Решение № 409 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002103866 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на решение от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 34239/2011г. на Софийски районен съд, 40 състав, е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и по отношение на Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, на основание чл.108 ЗС, че В. К. Г. и Й. К. Г., като наследници на Х. М. М. са собственици на по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв.54 по действащия план на м.„*“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, приета във въззивното производство, която скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението; осъдено е Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, да предаде владението върху гореописания имот, както и на основание чл.109 ЗС да премахне частично попадащата в имота постройка на два етажа с метална конструкция, застъпваща 110 кв.м. от него, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР.

1

Касационни жалби срещу решението са подадени от Държавата и от Министерство на образованието и науката.

В жалбата на Държавата се твърди неправилност на извода, че предпоставките за връщане на одържавени имоти по ЗВСВНОИ се преценяват към момента на връщане на получената в обезщетение сума. Изтъква се, че съдът не е отчел, че имотът е засегнат от осъщественото благоустройствено мероприятие и че е застроен, както и че представлява публична държавна собственост и не подлежи на реституция. Изтъква се и процесуално нарушение необсъждане на всички факти и доказателства в съвкупност.

В жалбата на Министерство на образованието и науката също се сочат нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ, включително, че искането за възстановяване на собствеността не е направено в предвидения от закона срок, че обезщетението е следвало да бъде върнато в полза на Държавата, а не на общината, както е сторено и че мероприятието, съответстващо на отреждането по плана, е осъществено - имотът е частично застроен, а незастроената част е двор на училище. Твърди се необсъждане на възражението, че актът за общинска собственост от 1997г. е издаден в нарушение на ППЗДС.

Ответниците по двете жалби В. К. Г. и Й. К. Г. ги оспорват.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3397 от 03.07.2024г. на основание чл.

280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ към кой момент следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ; 2/ необходимо ли е за даден недвижим имот да бъде съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по ревандикационен и негаторен иск, предявени от В. и Й. Г. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и против Министерство на образованието и науката. Като ответници по иска първоначално са посочени и Столична община, и Областната администрация на област София-град, но спрямо тях производството е прекратено от въззивния съд; решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищците претендират да са собственици на спорния имот въз основа на влязло в сила на 12.12.2006г. решение по гр.д.№ 1817/2002 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 30.10.2007г., с което е отменено отчуждаването по отношение наследниците на Х. М. на част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв.54, местност „*“ по плана на [населено място].

Твърдят, че паричното обезщетение за имота е било възстановено на 06.02.2008г. и е издадена на 25.03.2009 г. заповед за деактуване от Столична община. На възстановения имот е даден проектопланоснимачен № *, но при нанасянето в кадастъра е установено, че попада върху съществуващ поземлен имот с пл. № *, който участва в УПИ *. Част от този имот е актувана за като публична държавна собственост с АДС № 02841/09.03.2001г., заедно с две бивши сгради на национализирана фабрика, които са били предоставени за ползване на 2

Средно художествено училище за приложни изкуства /СХУПИ/ към Министерство на културата, а впоследствие са предоставени за управление на Министерство на образованието и науката /МОН/, считано от 01.10.2007г. Това министерство е извършило действия по саниране, преустройство и други СМР по отношение на процесните сгради и е заградило целия имот с пл. № * от около 9000 кв.м., въпреки че му е бил предоставен само прилежащия терен към бившите фабрични сгради с площ от около 3250 кв.м. По този начин МОН е лишило ищците от достъп до имота, а попадащата в имота им част от площта на двуетажна постройка е изградена без одобрени строителни книжа, не е описана в АДС № 02841/09.03.2001г., няма постоянен градоустройствен статут и не фигурира в действащия ЗРП на квартала, който има отреждане за обществено жилищно строителство и за комплексно обществено обслужване. Поради това претендират установяване собствеността, предаване владението и премахване на частта от сградата, която попада в имота им. С молба - уточнение от 09.04.2019 г. ищците са посочили, че притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот.

Ответникът Министерство на образованието и науката счита проведеното реституционно производство за непротивопоставимо, тъй като не е участвал в него. Сочи, че правото на собственост е възстановено при липса законовите предпоставки за това - мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и имотът е инкорпориран в училищния двор, както и че възстановената част попада в ПИ № *, кв. 54, м. „*“ по плана на [населено място], който е публична държавна собственост.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, твърди че решенията на административния съд не са противопоставими на Държавата, тъй като не е участвала в производството по постановяването им. Счита, че е налице основание, препятстващо реституирането на имота, а именно публичноправния му характер. Поддържа, че решението, с което се възстановява собствеността, не е влязло в сила, тъй като обезщетението е заплатено неправилно на Столична община, а не на правоимащото лице Държавата. От фактическа страна е безспорно, че ищците са част от наследниците на Х. М. М., починал 1945г., а именно негови правнуци. Според нотариален акт от 1915 г. наследодателят е притежавал по давностно владение на нива от 5 дка, находяща се в м. К.“, [населено място]. С влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2006 г., постановено по гр.д.№ 1817/2002г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 30.10.2007г., по жалба на наследниците на Х. М. е отменено отчуждаването на недвижим имот - част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „*“ по плана на [населено място], с площ от 469 кв. м., отчужден със заповед № 3064/25.05.1948 г. Отмяната на отчуждаването е постановена спрямо Столична община. На 06.02.2008 г. в полза на Столична община е възстановено полученото парично обезщетение за отчуждаването на имота. Със заповед на кмета на Столична община от 2009г. е наредено отписване от актовите книги и предаване на наследниците на Х. М. на горепосочения имот, като е посочено, че той попада в УПИ *-за ОЖС и КОО, кв. 54, м. „*“ и е идентичен с ПИ с проектен номер *, к.л. *, съгласно скица-проект от м. 08.2008 г., неразделна част от заповедта.

