Определение № 28 от 13.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Габрово, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500779 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч.гр.д. № 763/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху 1 просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. С. за заплащане на следните суми: 496,65 лв. – главница, включваща вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2024 г. до 01.06.2025 г. - края на срока на договора; 88,40 лв. – договорно възнаграждение за периода от 01.10.2024 г. до 01.06.2025 г. края на срока на договора; 220,67 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 01.06.2025 г. до края на срока на договора; 270,00 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за периода от 01.06.2025 г. до края на срока на договора; 400 лв.

- такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.01.2025 г.; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.10.2024 г. и 172,91 лв. - лихва за забава за периода от 02.08.2024 г. до 12.11.2025 г.

Вземането произхожда от договор за потребителски кредит № 40026936707 от 15.07.2024 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК. Съдът е установил, че съгласно договора на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 600 лв., който следва да бъде върнат на 11 месечни вноски в размер от 65,02 лв. или общо 715,09 лв. в срок до 01.06.2025 г. Посочен е ГЛП от 40.90 % и ГПР - 48.02 %. В т.

VI от договора – Поискани и закупени допълнителни услуги е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги “Фаст“ на стойност 270 лв. и „Флекси“ на стойност 330 лв., като страните са се съгласили възнаграждението за закупените допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски в размер на 54,55 лв., добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза общо на 1315,09 лв., а размерът на месечната вноска на 119,57 лв.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за 2 потребителския кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай услугата “Фаст“ се изразява в право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а “Флекси“ - в право на промяна на погасителния план. И двете “услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не може да претендира отделно възнаграждение за тези “услуги“, което представлява единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това изобщо не става ясно как е формирана цената на тези “услуги“. Доколкото се касае за еднотипни договори за паричен заем, изготвени при общи условия, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, не може да се приеме, че клаузата на т. VI е индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Приел е, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всичкиразходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В конкретния случай въпреки, че плащането на възнаграждението за двете “услуги“ е включено в общия дълг и месечните вноски, същото очевидно не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 48.02%.

Приел е, че Договор за потребителски кредит № 40026936707/15.07.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита от 600 лв., като кредитополучателят не дължи лихви, такси или други разходипо кредита. От заявлението е видно, че С. А. С. е извършвал плащания по договора, в които освен за главница са включени и погашения за възнаградителна лихва и такси за услуги, които при недействителен договор са недължими.

Поради изложеното заявлението следва да се отхвърли изцяло, тъй като ако присъди претендираната главница от 496,65 лв., настоящият съдебен състав може да приведе в изпълнение неравноправна клауза в договора за кредит в противоречие на служебните си задължения. Позовал се е на Определение от 17 януари 2023 г. по дело C-379/21 на СЕС и изцяло е отхвърлил заявлението подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

3

Съставна част в договора е включената допълнителна услуга „Фаст“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение в размер на 270,00 лв., включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителна услуга. Клаузите за заплащане на възнаграждение по нея противоречи на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителна услуга е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер на 330,00 лв. и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал. 2 от ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и такса за извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна лихва и договорно възнаграждение, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. За да извърши приспадане между плащанията, извършени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит, и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация заявителят не е представил пред районния съд, като и в жалбата си не посочва размера на извършените плащания. Поради това и за настоящата инстанция не е възможно да извърши преценка за дължимостта на претендираната главница, съответно да извърши приспадане на плащанията по неравноправните клаузи от останалата дължима сума по договора.

Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на 4 жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 1785 от 21.11.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 763/2025 г. по описа на Районен съд- Дряново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.