Решение № 3741 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3741 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мариана Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100504963 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. К. И., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20247880400150 по описа на ЧСИ М.К. с per. № 788 с район на действие СГС срещу постановление от 15.02.2024г на съдебния изпълнител по същото дело за определяне на разноски по изпълнителното производство.

Жалбоподателят заявява, че обжалва Постановлението за разноски изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и за предприемане на действия от ЧСИ, липсвали каквито и да е доказателства за неизпълнение на съдебното решение за увеличение размера на дължимата издръжка, а същата е изплащана редовно.

Оспорва и начина на определяне на разноските, индивидуализирани единствено по размер и при липса на яснота относно основанието и счита, че те следва да се поемат от страната, предизвикала неоснователен правен спор.

Позовава се на приетото разрешение по т. 5 от ТР № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 на ОСГТК на ВКС, според която длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на вземането, както и тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани. Жалбоподателят счита за недопустимо да му бъдат възлагани разноски за събиране на задължение, което заплаща и е заплащал преди образуване на изпълнително дело и моли същите да бъдат изцяло отменени. Решението на СРС, с което бил увеличен размера на дължимата от него издръжка било постановено на 22.01.2024г и той веднага заплатил сума в размер на 1705лв. Последната представлявала доплащане на издръжка за минал период и неправилно в ПДИ било посочено, че дължи издръжка в месечен размер от 345лв от 01.09.2023г до 29.02.2024г, през който период той вече бил плащал дължимия от него 1 месечен размер от 130лв и всъщност дължал доплащане. Посочва също, че до м.октомври 2023г, по силата на постановени привременни мерки, взискателят Петя Николова дължала издръжка на детето в размер на 177,50лв, платима чрез него.

Взискателката по изпълнителното дело П.К.Н., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето К.Д. И., ЕГН ********** е депозирала отговор по жалбата, като счита, че написаното е грубо нарушаване на съдопроизводството по ГПК, явно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е дадена защита на една самотна майка и детето й, като се прави опит да се изгони на улицата.

В депозираните мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като всички срокове и права на длъжника са спазени. Не взема конкретно становище по формиране на разноските.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като обсъди доводите на страните и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното :

Съдът е сезиран с редовна жалба, подадена в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано на 12.02.2024г въз основа на представен изпълнителен лист от П.К.Н., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето К.Д. И., ЕГН ********** за принудително събиране на дължимата на детето издръжка от неговия баща Д.

К. И.. Видно от изпратената до длъжника ПДИ от 15.02.2024г съдебният изпълнител е приел, че на принудително събиране подлежат сумите за месечна издръжка от 155,81лв за м.август 2023г и месечна издръжка от 345лв с период за събирането й от 01.09.2023г – 29.02.2024г, общо 2570,81лв. Върху всяка от главниците е изчислил и дължимата законна лихва за периода от падежа на всяка вноска до 29.02.2024г – общо 93,15лв. Посочил е също, че са налице и непогасени публични задължения в размер на 267,64лв. Общо сумата възлиза на 2931,60лв.

В изпълнителното производство, след получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника на 02.03.2024г, почивен ден, той е подал на 11.03.2024г жалба – становище срещу постановлението за разноски и е представил към нея вносни бележки, от които се установява, че за част от периода, за които е дължал изменен размер на издръжка от 150лв на 345лв е заплащал по 150лв месечно, т.е. задълженията му са за разликата между 345лв и 150лв и върху тази разлика от него се дължи законна лихва, следователно първоначално установената от ЧСИ лихва ще следва да бъде преизчислена, като частично недължима. От платежните документи се установява, че за същия този период и преди образуване на изп. дело, длъжникът е заплатил сумата общо от 1550лв - не може да се установи какво плащане и кога е извършено по представен и в изпълнителното производство и по настоящото дело един изцяло нечетлив писмен документ. Следователно дължимата главница от 2570,81лв следва да бъде намалена с платеното и остава дължим размер от 1020,81лв, към който като се добавят публичните задължения от 267,64лв се получава общ размер от 1288,45лв. Последната, ведно с дължимата й съответна законна лихва, представляват сумата, която подлежи на принудително събиране, а единствено върху принудително събрания размер длъжникът дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В изпълнителното производство няма данни дали и в какъв размер е събрана сума, а подобни твърдения липсват и в мотивите на ЧСИ към жалбата. Ето защо съдът намира, 2 че така определената такса от 311,76лв с ДДС е недължима от длъжника – в тази част постановлението за разноски следва да се отмени.

