Решение № 96 от 03.09.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Луковит, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20234320100285 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от ЕМ , седалище и адрес на управление ****, ЕИК ***, чрез пълном. адв. А.К. против В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване съществуването на вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016 г., сключен между О.Б.Б. и В. П. П., като вземанията на О.Б.Б. са прехвърлени на *** с Договор за цесия от 15.12.2021 г., за следните суми: 2997,41 лв. - главница, 224,06 лева - договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.03.2021 г. заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д.

№ 150/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 15.03.2016г. в гр.София е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит между „О.Б.Б., в качеството му на Кредитор и В. П. П. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в общ размер на 6500лв. Кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Лихвеният процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 9,95% годишно, ГПР - в размер на 12,46%. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 60 месечни анюитетни вноски. След прехвърляне на вземането от цедента, ответникът е извършил доброволни плащания по сметка на заявителя Е.М. на следните дати: 19.04.2022г. - 400лв.; 22.11.2022г. - 80лв.; 20.12.2022г. - 80лв;

18.01.2023г. - 80лв.; 07.04.2023г. - 60лв. След последното плащане останало непогасено вземане в размер на 3221,47лв., от които главница 2997,41лв., договорна лихва 224,06лв.

Съгласно условията по сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно. Месечната вноска включва изплащане на главница и лихва. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 05/03/2021г.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021г. и приложенията към него между О.Б.Б., с ЕИК *** и Е.М., с ЕИК ***, 1 задължението на В. П. П. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016г„ е изкупено от Е.М.. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, до Длъжника е изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ЕМ.

Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения от него адрес, в договора за кредит: именно ***.

Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответницата В. П. П. дължи на ищеца Е.М. - гр.София, сумата от 3221,47лв., от които главница 2997,41лв., договорна лихва 224,06лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016г., претендирани неизпълнени задължения по посочения по-горе договор, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответницата не е постъпил писмен отговор на исковата молба, но ответницата се явява лично в съдебното заседание и заявява, че не оспорва сключването на процесния договор за кредит, но е била в затруднено положение и не е имала възможност да плаща редовно вноските по кредита.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 150/2023 г. по описа на РС - Луковит е видно, че по заявление, подадено от ищеца на 20.03.2023 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 101 от 23.03.2023 г., с която е разпоредил длъжникът В. П. П. да заплати на кредитора ЕМ сумите: 2997,41 лв. – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016 г. сключен между О.Б.Б. и длъжника, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 854,17 лева - договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.03.2021 г., както и разноски: 77,03 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.

Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства, че с Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016 г., сключен между О.Б.Б., в качеството й на Кредитор и ответницата В. П. П., в качеството й на Кредитополучател, банката е отпуснала на ответницата потребителски кредит в общ размер на 6500 лв.

Ответницата се задължила да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Лихвеният процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 9,95% годишно, а ГПР към датата на отпускане на кредита е 12,46%.

Ответницата се задължила да погаси задължението си на 60 месечни анюитетни вноски.

Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 05/03/2021г.

Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 15.12.2021 г., сключен между О.Б.Б. и ищеца, задължението на ответницата по процесния договор за кредит в размер на 3851,58 лева, от които 2997,41 лв. главница и 854,17 лв. договорна лихва, видно от представеното приложение към договора за цесия, е прехвърлено на ищеца.

С исковата молба е представено уведомление от цедента О.Б.Б., действащ чрез пълномощник, за извършеното прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г., отправено до ответницата, което видно от приложеното известието за доставяне, не е получено от ответницата. В случая следва да се приеме, че ответницата е уведомена за извършената цесия с получаването на исковата молба.

Не е спорно между страните, че след прехвърляне на вземането от цедента, ответникът е извършил доброволни плащания по сметка на ищеца на дати: 19.04.2022г. – 400лв.;

2

22.11.2022г. – 80лв.; 20.12.2022г. – 80лв; 18.01.2023г. – 80лв.; 07.04.2023г. – 60лв., след което останало непогасено вземане в общ размер на 3221,47 лв., от които главница 2997,41лв., договорна лихва 224,06лв. В случая размерът на задълженията не се оспорва от ответницата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит между О.Б.Б. и ответника, размера на задължението по кредита, период и размер на задълженията за договорна лихва, изискуемост на задълженията, валидно сключен договор за цесия, в чийто предмет е и задължението на ответника; надлежно уведомяване на длъжника за цесията. При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задължението.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е доказана от ищеца. Безспорно се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между банката и ответницата. Ответницата е погасила част от дължимите вноски, след което е преустановила плащанията.

Безспорно доказан е и факта на извършена в полза на ищеца цесия на вземането по договора за потребителски кредит в размер на 3221,47 лв., от които главница 2997,41лв., договорна лихва 224,06лв.

Обстоятелството не се спори, а и се доказва с обсъдените по-горе писмени доказателства.

След прехвърляне на вземането ответницата е извършвала доброволни плащания по сметка на ищеца, от което следва извод, че по някакъв начин е била уведомена за извършената цесия, но доколкото не е представено писмено доказателство за това, следва да се приеме, че е налице уведомяване на длъжника за извършената цесия с връчване на исковата молба.

Ответницата не оспорва размера на претендираните суми за главница и договорна лихва. Не твърди и не ангажира доказателства, че е погасила задължението си.

При това положение съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Сторените от ищеца в заповедното производство разноски са в общ размер 257.03 лв., от които за заплатена държавна такса 77,03 лв. и адвокатско възнаграждение 180,00 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат върху ответницата.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 64,43 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат върху ответницата.

Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.

П. П. с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца ЕМ, седалище и адрес на управление ****, ЕИК *** по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2016 г., сключен между О.Б.Б. и ответницата В. П. П., вземането по който е прехвърлен на ищеца с Договор за цесия от 15.12.2021 г. следните суми: 2997,41 лв. /две хиляди 3 деветстотин деветдесет и седем лева 41 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; 224,06 лв. /двеста двадесет и четири лева и 6 ст./ - договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.03.2021 г., за които суми в полза на ищеца по ч.гр.д.

№ 150/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 101/ 23.03.2023 г.

ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН ********** , с адрес: *** да заплати на ЕМ, седалище и адрес на управление ****, ЕИК *** сумата 257.03 лв., представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 64,43 лв., представляващи разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4