Решение № 150 от 16.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101335 по описа за 2025 година

Производство по иск с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД.

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от В. И. А., ЕГН **********, гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „В.Л.“ № ** против О.В., БУЛСТАТ **********, гр.

В., бул. „О.П.П.“, № ** като претенция за заплащане на неимуществени вреди на основание чл.50 от ЗЗД, причинени на ищцата вследствие на претърпян инцидент. В ИМ е посочено, че на 14.08.2024 г. ищцата, управлявайки електрическа тротинетка при движението си по велоалея, по протежението на бул. „С.“ в гр. В., в района на номер ***, в посока ж.к. „М.“ попаднала на широк, изрязан участък от асфалтовата настилка, запълнен с пясък и покрит с нестабилно поставени плоскости, като там нямало обозначение за наличие на ремонтни дейности или някакво обезопасяване. Колелата на електрическата тротинетка попаднали в пясъка и това причинило падането на ищцата. Намира, че липсата на сигнализиране и обезопасяване на ремонтните дейности, съобразно с изискванията на закона довели до невъзможност за ищцата да предотврати пътния инцидент, независимо от опита й при управление на тротинетка. Вследствие на падането ищцата получила силни болки в областта на лявата гривнена става и била транспортирана от екип на спешна медицинска помощ до МБАЛ „С.А.“, гр. В., където било установено счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка на пострадалата. Ръката била имобилизирана в гипс за 21 дни. Първоначално на пострадалата бил издаден болничен лист до 28.08.2021 г., който впоследствие на два пъти бил удължаван. Последният болничен лист бил с продължителност до 16.10.2025 г. В периода на лечение на 17.09.2025 г. било установено влошаване на състоянието на ръката – оток, силни болки и ставна ригидност след сваляне на имобилизацията, като това наложило 1 допълнителна терапия.

Ищцата сочи, че велоалеята, на която е настъпила злополуката е общинска собственост по смисъла на ЗОС. Тя следвало да бъде поддържана в състояние годно за безопасната й употреба по предназначение именно от О.В. съобразно чл.6, ал.1 и чл.13, ал.1 от ЗОС. Намира, че са налице множество нарушения на нормативните изисквания за сигнализирането на пътни участъци, по които се извършват ремонтни работи. Сочи, че основните законови разпоредби, което регулират временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците са в Наредба №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, издадена на основание чл.3, ал.3 отЗДвП. Сочи, е в чл.2, ал.1 от посочената наредба се съдържа изискване всяка СМР, създаваща затруднения или опасност за движението подлежи на задължително предварително изготвяне и съгласуване на проект за временна организация и безопасност на движението (ВОБД) с компетентните органи – собственика на пътя и пътна полиция. Намира, че липсата на каквато и да е маркировка е индикация, че не е съставен или не е изпълнен изискуемия проект за ВОБД. Сочи, че чл.5 от Наредба №3/2010 г. вменява задължение за поставяне на пътни знаци, които да информират за опасностите в пътния участък. Намира, че в случая е следвало най-малко да бъде поставен пътен знак А20 „Пътни работи“. Сочи, че чл.13 от посочената наредба пък предвижда използване на средства като пътни конуси (шайби), предупредителни стълбчета или други бариери за физическо обозначаване и отделяне на работния участък от зоната за движение.

Според чл.7, ал.1 и чл.27 от Наредбата поставената сигнализация пък следва да е ясно видима и да осигурява време на водачите да реагират, а през нощта да имат светлоотразителни качества. Посочва и че нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, която посочва, че стопанисващите пътя лица следва да поддържат временната организация и сигнализация в изправно състояние през целия период на работите. Намира, че изискванията на посочените норми не са изпълнени и това говори за множество допуснати нарушения. Намира, че състоянието на велоалеята с прекъсната настилка и засипана с пясък, нестабилно покрита с плоскости е виновно неизпълнение на законови задължения на Общината. Намира, че съобразно правилото на чл.50 от ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи отговарят солидарно собственика и лицето под чиито надзор се намират. В конкретния случай О.В. като собственик носи отговорност за причинените на ищцата вреди. Твърди, че вследствие на инцидента и уврежданията на ищцата тя и към момента имала хронични и силни болки в областта на засегнатата китка. Те били постоянни и се усилвали при физическо натоварване на ръката и при промяна на метеорологичните условия. Това състояние налагало използването ежедневно на обезболяващи средства, което от една страна представлявало финансова тежест, а от друга засягало психическото състояние на ищцата.

Намира, че травмата се отразявала в значителна степен на начина на живот на пострадалата, като последната не можела пълноценно да извършва голям спектър от ежедневни дейности свързани с домакинството, хигиената й, социалните й контакти, участието в различни хобита, което водело до психологически дискомфорт и страдания. Сочи, че освен физическите и емоционалните вреди ищцата е претърпяла и имуществени такива свързани с 2 разходи за лечение, транспорти и прегледи в размер на 116.57 лв. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което ответника – О.В. да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на телесните повреди във връзка с процесният инцидент от 14.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на произшествието до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да бъдат присъдени и направените в производството разноски, както и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Производството в частта за посочените имуществени вреди, настъпили от инцидента е било прекратено с Определение №4589/06.10.2025 г., не е било обжалвано и е влязло в законна сила, като по този начин в производството се разглежда единствено претенция за настъпили за ищцата неимуществени вреди.

