Решение № 27 от 13.02.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Габрово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500709 по описа за 2025 година

Постановеното решение по гр.д.№13/2025г. на РС-Севлиево е обжалвано и от двете страни в производството.

Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната му част относно неприсъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30 000лв. до отхвърлената част от 60 000лв. , в която част пертендира да бъде отменено, като излага доводи ,че присъденият размер не е съобразен с чл.52 ЗЗД и че за справедливото обезщетяване на претръпeните от процесната трудова злополука неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 60 000лв. ведно със законната лихва от 31.03.2022г. - датата на злополуката.

Ответникът е обжалвал решението в осъдителната му част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 15 000лв. до размер на 30 000лв., в която част се претендира да бъде отменено. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.201, ал.2 КТ. Твърди се, че е доказано допусната груба небрежност от работника, в резултат на която е настъпила вредата, което обосновава съпричиняване над 50%. Оспорва се като завишен определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди над 15 000лв. до размер на присъдените 30 000лв., предвид установените по делото обстоятелства относно претърпените от ищеца увреждания от трудовата злополука и преживените болки и страдания .

От ищеца чрез пълномощника адв.Р. е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.

1

Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане обезщетение на ищеца Н. Н. от „***** „ООД , като негов работодател, за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 31.03.2022г., ведно със законната лихва от тази дата.

С постановеното решение РС-Севлиево е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. и го е отхвърлил в останалата част до размер на 120 000лв. Съдът е приел, че този размер на пирсъденото обезщетение е съобразен с тежестта на увреждането , икономическите условия към датата на настъпването му, съдебната практика при подобни случаи и че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултата поради проявена груба небрежност от работника, е недоказано.

С подадените въззивни жалби и двамата жалбоподатели оспорват размера на приетото като дължимо обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят Н. Н. излага доводи, че събраните доказателства обосновават уважаването на този иск в размер на 60 000лв. , а жалбоподателят „*****“ООД излага доводи, че определеният размер над 15 000лв. до размер на 30 000лв. се явява значително завишен, като поддържа и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, направено още с отговора на исковата молба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата, че на 31.03.2022 г. е настъпила злополука с ищеца Н. П. Н. на територията на предприятие „***** - ***.“ ЕООДгр.Велико Търново , която с разпореждане № 21 от 12.07.2022 г., издадено от НОИ, ТПГаброво, е призната за трудова. В разпореждането е посочено , че по данни от декларацията и протокол за вътрешно разследване от 02.06.2022г. увреждането : фрактура на лява подбедрица, е в резултат на удар от мотокар по време товаро-разтоварна дейност. Към датата на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжността „шофьор“ на тежкотоварен автомобил.

От заключението на СМЕ се установява, че на 31.03.2022г. ищецът е получил счупване на лява подбедрица в областта на глезенната става, което увреждане сериозно засяга функцията на долния крайник ,поради ангажиране на глезенната става . Същото е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни при нормално протичане на оздравителния период. Като механизъм на получаване на травмата вещото лице сочи вътрешна ротация на подбедрицата спрямо глезена при фиксирано ходило. При извършения преглед на пострадалия вещото лице е установило вторично заздравяла рана в задно-вътрешната страна на долната част на лява подбедрица, което вероятно е мястото на притискане от мотокара. При това притискащо действи и при фиксирано към земята ходило, подбедрицата се ротира навътре и е причинила описаните в констативната част на заключението увреждания /отг.2/. Налице е действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удара и притискане с такива в областта на подбедрицата, което е предизвикало индиректно счупване в областта на глезенната става.

За периода 31.03.2022г. - 07.04.2022г. е проведено болнично лечение в Клиника по 2 ортопедия и травматология – Плевен. Лечението е оперативно , като операцията е извършена на 01.04.2022 г. с поставяне на остеосинтеза. Втора операция е извършена на 14.07.2022г. за отстраняването й. След втората операция ищецът е провел неколкократни прегледи при ортопед и физиотерапевт, множество физиотерапевтични процедури , правени превръзки на раните и давани указания за рехабилитация. Периодът на възстановяване е 5-6 месеца, ако протече без усложнения. Интензивният период на болките е след травмата и 1-2 седмици след оперативните интервенции. Съгласно експертизата , в конкретиня случай болките са продължили значителен период в рамките на месеци след травмата, което становище е обосновано на база направените прегледи при съответните специалисти и анамнестичните данни . От извършеиня личен преглед на 22.06.2025 г. вещото лице е установило, че ищецът е в добро общо състояние и в значителна степен възстановен от травмата. Походката му е с много леко накуцване, незабележимо. Няма проблеми с ходенето, във връзка с травмата. Не ползва помощни средства. Няма оток и други патологични промени. Има ограничение в движенията на лява глезенна става, което може да обясни заявеното от ищеца затруднение при качване и слизане по стълби. Същият има оплаквания от непостоянни болки в оперирания крайник , засилващи се при натоварване и ставане сутрин. С оглед давността на увреждането, прогнозата е ,че не се очаква някаква съществена промяна в състоянието му относно получената травма. Ходи без болка. Не е необходима нова операция за изваждане на поставения винт. През периода на въстановяване има 15 прегледа при физиотерапевт и 10 при ортопед, има периоди на подобрения, има и на влошаване, което вещото лице счита, че е поради синдром на „Зудек“, който протича с оток, последва спада и след това отново се появява. Няма обективни данни, които да го докажат, като този синдром се установява само клинично. Възстановяването е продължило около година, при нормален период от шест месеца. Има намаляване на измереното от вещото лице разгъване в сравнение с това, което е било преди две години, като вещото лице не може да каже на какво се дължи това, касае се за градуси в границите на грешката, като може да има влияние и субективното поведение на пациента при прегледа.

