Решение № 6221 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6221 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100512613 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена на 17.10.2023 г. от Н. А. И. и Ю. А.

И . /длъжници по изп.производство/ срещу отказ от 10.10.2023 г. на ЧСИ С.Х., рег.№ 863, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20188630402504, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото от данните по делото се установявало, че са налице периоди в които повече от две години взискателят не бил поискал да бъдат извършвани изп.действия, както и не бил формулирал редовни изявления за извършването на такива. Освен това от страна на СИ не били извършвани изп.действия. Затова била настъпила перемпция. Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК и изп.дело се считало за прекратено по силата на закона.

Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изп.дело. Претендира разноски, вкл.адв. възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

1

От взискателя „С.В.“ АД не е постъпил отговор по жалбата.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство. С молбата за образуване на изп.дело й били възложени от взискателя правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че в хода на изп.дело длъжникът А. Б. И. бил починал. С протокол от 01.12.2022 г. след изискване на удостоверение за наследници на основание чл.60, ал.1 ЗН били конституирани неговите наследници – жалбоподателите по делото. Сочи, че със запорни съобщение от 22.11.2018 г. били наложени запори на длъжника А. Б. И. в НОИ и „Изипей“ АД. С постановление от 29.07.2019 г. била наложена възбрана върху апартамент /жилище/ № 69 с адм.адрес: гр.София, ж.к.“*******. С нарочни молби от 30.12.2020 г., 21.04.2021 г. и 24.01.2023 г. от страна на взискателя било поискано извършване на изпълнителни действия. Следвало да се вземе предвид и обявеното 2-месечно извънредно положение в страната по арг. от чл.3,т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДПВИП/, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и пар.13 от ЗИДЗЗ, обн.ДВ, бр.44 от 2020 г. от 13.05.2020 г.

По допустимостта на жалбата:

За обжалвания отказ всеки длъжник е бил уведомен на 13.10. 2023 г.

Жалбата е подадена на 17.10. 2021 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Действително, изп.производство е било образувано на 22.10.2018 г. по молба на взискателя – „С.В.“ АД за принудителното събиране на суми по изп.лист от 05.10.2018 г. по гр.д.84516 по описа за 2017 г. на СРС, 151 състав.

На ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ.

На 11.12.2018 г. длъжникът А. Б. И. е бил уведомен за образуваното срещу него изп.дело /л.27 от изп.дело/.

2

На 22.11.2018 г. са отправени запорни съобщения до „Изипей“ АД и НОИ за налагане на запор, съответно върху микросметка и пенсия /л.21 и л.22 от изпд/.

На 29.07.2019 г. ЧСИ е разпоредил вписване на възбрана върху недвижим имот, представляващ ап.69 и собственост на длъжника с адм.адрес: гр.София, ж.к.“*******. видно от отбелязването върху постановлението за налагане на възбрана същата е вписана на 05.08.2019 г.

Същевременно от страна на взискателя са подадени молби с искане за извършване на принидутелни изп.действия, както следва: на 30.12.2020 г. и 21.04.2021 г., в които противно на соченото от процесуалния представител на жалбоподателите, са конкретизирани исканите от взискателя изп.действия.

На 04.10.2022 г. след извършена служебна справка ЧСИ е констатирал, че длъжника е починал.

На 13.10.2022 г. ЧСИ е изискала удостоверение за наследници по закон на починалия длъжник и такова е представено на 28.10.2022 г. Видно от същото жалбоподателите по настоящия спор са наследници по закон на починали в течение на изп.производство длъжник А. Б. И., виж л.67 от изп.дело.

С нарочен протокол от 01.12.2022 г. ЧСИ е конституирала на основание чл.60, ал.1 ЗН на мястото на починалия длъжник неговите наследници по закон – Ю. А. И. и Н. А. И., л.75 от изп.дело.

За този протокол новоконституираните длъжници са били уведомени на 25.03.2023 г./лично/.

Преди уведомяването на новоконституираните длъжници на 24.01.2023 г. от взискателя е подадена молба с искане за предприемане на изп.действия срещу наследниците на починалия длъжник – запор на банкови сметки, опис на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и запор на трудови възнаграждение, респ. пенсия.

На 27.03.2023 г. всеки един длъжник е поискал от ЧСИ да му бъде разсрочено плащането като всеки длъжник се е съгласил да заплаща ежемесечно сумата в размер на 50 лв. до 20-то число на месеца, виж л.87 и л.88 от изп.дело.

От изготвената от ЧСИ справка /л.97 от изп.дело/ се установява, че 3 длъжниците са заплатили за периода от 19.04.2023 г. до 19.09.2023 г. сума в общ размер на 600 лв. като плащания са отразени и на гърба на изпълнителния лист, както и е отбелязано плащане на 03.10.2023 г. в размер на 45,30 лв.

Молбата по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е подадена на 04.10.2023 г.

Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело; респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.

Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването 4 на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по отношение на длъжника са били предприети изпълнителни действия /описани по-горе/, целящи събиране на вземането на взискателя по принудителен ред като липсва бездействие от страна на взискателя за период повече от 2 години, за да е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

Взискателят е сезирал периодично ЧСИ за извършване на изп.действия с цел удовлетворяването му.

Дали СИ е била извършвала сочените в молбите на взискателя изп.действия не може да утежни положението на последния; бездействието на СИ не може да се вмени във вина на взискателя.

Следва да посочим и, че по делото не се твърди, а и не се установява от данните по изп.дело възбраната да е била вдигната.

Основателен е довода на ЧСИ, че следва да се има предвид и чл.3,т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно която разпоредба:„За срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1.процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“.

Освен това до установяване на наследниците по закон на починалия длъжник СИ обективно не е могъл и не е следвало да извършва принудителни изп.действия.

Налице е признание на претенциите от страна на конституираните на мястото на починалия длъжник, негови наследници. Същите са поискали разсрочване на задълженията им. Установява се и, че е налице ежемесечно погасяване от тяхна страна на дължимите суми.

Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се присъждат.

ЧСИ не дължи разноски в производство по чл.435 и следв. ГПК.

Ответникът по жалбата не претендира разноски.

5

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена на 17.10.2023 г. от Н. А. И. и Ю. А. И. /длъжници по изп.производство/ срещу отказ от 10.10.2023 г. на ЧСИ С.Х., рег.№ 863, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20188630402504, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, като неоснователна.