Решение № 261041 от 07.10.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е № 261041 / 7.10.2021г. гр.

П., 07.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П.,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7459 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД и уточнителна такава, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу И.В.А. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 7418/2018 г. по описа на Районен съд П.за сумата 1285,57 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. “***, от които главница в размер на 1180,85 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 104,72 лева за периода от 9.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.

Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.

С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.

Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

С пояснителна молба от 19.12.2019 г. е конкретизирал, че исковата претенция е насочена срещу част от наследниците на И.В.А. в това им качество, който е починал в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 7418/2018 г. по описа на Районен съд П.на 24.12.2018 г., след издаване на заповедта за изпълнение. Ищецът е предявил иск за установяване на вземанията му спрямо всеки един от ответниците - А.А., И.А., Ц.А. и В.В., конституирани като страни с определение на заповедния съд от 28.02.2019 г., за суми в размер на 236,17 лева главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,94 лева за периода от 9.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляващи 1/5 от целия дълг, за който е издадена заповед за изпълнение.

В срок са депозирани еднотипни отговори от А.А., И.А., Ц.А.. Считат исковата молба за нередовна. Оспорва наличието на облигационна връзка и качеството си на потребител, както и да е открита партида на тяхно име.

Изрично се заявява, че не се прави възражение за погасителна давност. Оспорват се представените по делото доказателства, както и тези, на които ищецът се позовава по установяване размера и основанието на исковата претенция, но същевременно се противопоставя на искането за допускане на съдебни експертизи. Подробно се спира на документа – „извлечение от сметка“ и недоказаност на влизане в сила на Общите условия.

Оспорва в абонатната станция да е монтиран сертифициран топломер, както и воденото от ищеца счетоводство. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Многократно се акцентира върху претенцията за разноски в настоящото и заповедното производство. Възразява се срещу размера на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В.И.В. депозира отговор в срок чрез особения си представител, намирайки предявените изкове за недоказани и неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка и качеството си на потребител, тъй като не е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден. Излагат се аргументи по същество, че настаненото в процесното жилище лице – И.В.А. е обитавало имота до 2005 г., до когато е бил определен краен срок на настаняване съгласно приложената настанителна заповед, без данни В.И.В. да е сред обитателите на този имот.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат така изложеното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П.е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.

415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.

150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна

(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.

1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.

Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на осн. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно, като по правило главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Релевантните факти биха могли да бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о.).

Въпреки разпределената му доказателствена тежест и предоставената му възможност, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява при условията на пълно и главно доказване наличие на валидна облигационна връзка в процесния период (обусловено от притежавано от ответника качество на собственик, вещен ползвател на имота или конкретен договор) с ответника върху имота, за който се твърди, че е топлоснабден. По искане на ищцовото дружество съдът е издал съдебно удостоверение, въз основа на което е представена настанителна Заповед № 1343/02.10.2002 г., съгласно която И.В.А. е настанен в общинско жилище със своето семейство за срок от три години.