Решение № 49 от 04.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 226 от 20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1316/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, са отхвърлени предявените от П. К. Т. срещу „Айрън Маунтин България“ ЕООД искове за признаване за незаконно на уволнението му от длъжността старши софтуерен инженер, извършено със заповед № 101 от 20.08.2024 г. на управителя на „Айрън Маунтин България“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за плащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 60000 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода от 01.09.2024 г. до 01.03.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението са присъдени и разноски в полза на ответника.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

Ответникът в първоинстанционното производство е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата с искане за потвърждаване на решението по изложени в отговора съображения.

1

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира за следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

Основен аргумент на ищеца, поддържан и в първоинстанционното производство, и във въззивното такова е, че работодателят е извършил подбор само формално, без да се съобрази със законовите критерии за подбор, като оценките на участниците в подбора били необосновани и не били описани реални съпоставими трудови резултати, освен това членовете на комисията, извършила подбора, нямали преки впечатления от работата на двамата работници/служители, а оценките им реално били поставени от лице, неучаствало в комисията – прекият ръководител на участниците в подбора.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, поддържани и във въззивното производство, че подборът е извършен измежду всички работници/служители, заемащи съответната длъжност, и е извършен съобразно критериите по чл. 329 КТ, като комисията, назначена да извърши подбора, е взела предвид мнението на прекия ръководител на двамата участници в подбора, който именно има преки впечатления от работата на двамата работници/служители, поради което оценките на участниците в подбора не са необосновани и не са нарушени законовите изисквания, доколкото законът не регламентира конкретна процедура по извършване на подбора.

Пръвоинстанционният съд е приел, че работодателят е извършил подбора в съответствие с изискванията на чл. 329 КТ, съответно е направил извод за законосъобразност на уволнението и неоснователност на исковете.

Настоящият въззивен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд в преобладаващата част са правилни.

Фактите по делото не са спорни, спорно е дали извършеният от работодателя подбор е съобразен с изискванията и критериите на КТ.

В тази връзка неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания.

На първо място неоснователно е оплакването за немотивираност на съдебното решение. Факт е, че мотивите на първоинстанционния съд не са пространни, но това не е необходимо, ако са обсъдени релевантните за предмета на спора факти и представените за установяването им доказателства, а в случая това е сторено в решението.

2

Неоснователно е оплакването за формалност на подбора и извършването му без реално съобразяване с критериите на закона.

В случая не е налице липса на обективна обосновка на оценките по критериите придобита професионална квалификация и умения за справяне с работата.

Следва в тази връзка да се има предвид следното:

Законът не регламентира процедурата по извършване на подбор. Същият следва да бъде извършен по подходящ начин с осигуряване на условия за обективна преценка на качествата на участниците в подбора и съответно извеждане на извод кой от тях следва да бъде освободен въз основа именно на тази обективна преценка. В случая това е сторено от работодателя.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За това преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ работодателят може да бъде физическо или юридическо лице. В зависимост от видовата си принадлежност към съответната категория правни субекти, работодателят изразява волята си и реализира обективирането й по различни начини. Физическото лице при упражняване на субективни права изразява пряко волята си, а юридическото лице чрез компетентните си органи, които се формират от физически лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка. И при двата вида правни субекти обаче компетентните органи - лицата, заемащи съответните длъжности и ръководещи предприятието или учреждението, съответно обективиращи волята на работодателя, нямат непосредствена връзка с работниците и служителите, наети по трудови правоотношения предвид съвременните разнообразни форми на стопанска и административна дейност, обуславящи изграждането на сложни административни и стопански структури, в които персоналът е разпределен в различни обособени звена, понякога и териториално разграничени, които правят контактите на работодателите с работниците и служителите инцидентни и спорадични, възникващи при сезиране на стопанските и административни ръководители по конкретни въпроси на управлението. Поради тези особености на съвременната организация на труда, наложени от действащите форми на собственост и произтичащата от тях пазарна икономика, работодателят по начало няма директни отношения с работниците и служителите, не би могъл постоянно, непрекъсваемо и ежедневно да наблюдава работата на всеки работник или служител и да я познава по начин, позволяващ да реализира текуща и актуална оценка на професионалните им възможности.

3

За да направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, същият трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. Събирането на информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора следва и от необходимостта за притежаването на специални познания за трудовите функции на работниците и служителите, които работодателят в лицето на съответните длъжностни лица, управляващи предприятието или службата, може да получи по посочения по-горе начин. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове - решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.

Видно от представения протокол за извършен подбор, в съответствие с изискванията на чл. 329 КТ първият компонент, по който са оценявани участниците в подбора, а именно придобита квалификация. Той е съставен от два подкомпонента – образователна степен и допълнителна придобита квалификация. Видно е от представените дипломи на двамата участници в подбора, че и двамата имат висше образование със степен бакалавър, като ищецът има такава по специалността информатика с професионална квалификация информатик, придобита в Бакалавърски факултет на НБУ, а Ю.М. има такава по специалността компютърни науки на английски език с професионална квалификация компютърен инженер, придобита във Факултет по компютърни системи и управление на Технически университет. Сам по себе си този факт налага извод, че Ю.М. макар да 4 притежава еднаква с ищеца образователна степен, неговата образователна квалификация като цяло е по-широка, придобита в специализиран факултет на висше учебно заведение с дългогодишни традиции и съответства в по-голяма степен на изискванията за длъжността съгласно представената длъжностна характеристика. В случая обаче това е без значение, тъй като по подкритерия образователна степен двамата участници са оценени еднакво – с оценка 6.00, т. е. дори да се приеме, че по този подкритерий е извършена формална преценка, като не са взети предвид индивидуалните характеристики на представените дипломи във връзка с придобитите по време на обучението познания и изучавани предмети, то това не ощетява ищеца, напротив – в негова полза е /като се има предвид, че не са изложени от ищеца никакви конкретни твърдения във връзка с придобитата от двамата образователна степен и/или такива за по-ниска образователна степен на Ю.М./.

Без значение е фактът, че работодателят не е разполагал с пълното копие от дипломата на Ю.М., тъй като, както се посочи, отделните изучавани от двамата участници в подбора предмети и оценките им по тях не са въведени като подкритерий за оценка от работодателя, няма и законово изискване за това, освен това ищецът не е навел конкретни твърдения в тази връзка. Същевременно ищецът се е снабдил с академична справка относно предметите, изучавани от Ю.М., и оценките му по тях, която е представил по делото с молба от 13.06.2025 г. Представената академична справка не е надлежно приобщена към доказателствата по делото, тъй като поради пропуск на първоинстанционния съд молбата от 13.06.2025 г. не е била докладвана в о. с. з., а в последните две о. с. з., проведени пред първоинстанционния съд на 03.07.2025 г. и 17.07.2025 г., ищецът или негов представител не са се явили, за да отчетат пропуска и да поискат приемане на доказателството, във въззивната жалба също не са наведени оплаквания във връзка с този пропуск на първоинстанционния съд и не е направено искане за приемане на това доказателство.