Решение № 218 от 25.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Враца, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. И. Т., АК - Ямбол, против решение № 58 от 10.03.2023г. по гр.д. № 1296/2022г. на Районен съд – Козлодуй в неговата цялост , с което дружеството е осъдено да заплати на А. С. А., ЕГН:********** с адрес: ***, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 454.87 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 28.09.2022г., до окончателното изплащане; на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски от 250.00 лева, представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ; да заплати, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат М. В. М., със служебен адрес ***, сумата 400.00 лева за оказана на ищеца А. С. А. правна помощ по делото.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна 1 практика, като същите не са преценени правилно, което е довело до неговата необоснованост и неправилност. Счита за необоснован и неправилен извода на съда за нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, тъй като кредитополучателят е следвало да плати сумата за банкова гаранция директно на гаранта по посочена от него сметка; според вещото лице осчетоводяване във „Фератум България” ЕООД няма и сумите са във „Фератум Банк”. Посочва, че кредитополучателят е избрал обезпечение, предоставено от гарант във формата на договор за поръчителство, който е отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, както и че гарантът, който е избрал кредитополучателя – „Фератум Банк” е самостоятелно юридическо лице. Поддържа, че договорът за поръчителство не се оспорва като недействителен от страна на ищеца, а задължението за плащане на възнаграждение за поръчителство произтича именно от него и дори да се приеме, че клаузата за обезпечение по договор за кредит е недействителна /каквато не е/, то по този начин не би отпаднало съществуването на договора за поръчителство и поетите задължения по него.

Изтъква, че съдът неправилно е възприел, че двете дружества - кредитор и гарант, са дъщерни, тъй като „Фератум България“ ЕООД е българско юридическо лице /с едноличен собственик на капитала Фератум Ой Финландия, понастоящем, считано от 31.08.2021 г. - Мултитют СЕ, Финландия/, а „Фератум Банк” е регистрирано в Малта /понастоящем, считано от 30.09.2022 г. - с едноличен собственик на капитала Мултитют Банк, Малта/, за което е предоставил надлежни доказателства по делото.

Твърди, че в първоинстанционното производство не са събрани безспорни доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, че между ищеца и ответника не е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което не дължи връщане на каквито и да е суми. Моли съда, да отмени в цялост оспорваното решение на Районен съд - Козлодуй и да отхвърли предявеният иск, да осъди А. С. А. да му заплати направените по делото разноски за двете съдебни производства; в случай, че отхвърли въззивната жалба и потвърди решението, да намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна А. С. А., ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. М. М. от АК-Пловдив , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че правилно PC - Козлодуй е преценил, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, че по този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал.

2

4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите, както и че в договора за кредит е вписан ГПР от 0 %, като с прибавяне на сумата за гаранция, разходите ще надвишат 50 %, което води до нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поддържа, че правилно PC - Козлодуй е счел, че става въпрос за сума, изключително свързана с договора за кредит и удържана именно във връзка с него; нещо повече - освен практическото удържане на още 454.87 лв., със сключения договор за поръчителство (и то с дружество - партньор на ответника), не е постигнат друг ефект, който би могъл да мотивира ищеца да избере сключването на договор за гаранция, че от значение са обстоятелствата, свързани с конкретния договор, които сочат към сключването му в нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Счита, че безспорно е доказано, че е заплатил сумата 454.87 лева без каквото и да е основание за получаването й от ответното дружество и че по делото не са представени каквито и да са доказателства за наличие на годно основание за получаване на сумата. Посочва също, че освен получаване без основание на сумата 454.87 лева - банкова гаранция, „Фератум България” ЕООД се е разпоредил с нея неправомерно, въпреки задължението му по закон да я върне на лицето, от което я е получил. Изтъква, че по делото не е установено с писмени платежни документи твърдението на ответната страна, че сумата не е била осчетоводена във „Фератум България” ЕООД и че е била превеждана от него към „Фератум Банк”, а от друга страна това е без значение за приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на доводите си въззиваемия посочва и съдебна практика на районни и окръжни съдилища. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да му присъди сторените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С. А., чрез пълномощника му адв. М. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, за заплащане на сумата 200,00 лв., представляваща неоснователно заплатена такса за банкова гаранция по Договор № *** от 19.02.2020г. за предоставяне на потребителски кредит, към фирма-партньор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претенцията се основава на твърдението, че сумата е платена при липса на основание въз основа на недействителна клауза по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, която е в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и която е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Навеждат се и доводи за недействителност на целия 3 договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.

В хода на съдебното производство съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на иска като цената на същия е увеличена до размер 454,87 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Фератум България" ЕООД, в който се оспорва допустимостта на предявения иск по съображения, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. В условията на евентуалност се поддържа, че искът е и неоснователен, тъй като не са допуснати нарушения на предвидените в разпоредбата на чл.22 ЗПК разпоредби.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното решение № 58 от 10.03.2023г. по гр.д. № 1296/2022г. на Районен съд – Козлодуй първостепенният съд е приел доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по съображения, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.11 %, както и поради нищожност на клаузата на чл.5 от договора на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като сключена в условията на неравноправност и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със добрите нрави.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и на ответното дружество в отговора, съдът намира, че по делото няма спор, че между 4 страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.02.2020г., по силата на който "Фератум България" ЕООД, като кредитор, е предоставил на А. С. А., като кредитополучател, сумата 800,00 лв., която последният се задължил да върне на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Този факт е обявен от районния съд за безспорен с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение.

Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Видно е от представения по делото на хартиен носител Договор за кредит № ***/19.02.2020г., че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер 23 %, а дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е в размер 184,00 лв. Посочено е, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне на кредитора общо 984,00 лв., както и че общият разход по кредита е 184,00 лв. и включва посочената възнаградителна лихва, а годишният процент на разходите е 49,11%, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора.

Посочено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.