Решение № 3548 от 03.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110147843 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от П. К. Т. срещу [фирма] установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 222,28 лева – главница, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г., за които е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 2024***0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им изпълнение.

Ищцата твърди, че с Решение № I40-219 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, влязло в сила на 22.01.2016 г., по отношение на П. К. Т. е признато за установено, че дължи на ответната страна сумата от 1 222,28 лева – главница, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.

05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г. Поддържа, че тези вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав. Посочва, че след влизане в сила на решението и за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. За събиране на сумите по същия, при ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие 1

Софийски градски съд било образувано изпълнително дело № 210/2016 г., впоследствие прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, във връзка с искане на ищцата от месец февруари 2024 г. Твърди се, че в хода на това дело процесните вземания били погасени по давност, при съобразяване с последната молба на взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия от 16.03.2018 г. и последното извършено действие по принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на запор на микросметки в [фирма] на 24.08.2018 г. – с връчване на запорното съобщение на адресата, завършило на 28.08.2018 г. с получаване на отговор от третото задължено лице. Поддържа се, че след тази дата липсват както искания от взискателя за конкретни изпълнителни действия, така и реално извършвани такива. С исковата молба се излага, че считано от 28.08.2018 г. приложимият към вземанията петгодишен давностен срок е изтекъл на 28.08.2023 г., поради което същите са погасени по давност. Предвид това и доколкото давността не се прилага по право, а и с оглед образуваното от страна на [фирма] ново изпълнително дело № № 2024***0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд за събиране на процесните вземания, то ищцата предявява процесната искова претенция за признаване недължимостта им на твърдяното основание. С тези съображения П. Т. отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Първанова, оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че след подадено от ищцата писмено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на СРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, от страна на топлофикационното дружество е предявен иск по реда на чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Поддържа се, че окончателно съдебният спор между страните е разрешен с влязло в сила решение от 22.01.2016 г. от който момент вземанията на ответника спрямо П.

Т. са станали ликвидни и изискуеми. Намира за приложима спрямо същите петгодишната погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по молба на [фирма] е образувано изп. дело № 210/2016 г. пред ЧСИ Д., с което действие е прекъсната погасителната давност за вземанията. Излага, че този срок е прекъсван многократно в хода на изпълнителния процес с конкретни изпълнителни действия – налагане на запори и възбрана. Такъв характер имат и депозирани от взискателя молби от 16.03.2018 г. и от 29.01.2020 г. за извършване на изпълнителни действия. Посочва се, че след прекратяване на това изпълнително дело през 2023 г. въз основа на издадения изпълнителен лист на 20.03.2024 г. и в рамките на 5-годишният давностен срок е образувано ново изп. дело № 983/2023 г. по описа на ЧСИ В.М.. В хода на същото и конкретно на 26.03.2024 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника. Предвид това, процесното вземане не е погасено па давност. С отговора се излага, че за период от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е бил спрян поради обявеното в страната извънредно положение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретните доводи, изложени в отговора на исковата молба, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.10.2024 г. и обявен за окончателен такъв, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, с което е признато за установено, че ищцата дължи на ответника процесите суми, както и, че за събиране на същите, въз основа на издаден изпълнителен лист, е образувано и висящо изпълнително дело № 2024***0400983/2024 г. по 2 описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.

Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че с Решение № I-40-219 от 16.03.2015 г., постановено по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав е признато за установено по предявените от [фирма] срещу П. К. Т. установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че П. Т. дължи на [фирма] следните суми: 1222,28 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г., за които суми по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд 87-ми състав е издадена заповед за изпълнение, като предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 1222,28 лева до пълния му предявен размер от 1227,27 лева, а предявеният иск с правно основание 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 130,98 лева до пълния му предявен размер от 132,30 лева. С решението между страните е разпределена отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ответницата П. К.

Т. е осъдена да заплати на ищцовото дружество [фирма] разноски по делото в размер 735,38 лева, както и сумата от 152,84 лева - разноски в заповедното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна са присъдени разноски по делото в размер на 3,50 лева.

Изяснява се, че с Решение от 22.01.2016 г. по в. гр. дело № 8013/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III Г въззивен състав, Решение от 16.03.2015 г., постановено по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав е потвърдено в обжалваната му част, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че П. К. Т. дължи на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД на [фирма] сумата от 1222,28 лева – 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г. - м.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с аб. № ***, ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2010 г. - 26.10.2012 г.

От удостоверяването, направено върху представеното заверено копие от Решение № № I-40-219 от 16.03.2015 г., постановено по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав, следва, че същото е влязло в законна сила на 22.01.2016 г.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.12.2012 г., издадена по гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, трето гр. отделение, 87 състав (след влизане в сила на съдебното решение по установителните претенции) в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист, с който настоящата ищца П. К.

Т. е осъдена да заплати на топлофикационното дружеството сумата от 1222,28 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г.

– м.04.2012 г. за топлоснабден имот, с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 130,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г., Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 11300/31.03.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2016858040210/20216 3 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.

От съдържанието на молбата (приета като част от приобщения препис от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, като е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на същото до длъжника П. К. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 01.07.2016 г. за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 2510,79 лева, която покана е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.