за което службите за контрол на МВР съставят протокол, което извършват след задължително посещение на място само в случаите, установени в чл.125 ЗДвП, в които хипотези не попада процесният случай. В този смисъл е и приложимата разпоредба на чл.6 от Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /загл. изм.- ДВ, бр.19 от 2017 Г./, според която /в действащата към датата на ПТП редакция/ не се посещават от органите на МВР"Пътна полиция", и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила.

Неоснователен е и доводът на ответника- въззивник за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. За да е налице съпричиняване, пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.

Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая от събраните по делото доказателства не се установява водачът на застрахованото МПС с поведението си да е допринесъл по някакъв начин за реализиране на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, поради което и предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не са налице. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена 3 скорост или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. От свидетелските показания се установява, че процесните дупки не са били обозначени или обезопасени, а доказателства за противното по делото не са ангажирани.

Налице са следователно предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на общинския път, където е станало процесното ПТП. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, установено е и бездействие от страна на компетентните служби на ответната община /СО/ за ремонт и поддържане на общинския път, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД.

Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1 636.09 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице /според неоспореното експертно заключение средната пазарна стойност на процесните вреди е в по- голям размер/, и предвид настъпилата съобразно чл.410, ал.1 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер, ведно с претендираните ликвидационните разноски от 10 лв.

Конкретни доводи срещу дължимостта и размера на присъдената с обжалваното решение мораторна лихва в жалбата на ответника СО не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр. дело № 46354/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав.

ОСЪЖДА С.О. /БУЛСТАТ ****/ да заплати на ЗАД „А.“- гр. София /ЕИК ****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.