Определение № 899 от 13.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Благоевград, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500839 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с частна жалба, подадена от заявителя „А1.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

С., ул. „***” № 1, против Разпореждане №1063 от 24.07.2023г. с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 763,55 лева, представляваща общия размер на претендираната неустойка.

В жалбата се твърди, че заповедният съд е приел, че неустоечната клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън допустимите законови рамки. Излага, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартни месечни абонаменти, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. На следващо място се твърди, че три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния договор за мобилни услуги не са се създали възможности за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави. Изразява становище, че относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент, то следва да се вземе предвид, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок. В случая очевидно лизингополучателят е получил от оператора устройството на по - ниска цена, спряно е изпълнението на договора си с него и не е върнато на лизингодателя предоставеното 1 устройство в магазин на мобилния оператор. Поради което лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя връщане на самото устройство, което държи и ползва, и чиято пълна цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и без договор. Като в случая е без фактически и правно значение дали претендираната сума, явяваща се разлика между преференциална и редовна цена, представлява необосновано високо обезщетение, което води до неравноправност на клаузата, тъй като тя е свободно договорена и е в по - малък размер от действително направената отстъпка от мобилния оператор - Определение № 208 от 15.02.2022 г. на ОС Стара Загора по в. ч. гр. д. № 87/2022 г.

Твърди се, че страните могат да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна. В настоящия случай се претендира уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер е регулаторна, а не компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в случая се претендират неустойка в размер на три такива такси. Не може да се приеме, че неустойка в размер на 3 - месечните абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави.

Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. А законът в случая признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско задължение на длъжника.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи:

С Разпореждане №1063 от 24.07.2023г., съдът е приел, че така формулирана, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на 2 електронни съобщителни услуги е начислена и изчислена в противоречие с функциите на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Клаузата относно връщането на дадена отстъпка от цената на услугата (абонамента) и за дадена отстъпка от цената на устройството, има характер на неустойка, независимо как е наименувана, защото обезпечава изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). В разпореждането се твърди, че тази сума не се дължи при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочената клауза, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето, излиза извън посочените функции на неустойката. Изразява становище и за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.

Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. По изложените причини е приел, че се налага извод за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважи.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи:

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Отхвърлената претенция включва неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка в размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и неустойка в размер на стойността на невърнатото техническо оборудване.

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към 3 заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК пък беше разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че Ч. Ю. Ю., за която се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с "А1.Б." ЕАД има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, 4 какъвто последващ момент е и неизпълнението прекратяването на договорното правоотношение. на договора или

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал.

От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.

От съдържанието на договор за мобилни услуги № 5044597606 от 21.12.18г., както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.

Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков.

Съдържанието му не е предварително договорено между страните.

Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с Ч. Ю.

Ю., се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства "А1.Б." ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.

5

Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд счита, че така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.