На следващо място, съдебният изпълнител е приел, че на принудително събиране от длъжника подлежи сумата от 3815,70лв, посочена в ПДИ и предвид този размер, на основание чл. 442а от ГПК е длъжен да наложи такива обезпечителни мерки и да предприеме такива изпълнителни способи, които са съразмерни с размера на задължението, като отчита всички данни и обсотятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността на остане вземането неудовлетворено. Следва да се има предвид и че принудителното събиране е за дължима издръжка на малолетно дете, но въпреки това съдът намира, че интересите на изпълнението са били изцяло гарантирани от наложените запори на трудово възнаграждение, банкови сметки и два броя МПС и единствено за тези действия длъжникът дължи разноски по изпълнението. Извън всякаква необходимост и в нарушение на принципа за съразмерност са били действията по установяване собствени на длъжника и взискателя недвижими имоти, налагане на възбрани върху тях, с определена такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ от 54лв с ДДС, снабдяване с преписи от нотариални актове, липсвала е необходимост и от извършване на справка НБД „Население“ за длъжника, с определен общ размер от 144лв с ДДС, разноските за което не се дължат от длъжника. Ето защо дължимият от него размер разноски по т. 5 от ТТРЗЧСИ възлиза на 72лв с ДДС и до този размер жалбата е неоснователна. Все във връзка с посоченото, съдът намира, че гарантиране събирането на вземането, при спазване принципа на съразмерност, не обосновава налагане от ЧСК на възбрани върху установените недвижими имоти, поради което определената от него такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ от 54лв с ДДС не се дължи от длъжника по изпълнението.

По изпълнителното дело не се установява частният съдебен изпълнител да е изготвял сметка за размера на дълга, за което е определил дължима такса от 36лв с ДДС по т.12 от ТТРЗЧСИ, а също липсва и каквато и да била конкретизация на посочените от него допълнителни разноски в размер на 50лв по т.31 от ТТРЗЧСИ, като на основание същата разпоредба те са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, а такива документи липсват и в изпълителното производство и не се сочат в мотивите на ЧСИ.

По изпълнителното делото са установени публични задължения на длъжника, поради което Държавата се смята за присъединен взискател на основание 457 от ГПК, за което от длъжника се събира такса по т.11 от ТТРЗЧСИ от 60лв с ДДС. в и каквато и да била конкретизация на посочените от него допълнителни.

По всички изложени мотиви съдът намира, че следва да отмени обжалваното постановление в частта за определените в него разноски по т.10 от ТТРЗЧСИ за сумата 54лв с ДДС, т.12 от ТТРЗЧСИ за сумата 36лв с ДДС, т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата 311,76лв с ДДС, т.31 от ТТРЗЧСИ, а по т.5 от ТТРЗЧСИ - за сумата над 72лв с ДДС.

В останалата част се явява неоснователна – за определените разноски т.1 от ТТРЗЧСИ за сумата от 24лв с ДДС, т.2 от ТТРЗЧСИ за сумата от 60лв с ДДС, т.5 от ТТРЗЧСИ за сумата от 72лв с ДДС, т.9 от ТТРЗЧСИ за сумата от 72лв с ДДС (за разликата над тази сума жалбата е основателна, както вече се посочи) и т.11 от ТТРЗЧСИ за сумата от 60лв с ДДС, тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело, длъжникът е имал изискуемо и непогасено задължение, макар и в минимален размер, по което ЧСИ е извършил дължими от него действия, разноските за които се дължат от Д. И.

3 и жалбата му в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 15.02.2024г на съдебния изпълнител по изп. дело № 20247880400150 по описа на ЧСИ М.К., per. № 788, с район на действие Софийски градски съд, с което в тежест на длъжника Д. К. И. са възложени разноски, в частта по: т. 5 от ТТРЗЧСИ. за сумата над 72лв с ДДС; т. 10 от ТТРЗЧСИ за сумата от 54лв с ДДС; т.12 от ТТРЗЧСИ за сумата от 36лв с ДДС; т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата от 311,76лв с ДДС; т. 31 от ТТРЗЧСИ за сумата от 50лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. И., ЕГН ********** от с. Мало Бучино, ул. **** (2- ра) ** в останалата част, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4