3

За идентифициране на спорния имот и установяване положението му спрямо притежавания от Държавата и ползван от МОН терен са приети няколко технически експертизи, включително пред въззивната инстанция - основно заключение и две допълнителни.

Извършена е съпоставка между възстановения имот, оградения и ползван от МОН терен и имотите, описани в актовете за държавна собственост. Установено е, че имотът, предмет на реституционното решение, е идентичен с част от имот пл. № *, к.л. * /стар, емисия преди 1950 г./, попадащ в кв.26 по регулационния план от 1948г. с отреждане „за гимназия“, т.е. с отчуждената част от имота, собственост на наследниците на Х. М. по нотариалния акт от 1915 г. Този имот по актуалния кадастрален план представлява част от имот пл. № *, к.л. *, а по регулационния план от 1989г. на местн.„*“, изменен 2001г. попада в УПИ *-за ОЖС и КОО в кв. 54. За този УПИ е предвидено изграждане на 3, 4 и 5- етажни жилищни сгради.

Възстановеният имот е с проектопланоснимачен № * съгласно скицата-проект от 2009г., приложена към исковата молба. Върху част от възстановения имот попада двуетажна сглобяема постройка с метална конструкция, която според вещите лица няма данни кога е построена и не са представени строителни книжа, удостоверяващи законността на изграждането й.

При съпоставка на съставените актове за държавна собственост се установява следното:

Акт за държавна собственост № 5080/1966 г. е съставен за парцел *, oтреден „за училище“ от кв.26, м. „*“ по регулационния план от 1962г. с площ 6460 кв.м., заедно с две фабрични сгради на площ 440 кв.м. и стопански сгради. Посочено е в акта, че част от терена е национализиран, а друга част е общински имот от улица и стар държавен имот, както и че е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Този парцел понастоящем е част от сега съществуващия УПИ *, oтреден за „ОЖС и КОО“ в кв. 54 по действащия ЗРП от 1989 г., в който влиза имот пл. № *, с площ от 5682 кв.м. Същият имот впоследствие е преактуван с акт за общинска собственост № 1201/1997 г. Върху акта е отразено деактуване и предаване владението на наследниците на Х. М. на процесната реституирана площ от 469 кв.м. Акт за държавна собственост № 6709/30.12.1969г. е съставен за две масивни училищни сгради, построени 1953г. и 1968г., дадени за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Според експертизите тези сгради се намират в оградения от МОН терен, но са различни от сградата, която попада в процесния имот. Акт за държавна собственост № 2198/1995 г. е съставен за национализиран терен 9638 кв.м., заедно с две фабрични сгради на 440 кв.м. в кв.26 по плана от 1962г. Според вещото лице имотът съответства на имот пл. № * по кадастралната основа към регулационния план от 1948г. Акт за публична държавна собственост № 02841/2001г. е съставен на база на акта от 1995 г. за двете фабрични сгради с площ 440 кв.м., ползвани за училище, бивша шпулова фабрика, с прилежащ терен 3250 кв.м. от общо национализирани 9638кв.м. Отразено е предоставяне на Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата. Прилежащият терен попада изцяло в оградения от МОН терен.

Техническата експертиза пред въззивния съд е определила границите на оградения от МОН терен чрез геодезическо заснемане. Площта му е 6401 кв.м. и в нея попадат изцяло следните имоти по КК: ПИ ***, с площ от 5965 кв.м., ПИ ***, с площ от 350 кв.м., възстановени на 4 наследници на Х. Р., ПИ ***, с площ от 270 кв.м., възстановен на наследници на В. К..

Разликата до 6401 кв.м. включва малки части от имоти с идентификатори *** и ***. В частта на процесния имот между [улица]и [улица]границата е материализирана с масивна прозирна ограда. Имотът по цифри 1-2-3-4-5-1, с площ от 469 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор *** по КК. Спрямо действащия ПР се намира при граници: от три страни УПИ *-за обществено обслужване от кв. 54, от изток - улица и от юг - улица. От горепосочения имот под сграда с идентификатор *** попадат 110 кв.м.