Определение № 2036 от 08.12.2025, Административен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036

Кюстендил, 08.12.2025 г.

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700486 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 147 ал. 3 вр. с ал. 1 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба на „Л.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. М. Й., против Решение № 1112/12.09.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, с което оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-22-863/29.07.2025 г. срещу Ревизионен акт № Р-22001024006182-091-001/03.06.2025 г.. Релевирано е основанието по чл. 146 т. 4 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК с искане за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на решаващия орган за произнасяне по жалбата, подадена срещу ревизионния акт. Твърденията са, че връчването /съобщаването/ на издадения срещу жалбоподателя ревизионен акт е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 29 ал. 4 от ДОПК. Оспорва се приложената процедура по „връчване на съобщението“. Счита, че е налице липса на връчване на РА. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за ответната страна.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" –София при ЦУ на НАП е изпратил административната преписка във връзка с оспореното решение, като в писмена молба излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение Кюстендилският административен съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната преписка, както и на доводите на оспорващия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия на Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – София е възложена ревизия на „Л.“ ЕООД за установяване на отговорността му за задълженията му за корпоративен данък за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.

С Ревизионен доклад № Р-22001024006182-092-001/13.05.2025 г., изготвен от екип от ревизори, установява размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 03.06.2025 г., общо 78680.20 лева. Този доклад е връчен на 15.05.2025 г. Срещу ревизионния доклад е подадено възражение вх. № Р-22001024006182-ВЗР-001-И/28.05.2025 г. и не са представени допълнителни доказателства.

С Ревизионен акт № Р-22001024006182-091-001/03.06.2025 г. на В. В. – орган, възложил ревизията и Р. З. – ръководител на ревизията, са установени задължения в размер на 69 934.46 лв., изчислени към 03.06.2025 г., на „Л. “ ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. РА според органа е връчен по реда на чл. 29 ал. 4 от ДОПК на 03.06.2025 г. В хода на ревизионното производство не са представени изисканите търговски и счетоводни документи за ревизираните периоди.

Следва подадена жалба по електронен път от 28.07.2025 г., от адв. М. Й., процесуален представител на дружеството, с която е оспорил пред Директора на Дирекция "ОДОП" законосъобразността на издадения ревизионен акт.

С обжалваното Решение № 1112/12.09.2025 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е оставил без разглеждане депозираната от адв. Й. жалба срещу ревизионния акт като недопустима и е прекратил административното производство. Органът е приел жалбата за просрочена. Налице са мотиви за надлежно връчване на обжалвания РА по реда на чл. 29 ал. 4 от ДОПК на 03.06.2025 г., а жалбата е подадена на 28.07.2025 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, т.е. далеч след законоустановения 14 - дневен срок за оспорване по чл. 152 ал. 1 от ДОПК, изтекъл на 17.06.2025 г.- присъствен ден, поради което е процесуално недопустима.

Решението е връчено на жалбоподателя на 20.09.2025 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.09.2025 г., т.е. в срока по чл. 147 ал. 3 от ДОПК.

Съдът, като прецени фактическите обстоятелства по административния спор и изложените от оспорващия доводи, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 147 ал. 3 от ДОПК от лице, снабдено с правен интерес от оспорването на акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна и съдът постановява определение за уважаването й. Съображенията са следните:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 152 ал. 2, вр. с чл. 147 ал. 1 от ДОПК, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразно.

За да остави без разглеждане жалбата на оспорващия срещу РА и да прекрати производството, органът е приел, че жалбата е просрочена. Съгласно правилото по чл. 33 от ДОПК, всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители се връчват по реда и в сроковете, посочени в тази глава, т.е. в Глава шеста от ДОПК. Редът за връчване е установеният в чл. 29 от ДОПК, който в ал. 4 предвижда възможност съобщенията да се връчват с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Предпоставка за приложимост на способа по чл. 29 ал. 4 от ДОПК е адресатът да е упражнил правото си по чл. 28 ал. 2 от ДОПК, т.е. да е посочил пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

Между страните по делото е безспорно, а и изрично е посочено в началната част на оспореното Решение № 1112/12.09.2025 г., че декларираният от жалбоподателя електронен адрес на кореспонденция с НАП е [електронна поща]. Остава неясно защо приходната администрация е приела за надлежно връчен РА на 03.06.2025 г. От представената в о.с.з. извадка за нахождението на IP адреса, от който приходната администрация твърди, че е бил връчен ревизионият акт, е видно, че въпросният адрес е в [населено място]. Седалището на дружеството жалбоподател е в [населено място]. Недоказано остава твърдението на приходната администрация, че посоченият IP адрес, от който е активирана препратка линк към РА, представлява надлежен адрес за кореспонденция с дружеството – жалбоподател. Дори и жалбоподателят да е бил запознат със съдържанието на акта и това да е видно от предприетите от него процесуални действия, при липсата на ясни данни за съобщаването му, не може да се направи категоричен извод за изтекъл срок за оспорване, тъй като такъв не е започнал да тече. В случая на упълномощения от дружеството адв. Й. е представен препис от РА на 25.07.2025 г., получен в счетоводството на дружеството на 23.07.2025 г., която следва да се приеме за начална дата на срока за обжалване.

При това положение от 23.07.2025 г. е започнал да тече предвидения в чл. 152 ал. 1 от ДОПК срок за обжалване пред решаващия орган, а жалбата е депозирана на 29.07.2025 г. по регистъра на дирекция ОДОП София.

Следват изводи за незаконосъобразно упражнен способ за връчване на издадения ревизионен акт, както неправилно е приел органа в оспореното решение. Ревизионният акт е ненадлежно съобщен /връчен/ на жалбоподателя по реда на чл. 29 ал. 4 от ДОПК на 03.07.2025 г., като съдът приема, че същият е връчен на 23.07.2025 г., от която дата започва да тече срокът за оспорването му по административен ред. Безспорно е, че жалбата пред Директора на Дирекция „ОДОП“ - София в ЦУ на НАП е подадена в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното, съдът счита за не законосъобразни констатациите в оспореното решение за недопустимост на жалбата на „Л.“ ЕООД, срещу ревизионния акт поради просрочването й. Правото на оспорване не е преклудирано поради пропускане на срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК. Неправилно органът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил административното производство. Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е незаконосъобразно, а оспорването е основателно и съдът го уважи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 147 ал. 3 от ДОПК, Кюстендилският административен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Л.“ ЕООД, с адрес за кореспонденция - [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, чрез адв. М. Й., Решение № 1112/12.09.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" –София при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № Ж-22-863/29.07.2025 г., подадена от адв. М. Й., в качеството на упълномощено лице, срещу РА № Р-22001024006182-091-001/03.06.2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТД на НАП София за произнасяне по жалба с вх. № Ж-22-863/29.07.2025 г, подадена от адв. М. Й. , в качеството на упълномощено лице, срещу РА № Р-22001024006182-091-/03.06.2025 г./, а не 2024 г., както е посочено в решението/

ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на „Л.“ ЕООД, чрез адв. М. Й., със съдебен адрес: [населено място] 1000, [улица], ет.1, ап. 1, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, направени разноски по делото.

Определението, на основание чл. 88 ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 147 ал. 1 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

Съдия: