Решение № 23837 от 30.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23837 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110159979 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.7 от Конституцията на Република България,вр.чл.49 от ЗЗД от Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С, изтърпяващ наказание лишаване свобода в Затвора София,срещу П Р Б,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 лева ( след реализирано намаляване на иска по размер по реда на чл.214 от ГПК ),представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 24.12.2013 г. до 19.09.2024 г.

Ищецът твърди,че ответната страна е образувала прокурорска преписка срещу ищеца за извършени престъпления от общ характер по прокурорска преписка № 431/2013 г.,по която е внесен в съда обвинитЕ. акт. В исковата молба се сочи,че обвинителният акт съдържа описание на факти,което не е възприето от Специализиран апелативен съд като по този начин ищецът е осъден при фактически обстоятелства,каквито не се съдържат в обвинителния акт,както и въз основа на свидетелски показания на свидетел,който няма непосредствени впечатления относно деянието,за което се твърди,че е извършено от ищеца,при което тези свидетелски показания се явяват негодни да поддържат обвинителната теза. Ищецът твърди,че е изпитал тревожност,безпомощност,имал проблеми със съня и загубил вяра в правосъдието,при което претендира сумата от 50 лева. Моли съда да уважи предявената искова претенция.

Ответната страна П Р Б оспорва иска като твърди,че не са налице противозаконни актове на ответника,от които да произтекат вреди за ищеца.

Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отдЕ.ие,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

1

Приета е електронна справка за съдимост на ищеца Е. Д. М..

Представено е заверено копие от обвинитЕ. акт по пр.пр.431/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура,както и препис от протокол от открито съдебно заседание по нчд от 18.12.2013 г.,в което е разпитан като свидетел Н. Ц. Г.

С решение № 242/16.04.2020 г.,постановено по кнохд № 1018/2019 г. по описа на ВКС е отменена присъда от 05.06.2019 г. по внохд № 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказатЕ. съд частично с връщане на делото за разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд,а в останалата част присъдата е потвърдена.

По делото е представена медицинска документация относно здравословното състояние на Е. Д. М..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.7 от Конституцията на Република България,вр.чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите се дължат на действия или бездействия на държавни органи. С този иск се реализира обективната отговорност на Държавата вследствие незаконни актове,действия или бездействия. За да счете,че искът се явява предявен по реда на чл.7 от Конституцията,вр.чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД,съдът взе предвид,че този ред е приложим в хипотезата,когато не се претендират вреди в регламентираните случаи по ЗОДОВ.В съдебната практика е възприето,че когато са претендирани вреди извън хипотезите на ЗОДОВ отговорността на съответните правозащитни органи се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД – в този смисъл опредЕ.ие № 1151/12.12.2017 г.по гражд.дело № 2960/2017 г. по описа на ВКС. В настоящия случай ищецът М. излага твърдения,че е търпял вреди вследствие наличието на несъответствие между фактическите обстоятелства,изложени в обвинителния акт и фактическите обстоятелства,възприети като доказани при постановяване на осъдителна присъда от въззивната и касационната инстанция,поради което и съдът счита,че правното основание на исковата претенция е именно по реда на чл.7 от Конституцията,вр.чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД. В този смисъл макар ищецът да цитира правила,установени в ХОПЕС и ЕКЗПЧ,доколкото изложените твърдения в исковата молба сочат на несъответствие между обстоятелствата на обвинителния акт и възприетите като доказани обстоятелства при постановяване на осъдителна присъда,съдът счита,че искът подлежи на разглеждане по реда на чл.7 от Конституцията,вр.чл.49 от ЗЗД,тъй като се касае за твърдения относно дейността на прокуратурата,която дейност е регламентирана според българското законодателство,а не до твърдения за допуснато нарушение на общностното право. Съдът счита,че е сезиран с допустим осъдитЕ. иск,защото ищецът М. твърди,че са му причинени вреди,в която насока следва да бъде посочено,че прокуратурата може да бъде надлежен ответник по искове с правно основание чл.49 от ЗЗД в хипотезите извън регламентираните по ЗОДОВ,поради което и като съобрази,че няма основание исковата претенция по настоящия иск да бъде опредЕ.а като такава,подлежаща на разглеждане по ЗОДОВ,правното й основание е по чл.49 от ЗЗД – в този смисъл опредЕ.ие 534/13.12.2019 г. по гражд.дело № 4266/2019 2 г. по описа на ВКС.

Софийският районен съд приема,че предявената от ищеца М. искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди подлежи на отхвърляне като недоказана по основание. Действащото българско законодателство регламентира,че обвинитЕ. акт се внася в съда от прокурор,в обвинителния акт следва да бъдат описани фактическите твърдения за начина,по който е извършено престъплението,както и да бъдат посочени доказателствата,а след внасяне на обвинителния акт в съда в съдебната фаза на наказателното производство се извършва преценка за доказаност на обвинителната теза,с оглед което съдът постановява осъдителна или оправдателна присъда в зависимост от това дали е проведено доказване,че е реализиран фактическият състав на престъплението,за което е повдигнато обвинение или не. Принципно съдът е обвързан от повдигнатото обвинение с обвинителния акт като с присъдата се произнася относно доказаност на обвинението,което е повдигнато с обвинителния акт – подсъдимият може да бъде осъден за престъплението,за което е повдигнато обвинение или за по-леко престъпление. Софийският районен съд намира за недоказано твърдението на ищеца М.,че е осъден по обвинение,каквото не е повдигнато по обвинителния акт,защото не е доказано да е налице различие между повдигнатото обвинение и обвинението,за което е осъден с влязла в сила присъда. Когато осъждането с присъда,постановена от съда е за обвинение,такова,каквото е повдигнато с обвинителния акт,налице е идентичност между обвинението и присъдата и липсват предпоставки за ангажиране отговорност на прокуратурата за вреди.

Не може да бъде възприет доводът на ищеца М.,че обвинението е незаконно,защото обвинителният акт е основан на показания на анонимен свидетел 67. В тази насока действащото законодателство регламентира правото на държавното обвинение да запази самоличността на свидетел по предвидени в нормативната уредба основания,но и същевременно са налице гаранции за правото на защита на подсъдимия – в този смисъл съгласно чл.124 от НПК обвинението и присъдата не могат да бъдат основани единствено на показанията на свидетел със скрита самоличност. В конкретния случай според мотивите към решението,постановено от ВКС по нохд № 1018/2019 г. по описа на ВКС се установява,че съдът възприема,че свидетелските показания на свидетел № 67 са обсъдени от въззивната инстанция като такива,кореспондиращи с други доказателства в подкрепа на обвинителната теза,както и е подчертана необходимостта от запазване самоличността на свидетеля. При това положение съдът намира,че твърденията на ищеца М. за наличието на допуснати процесуални нарушения и лишаването му от право на справедлив процес се явяват недоказани,поради което и искът подлежи на отхвърляне.

Когато доказателствената тежест за установяване материалноправните предпоставки е възложена в тежест на страната ищец и тази страна не проведе пълно доказване,че тези предпоставки са реализирани,съдът е длъжен да отхвърли иска. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,съдът намира,че следва да бъде присъдено такова в размер от 100 лева.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.7 от Конституцията на Република България,вр.чл.49 от ЗЗД,предявен от Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С, изтърпяващ наказание лишаване свобода в Затвора София,срещу П Р Б,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 ( петдесет ) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 24.12.2013 г. до 19.09.2024 г.

О С Ъ Ж Д А Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С, изтърпяващ наказание лишаване свобода в Затвора София да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на П Р Б,с адрес гр.С сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4