Решение № 17493 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17493 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110141978 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД искове: по чл. 411 КЗ - с претенция за възстановяване на сума в размер на 767,35 лв., претендирана като невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен размер 1194,29 лв.), което се твърди, че е било изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети на автомобил „Пежо партнер“ срег.№ РВ СА, причинени от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Ауди А6“ РВ СМ при пътно-транспортно произшествие от 21.11.2018 г. в гр. Пловдив, както и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2023 г./до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 240,83 лв. за забава за посочен период – от 26.07.2020 г. до 26.07.2023 г.

От името на ответника се оспорва сочения от ищеца механизъм, както и се оспорва причинно-следствената между произшествието и част от щетите по джанта предна дясна. Твърди, че извършено плащане на сума в размер на 441,94 лв. /техническа грешка в определението за насрочване с доклада на съда относно посоченото там 414,94 лв./ е съответно на действителната стойност на щетите, за които е налице причинно-следствената връзка с произшествието.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Извършеното от ответника преди образуване на делото частично погасяване на регресното вземане на ищеца представлява извънсъдебно признание на ответника за всички правно релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на регресно вземане на ищеца към ответника, с изключение на размера на застрахователното обезщетение, респ. размер на регресното вземане, съответно – причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца щети и посоченото ПТП.

Действителният спор е относно вида и остойностяването на щетите.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 1 465,50 лв.

Платеното от ищеца в размер на 1194,29 лв. застрахователно обезщетение не надвишава стойността на действително претърпените вреди и изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено. Следва, че правото на регрес е до размера на сумата 1194,29 лв., а с включени 15 лв. – ликвидационни разноски – 1 209,29 лв. След приспадане на доброволно погасената от ответника сума в размер от 441,94 лв., дължимият остатък е в размер на 767,35 лв., колкото и се претендира.

От страна на ответника не е оспорено приетото заключение на съдебната авто-техническа експертиза, от което се установява, че всички щети, посочени в Описа на ищеца, в т.ч. и предна дясна джанта са в причинноследствената връзка с произшествието.

От разпоредбите на чл. 412, ал. 1 и ал. 3 КЗ следва, че срокът за плащане на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е 30-дневен от получаването на Регресна покана, придружена с надлежен документ, удостоверяващ настъпването на произшествието. В случая няма преки доказателства за дата, на която ответникът е получил Регресната покана на ищеца, но от изходящия номер на товарителницата, с която е била изпратената поканата, следва, че същата е получена още през м.

7.2019 г. Лихви се претендират от 2020 г., от което следва, че 30-дневният срок е бил изтекъл към посочената начална дата на забавата - 26.07.2020 г. От тази дата и до 26.07.2023 г. при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и относно законна лихва върху неплатената сума в размер на 767,35 лв., претендираните от ищеца в размер на 240,83 лв. лихви за забава в размер на законната лихва за забава за посочения период са в установения от съда действително следващ се размер.

2

Следва, че исковете са изцяло основателни.

С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски се явява основателна в пълен размер - за 620 лв. /100 – дт; 100 – юрк; 320 лв. – САТЕ/.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК-...........” АД с ЕИК ...........да заплати на „..................” АД, ЕИК ........., на основание чл. 411 КЗ, сумата 767,35 лв. - невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен размер 1194,29 лв.), изплатено от „ .......................” АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” и за щети на автомобил „Пежо партнер“ срег.№ РВ .................СА, причинени от застрахования при „ОЗК-.................” АД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Ауди А6“ РВ .................. СМ при пътно-транспортно произшествие от 21.11.2018 г. в гр.

Пловдив, и с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2023 г./до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер н а 240,83 лв. за забава в периода от 26.07.2020 г. до 26.07.2023 г. , както и сумата 620 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3