Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1245 от 05.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
1450/2026
Подписан
05.11.2026
В сила
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 242, ал. 8 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 382, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ася Събева

Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20261000501450 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1925 от 23.03.2026 г., постановено по гр. д. № 8762/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, ответникът Софийски окръжен съд е осъден да заплати на ищеца „Обжектив Ложистик Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Република Турция, по иск с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС сумата от 12 255,67 евро (с равностойност 23 970 лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в отнемане в полза на държавата по чл.

242, ал. 8 НК на полуремарке марка „Тирсан“, модел MD, с рег. № ***, рама № NNTDAF30300044034, с одобрено споразумение от 04.09.2019 г. по НОХД № 545/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 442,33 евро (с равностойност 865,13 лева), като е отхвърлен искът за разликата над 23 970 лева (12 255,67 евро) до пълния предявен размер от 70 000 лева.

Против така постановеното решение в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника Софийски окръжен съд, чрез процесуален представител Е. Д..В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Жалбоподателят навежда доводи, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на двете самостоятелни основания по чл. 2 и чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., разтълкувани с решение от 14.01.2021 г. по дело C- 1

393/19 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди се, че за реализиране на отговорността по чл. 2 от Рамковото решение във вр. с чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) е необходимо кумулативното доказване на отнемането, собствеността и добросъвестността на собственика на вещта, като в случая добросъвестността на ищеца не е била доказана. Поддържа се, че понятието „добросъвестност“ в гражданскоправния му смисъл изисква полагане на дължимата грижа от ищеца в качеството му на работодател и търговец, налагащо по-висок стандарт на контрол и превенция срещу евентуални престъпни деяния на служителите, което обстоятелство не е било доказано от ищеца и за него не съществува законова презумпция. Твърди се също, че отговорността по чл. 4 от Рамковото решение във вр. с чл. 47 ХОПЕС възниква на формално основание поради липса на ефективни средства за защита, при което размерът на обезщетението не следва да се съизмерва със стойността на отнетата вещ. Излагат се доводи, че при постановяване на определението от 04.09.2019 г. по НОХД № 545/2019 г. наказателният състав на Софийски окръжен съд е приложил действащата императивна разпоредба на чл. 242, ал. 8 НК, към който момент не е имало постановено решение на СЕС по дело C-393/19, нито решение на Конституционния съд, поради което не е налице достатъчно съществено и явно нарушение на правото на ЕС, нито пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 2в ЗОДОВ да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззиваемият „Обжектив Ложистик Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част.

Контролиращата страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ —Прокуратура на РБ, чрез прокурор от САП, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Софийският апелативен съд, при преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пред първата инстанция е предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. Ищецът е изтъкнал като правопораждащи факти, че е собственик на полуремарке марка „Тирсан“, модел MD, с рег. № ***, рама № NNTDAF30300044034, с което е осъществен международен превоз на товари от Република Турция. С определение от 04.09.2019 г., постановено по НОХД № 545/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, с което водачът Б. Б.), турски гражданин и служител на дружеството, е признат за виновен в извършване на престъпление квалифицирана митническа контрабанда по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК. На основание чл. 242, ал. 8 НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на процесното полуремарке, собственост на дружеството. Ищецът твърди, че като трето за наказателния процес добросъвестно лице не е участвал в производството, няма каквото и да е отношение към извършеното от шофьора престъпление и не е разполагал с ефективни правни средства за защита на правото си на собственост.

Поддържа, че окончателният съдебен акт на Софийски окръжен съд е постановен в 2 съществено нарушение на нормите на правото на ЕС — чл. 2, § 1 и чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета във вр. с чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и практиката на СЕС по дело C-393/19, поради което претендира обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на пазарната стойност на отнетото полуремарке, ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.09.2019 г.

Ответникът Софийски окръжен съд оспорва иска по основание и размер с доводи, че съдебният състав е приложил действаща национална законова разпоредба (чл. 242, ал. 8 НК), че липсва достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, и че ищецът не е доказал своята добросъвестност, нито пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпването на вреди.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от приложените писмени доказателства — заверен препис от определение от 04.09.2019 г., постановено по НОХД № 545/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 3-ти с-в, че съдът е одобрил сключеното между прокурора и защитника на обвиняемия споразумение за решаване на делото, с което Б. Б., турски гражданин, е признат за виновен в това, че е извършил престъпление квалифицирана митническа контрабанда по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК и чл. 55 от НК, като му е наложено съответно наказание. Със същото определение, на основание чл. 242, ал. 8 НК, съдът е постановил отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозването на предмета на контрабандата — полуремарке марка „Тирсан“, модел MD, с рег. № ***, рама № NNTDAF30300044034. Установява се по безспорен начин, че отнетото в полза на държавата полуремарке е било изключителна собственост на ищцовото търговско дружество, което се явява работодател на дееца, но самото то не е било страна или участник в наказателното производство по НОХД № 545/2019 г. Видно от съдържанието на одобреното споразумение, извършител на престъплението е единствено осъденият шофьор, действал с цел извличане на лична облага, като по делото не са събрани каквито и да било данни или доказателства за знание, съгласие или съпричастност на управляващите органи на дружеството-собственик към извършеното престъпление.

От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза се установява, че действителната (средна пазарна) стойност на процесното полуремарке „Тирсан“, модел MD, рег. № ***, рама № NNTDAF30300044034, определена към датата на отнемането — 04.09.2019 г., възлиза на 23 970 лева, което съответства на 12 255,67 евро.

При тези идентично установени факти от правна страна се налага извода неоснователност на въззивната жалба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато при правораздавателната дейност на националните съдилища, в съответствие с принципите, установени в практиката на Съда на ЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich; решение от 05.03.1996 г. по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur / Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Köbler; решение от 28.07.2016 г. по дело C- 3

168/15 Tomášová; решение от 04.10.2018 г. по дело C-571/16 Kantarev).

Отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се предпоставя от кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1) нарушената правна норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправни субекти; 2) нарушението да е достатъчно съществено (при съдебни актове на юрисдикции от последна инстанция — да е налице явно нарушение на приложимото право); и 3) да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от субекта вреда.

По отношение на първата предпоставка: С решение от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19 СЕС, по отправено от български съд преюдициално запитване именно по повод приложението на чл. 242, ал. 8 от българския НК, постанови, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. СЕС изрично прие, че окончателното лишаване от правото на собственост на трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, представлява по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото гарантирано право на собственост. Същевременно с т. 2 от диспозитива на същото решение СЕС постанови, че член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.

Разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата и чл. 2, § 1 и чл. 4 от Рамково решение 2005/212 безспорно предоставят субективни материални и процесуални права на частноправните субекти — право на мирно ползване на притежанията и право на справедлив процес и ефективна съдебна защита срещу актове, засягащи тяхното имущество.

Аналогични принципни изводи са възприети и в Решение № 12 от 30 септември 2021 г. по к. д. № 10/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 84 от 08.10.2021 г.), с което думите „и когато не е собственост на дееца“ в чл. 242, ал. 8 НК са обявени за противоконституционни. Конституционният съд подчерта, че автоматичното отнемане на вещи на трети лица, които не са участвали в престъплението, представлява непропорционална намеса в правото на частна собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията) и е в пряко противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и принципа на личната отговорност за виновно поведение, като лишава собственика от възможност за адекватна съдебна защита (чл. 56 и чл. 122 от Конституцията).