От страна на ответника О.В. е постъпил отговор на исковата молба. Намира, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че отговорността по чл.50 от ЗЗД касае лицето, което владее или ползва вещта. В тази връзка твърди, че в конкретния случай се касае за авариен ремонт, който е бил заявен в общината с искане рег. №ИИБ24002411/02.08.2024 г. от „И. **“ ЕООД на дъждовната и водопроводна канализация под пътна връзка на УПИ **-***, в кв. ** по плана на ** м.р.. на гр. В.. След проверка е установено, че имотът кад.

№***.***.***, с административен адрес бул. „С.“ №***, собственост на „Х.“ ЕООД, вероятен възложител на ремонта. Сочи, че за тези дейности не е представян пред и одобряван от О.В. Временен план за организация на движението. Сочи, че съгласно чл.4, ал.1 от Наредба на Общински съвет – В. за условията и реда за прокопаване елементите на техническата инфраструктура от 06.08.2015 г. изпълнителят е длъжен преди започване на ремонтните дейности да постави огреждения, предупредителни знаци и сигнализация, като изпълнява и изискванията на чл.74 от ЗУТ. Освен това нормата на чл.4, ал.3 от наредбата задължава изпълнителя преди да започне строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Намира, че липсата на нормативно установените съгласувателни дейности с общината са пречка за ангажиране на отговорността на последната по чл.50 от ЗЗД. Такава отговорност би следвало да се търси от лицата създали и поддържали опасното състояние. Намира, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД изисква виновно противоправно поведение и причинна връзка с настъпилите вреди. Счита, че в случая липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на общината и настъпилите вреди. Твърди, че според нормата на чл.74 от ЗУТ и чл.4 от Наредбата за условията и реда за прокопаване елементите на техническата инфраструктура отговорността в случая следва да понесат „И. **“ ЕООД като изпълнител и възложителя „Х.“ ЕООД.

Твърди съпричиняване на вредите вследствие и на поведение на ищцата. Сочи, че ремонтирания участък, където е настъпил инцидента съвпада с края на велоалеята и начало на пешеходната пътека с вградена велопътека тип М9. Същевременно водачът на 3 индивидуално електрическо превозно средство е длъжен да се движи със съобразена скорост и повишено внимание при преминаване през пресичания и участъци с ограничена видимост.

Намира, че с оглед на обстоятелството, че не може да се установи скоростта на ищцата към момента на инцидента, не може да се установи дали тя е спазвала изискването за ограничение на скоростта от 25 км/ч за ИЕПС, в съответствие с чл.20а, ал.1 от Наредбата за организация на движението на територията на О.В.. Сочи, че и във връзка с това следва да се приеме, че има съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата. Намира, че претендираната сума за неимуществени вреди и прекомерна и несъразмерна спрямо тежестта на нараняването.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва. Намира, че претенция за лихви може да се претендира от момента, в който ответника е уведомен за претенцията, в случая получаването от ответника на ИМ, доколкото не е направено уведомяване в по-ранен момент. Намира, че за времето от момента на увреждането до момента на уведомяването на ответника за претенцията искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът счита, че ИМ е неясна, тъй като няма отделни петитуми за имуществените и неимуществените вреди, като по този начин не може да се прецени как са формирани претенциите. Намира, че това касае и определянето на подсъдността.

Моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждеине.

Моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач в производството да бъде конституирано „И. **“ ЕООД.

С Определение №4589/06.10.2025 г. съдът е конституирал в качеството му на трето лице-помагач „И. **“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Б.Р.“ № * на страната на ответника – О.В..

От страна на третото лице помагач е депозирано по делото становище от 28.10.2025 г. в него се сочи, че искът е преждевремнно предявен, предвид обстоятелството, че има образувано ДП №479/2024 г. по описа на Трето РПУ В.. Намира, че ако има повдигнато обвинение пострадалата ще може да претендира обезщетение от две лица.

Оспорва иска по основание и размер, като твърди, че вредоносния резултат е причинен единствено от поведението на пострадалата, която е управлявала тротинетката с висока скорост и натоварена с раница на гърба и две чанти окачени от двете страни на кормилото.

Твърди, че в деня на произшествието е имало ремонт на част от велоалеята, но този неасфалтиран участък е бил покрит с два банда водоустойчив шперпрлат 1220/2440/20 мм един до друг. Тази част от велоалеята попадала изцяло върху съществуващата пътна връзка към имота на „С.“ №***. Този участък е останал неасфалтиран след извършени СМР за свързване на строежа на посочения адрес с уличната канализация на булеварда и се е изчаквало пристигане на подходяща за асфалтирането на толкова малък участък техника.

Предявената искова претенция, доколкото отговаря на изискванията на закона за предявяване на иск е допустима.

4

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В последното съдебно заседание представител на ищцата заема становище, че исковата претенция е основателна и доказана. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Представител на ответника сочи, че поддържа подаденият отговор на исковата молба. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като недоказан. Намира, че не е установено виновно действие или бездействие на Община Ш.. В условия на евентуалност намира, че ако се намери, че общината отговора за настъпилите вреди следва да се приеме, че претенцията е прекомерна съобразно настъпилите за ищцата щети. Като с оглед наличието на виновно поведение на ищцата – несъобразяването й с пътните условия следва да доведе до уважаване на претенцията в минимален размер и дори пълното й отхвърляне с оглед изключителната вина на ищцата за настъпването на вредоносния резултат.