Констатациите на СМЕ не са опровергани от останалите доказателства по делото.

От представените две епикризи се установява, че първият болничен престой на ищеца е бил седем дни - от 31.03.2022 г. до 07.04.2022г., а вторият е бил три дни - от 14.07.2022 г. до 17.07.2022г ., във връзка с извършените две оперативни интервенции на получената фрактура на долния ляв крайник при процесната трудова злополука. Съгласно отразеното в епикризата от 07.04.2022г. при изписването на ищеца е дадена препоръка да се придвижва с помощни средства. В епикризата от 17.07.2022г. е отразено като локален статус, че се придвижва с две помощни средства, както и отново с препоръка за придвижване с помощни средства. В представените амбулаторни листи от 04.05.2022г.;

01.06.2022 г. ; 29.06.2022 г.;13.07.2022; 29.07.2022 г.;09.08.2022 г. ; 07.09.2022 г. ; 27.09.2022 г. е вписано ,че се придвижва с две помощни средства. В епикризата от 25.10.2022г.;

08.11.2022 г.;02.12.2022 г. е вписано ,че се придвижва с едно помощно средство. В амбулаторния лист от 06.01.2023г. е отразено, че обективното състояние е влошено, оток на лява глезенна става и ходило , болезнени и ограничени движения на лява глезенна става, като в амбулаторния лист от 20.01.2023г. е вписано, че състоянието е без промяна. В амбулаторния лист от 19.04.2023г. е отразено, че се оплаква от болки и затруднени движения в левия глезен, а като обективно състояние : лек оток на ляво ходило и глезенна става, 3 ограничен обем на активни движения в същата. В амбулаторния лист от 05.03.2024г. е вписано влошено състояние, оток на лява глезенна става и ляво ходило, болезнени и ограничени движения на лява глезенна става. В амбулаторния лист от 22.03.2024г. е вписано,че са подобрени активните движения за лява глезенна става. В амбулаторните листи от 04.05.2022 г и 01.06.2022 е вписано наличието на вторично заздравяваща рана в областта на лява глезена става и терапия: превръзки.

От показанията на св.Н., съпруга на ищеца, се установява, че непосредствено след злополуката не го е виждала. Видяла го след изписването от болницата в гр.Плевен.

Продължил възстановяването си в с.Душево. Имал нужда от чужда помощ в рамките на година, през която свидетелката го гледала. Водела го на превръзки, не можел да се обслужва сам и му помагала. Придвижвал се с патерици. След годината започнал да се грижи самостоятелно за себе си. Взимал обезболяващи, които му били изписали, което било продължително. През два дни ходел на превръзка, имал рана на крака, даже му „драли“ от кожата, била почерняла. Има голям белег след операцията. Към момента, когато се натовари, го боли , куца. Емоционално и психически също му се отразило, станал нервен . В момента работел като шофьор , започнал есента на 2023 г. да вози ученици от ПГМ в гр.Севлиево. Инцидентът се случил след 40-тия ден от смъртта на сина им. Счита, че промяната в поведението и характера му не се дължи на загубата. Ищецът има мотор , но не го кара.

От показанията на св.***** се установява, че познава ищеца от почеве от 30 години.

Имало е период, когато е работил във фирмата на свидетеля. Описва , че има сецифичен характер, преди години бил пуснал жалба срещу съпругата на свидетеля за това, че го е подписала на няколко ордера за заплата. Заключението при проведеното следствие било, че подписът е негов. Последната година и половина комуникира със служители от фирмата на свидетеля. Свидетелят счита, че откакто ищецът е започнал работа в училището като шофьор на автобус, няма никаква промяна, нито в контактите с неговите служители, нито в поведението му , нито във физическото му състояние, не го е виждал да куца. Тича като тридесет годишен. Виждал го е двадесет пъти в рамките на една година. Не му се е оплаквал, че го боли нещо. Оплакал му се е за технически проблеми с автобуса. Не го е виждал през периода от преди две години, когато детето му починало, по спомени на свидетеля ,тогава не е карал. Откакто е почнал работа в училище, е жизнерадостен. Трябва да мине сериозен психотест ,за да кара пътнически автобус. На автогарата няма стълби и свидетелят не го е виждал как качва стълби, но според него няма проблем; счита, че е щастлив. Не знае дали има мотор, знае ,че има кола. Със семейството на ищеца е контактувал, когато му е бил работодател, това е било 1995-1996г до 2010г., два пъти месечно да се каже. Не го е виждал точно след инцидента, не знае кога се е случила злополуката. Наблюденията на свидетеля са за последната една година, не може да знае как се е чувствал ищеца след инцидента. Говори за сега, за година и половина. Ищецът не е говорил със свидетеля за случилото се. Свидетелят разбрал от колеги, а не от него.