Решение № 5623 от 14.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5623

Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

ДАРИНА МАТЕЕВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА канд № 20267180700791 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Е. С. Х.,[ЕГН] ,с постоянен адрес:[населено място],ул.“Тракийска „№3 ,чрез адвокат Г. М.,със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.2,офис 3 против Решение № 107/02.02.2026 г., постановено по АНД № 7088/2025 г. по описа на районен съд – Пловдив, ІV н.с., с което е потвърдено НП № 25-1030-005820/15.08.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на Хлил е наложена санкция – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

По изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба –Началник група в ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“ Пловдив не взима становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес.

При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от Е. С. Х. против НП № 25-1030-005820/15.08.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на Хлил е наложена санкция – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Административнонаказателното обвинение се основава на това, че на

24.07.2025 г., мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция” - съставил АУАН по отношение на Е. Х. за това, че на същата дата, около 15.44 часа в [населено място], на [улица], същият е управлявал л.а. „Сеат Леон“ с рег. № [рег. номер], ползвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. За така констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и обжалваното НП, с което Хлил бил санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева - за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

За да потвърди оспореното НП районният съд е приел, че издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.

При съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са налице и нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на производството.

Подробно районният съд е изложил мотиви, че липсва нарушение на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН и е налице, както в АУАН, така и в НП описание на нарушението по ясен и категоричен начин.

Съдът е изложил мотиви, че правилно е определена и приложимата санкционна норма на чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП, като наложеното наказание е във фиксирания размер от 50лв. Съдът е посочил още, че в настоящия случай не се касае и за маловажен случай.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Във връзка с поддържаните касационни доводи, достатъчно е да се посочи, че според нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая не са събрани доказателства, които да опровергаят отразеното в акта, който както вече бе казано е приет за редовно съставен.

Казано с други думи, след като "не е доказано противното" по смисъл на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, процесният АУАН като редовно съставен има доказателствена сила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, описано е мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Пашкулев, което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/02.02.2026 г., постановено по АНД № 7088/2025 г. по описа на районен съд – Пловдив, ІV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: