Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 14.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9701/2020
Вид
Решение № 34
Подписан
14.01.2022
Състав
Иванка Иванова, Яна Емилова Владимирова, Петър Любомиров Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 358 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 453, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 523 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, пр. последно · Закон за наследството
  • чл. 43, ал. 1, б. "а" · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 75 · Закон за собствеността
  • чл. 76 · Закон за собствеността
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20201100509701 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 42137 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 67052/2016 г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 118 състав, е отхвърлен предявеният от „А.“ ЕООД с ЕИК ******* срещу С.Н.Ц. с ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 76 ЗС за възстановяване на владението на недвижим имот – ½ ид.ч. от ателие за живеене, находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* с площ от 70,60 кв.м, заедно със сутерен /мазе/ с обща площ на ателието и сутерена от 116,70 кв.м, което владение е отнето с протокол за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение от 17.06.2016 г., издаден по изпълнително дело № 20168380403185 на ЧСИ М.Б.. С решението е осъден ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Проведено е производство по чл. 248 ГПК, инициирано от ищеца с молба, инкорпорирана във въззивната жалба, да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

С определение от 8.07.2020 г. по гр.д. № 67052/2016 г. на Софийски районен съд, 118 състав, същата е оставена без уважение.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „А.“ ЕООД, в която се релевират твърдения за неговата неправилност. Сочи се, че в мотивите на решението не са обсъдени в пълнота свидетелските показания на св. Б.. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК. Неправилно било прието, че не е установено владението на имота да е отнето от ищеца по скрит начин. Несъстоятелно било районният 1 съдия да зачита невписания наемен договор, но да иска анексът към него да бъде вписан.

Законът в чл. 76 ЗС давал защита на лицето, упражняващо фактическа власт, бил той владелец или държател, срещу отнемането на вещта от него, щом това отнемане е станало насилствено или по скрит начин. Самоуправното действие на всяко трето лице по отнемане на владението подлежало на отстраняване по реда на чл. 76 ЗС и на глоба по чл. 296 ГПК. С тези съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата С.Ц., с който въззивната жалба се оспорва. Сочи се, че ищецът нямал качеството владелец или държател на процесния имот към момента на отнемане на владението от ЧСИ Б.. В представения по делото анекс от 1.04.2014 г. към договор за наем на имот от 2.10.2007 г. не бил индивидуализиран по безспорен начин самостоятелния обект, който се предоставял безвъзмездно на „А.“ ЕООД, поради което не можело да се направи извод за идентичност с процесния имот. Сочи се, че анексът нямал достоверна дата и бил съставен единствено за целите на процеса. В подкрепа на тези твърдения се сочи представената като доказателство по делото искова молба от 16.10.2014 г., подадена от наемодателя Л.Д. срещу ответницата по делото С.Ц., с която бил предявен ревандикационен иск срещу ответницата, като се искало осъждането да предаде владението на процесния недвижим имот. Следвал извода, че към 16.10.2014 г. имотът се ползвал от С.Ц., а не от дружеството ищец. Същата констатация се съдържала и в протокола за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение от 17.06.2016 г., издаден по изпълнително дело № 20168380403185 на ЧСИ М.Б.. Идентичността на имота, в който се извършил въвода, с имота, описан в изпълнителния лист, била потвърдена от вещо лице. Въводът бил обжалван по реда на чл.

435 ГПК относно неговата законосъобразност и съдът потвърдил извършените от частния съдебен изпълнител действия. Доколкото ищецът черпи правата си от правата на длъжника Л.Д., няма как да се ползва с повече права от него и да иска въвод във владение по чл. 76 ЗС.

В законоустановения срок срещу определение от 8.07.2020 г. по гр.д. № 67052/2016 г. на Софийски районен съд, 118 състав, е подадена частна жалба от „А.“ ООД, в която се излагат съображения за неправилност на определението и наличие на предпоставките за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение, присъдени в полза на ответницата, поради прекомерност.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, с който същата се оспорва. Сочи се, че възнаграждението на процесуалния представител на страната е определено съгласно минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По същество решението 2 на Софийския районен съд е правилно, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.

Въззивният съд, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 76 ЗС, както е прието и в решението на първоинстанционния съд. Квалификацията на иска се определя с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, а в случая – и с молба за уточнение на иска от 28.12.2016 г. Във въззивната жалба не са направени възражения по повод доклада, изготвен от първоинстанционния съд, както и разпределената доказателствена тежест, поради което съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следва да се произнася служебно в тази връзка. Въпреки това следва да се отбележи, че доколкото първоинстанционният съд е разпределил вярно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, въпреки приетата в доклада правна квалификация на иска по чл. 75 ЗС, не са налице основания за упражняване на правомощията на въззивния съд във връзка с докладването на делото.

Искът по чл. 76 ЗС подлежи на разглеждане по реда на глава ХХХ от ГПК. На основание чл.

357, ал. 1 ГПК по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му, а на основание чл. 358 ГПК, когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

Ищецът твърди, че от 2007г. е наемател в имот на семейство Д., като ползва недвижим имот, находящ се в северната част на триетажна жилищна сграда, построена в западната част на дворното място, находящо се в гр. София, район Слатина, ул. „******* с право на преминаване от наемателя от ул. „*******, а именно: ателие на две нива, заемащи първи и втори етаж от гореописаната триетажна жилищна сграда. Твърди, че по силата на анекс към договора за наем от 01.04.2014г. ползва за склад и ателие с дървена галерия и сутерен, прилежащо южно към вече отдадените под наем помещения. Сочи, че на 17.08.2016г. в имота предоставен с анекса, неправомерно била въведена ответницата С.Ц., с протокол на ЧСИ. Твърди, че отнемането на владението е неправомерно тъй като за да се снабди с изпълнителния лист, ответницата е заявила неверни факти в съдебното производство по предявен от нея иск по чл.76 ЗС, а именно че тя е владяла имота. Поддържа, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от дружеството считано от датата на подписване на анекса – 1.04.2014г., а не от ответницата, поради което въводът въз основа на изпълнителния лист е незаконосъобразен. С молба от 28.12.2016 г. за уточняване на иска си, ищецът сочи още, че узнаването за отнемането на владението е станало на 17.08.2016 г., когато в този имот нахлули ответницата С.Ц. /взискател/, Т.С. – помощник съдебен изпълнител, полицаи и „други лица“, които сменили ключалките. Обяснили, че влизат в имота тъй като разполагат с изпълнителен лист срещу Л.Д. за този имот. На основание чл.76 ЗС ищецът прави искане ответницата да бъде осъдена да предаде ½ ид.ч. от ателие, галерия 3 и сутерен към него, което е било отнето от ищеца съгласно протокол на ЧСИ М.Б. на 17.08.2016 г.

Ответницата С.Ц., взискател по изп. дело № 20168380403185 от 2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че е упражнявал фактическа власт именно върху имота предаден с постановлението на ЧСИ от 17.08.2016г. Сочи, че дружеството ищец е наемател на друга част от помещенията в сградата, но никога не е владял процесните, в която връзка оспорва и достоверността на датата на приложения анекс от 1.04.2014 г., като твърди, че той е съставен само за нуждите на настоящия процес. Сочи още, че разполага с годен изпълнителен титул, а извършените от съдебния изпълнител действия по предаване на владението върху имота са законосъобразни и в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателства.

По делото са приети писмени доказателства, представени с исковата молба и писмения отговор – договор за наем от 2.10.2007 г., анекс № 6.1 от 1.04.2014 г. към договор за наем от 2.10.2007 г., архитектурен проект от 5.11.1997 г. за първи етаж на процесната жилищна сграда – кота 0,00, архитектурен проект от 5.11.1997 г. за сутерен на кота -2,45/-2,60, справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата С.Ц., искова молба за предявяване на иск по чл. 108 ЗС, депозирана от Л.Д. срещу С.Ц., както и препис от изп.дело № 20168380403185/2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., документите по което са приети по делото с протоколно определение от 9.04.2019 г. на първоинстанционния съд. По делото е разпитан свидетелят Д. Б., осигуряващ охрана на наетите от дружеството ищец помещения по договорка както с дружеството, така и с наемодателя Л. Д..

Във въззивното производство е представено решение № 806 от 8.07.2021 г. по гр.д. № 3449/2020 г. на Софийски апелативен съд, 7 гр. състав. Същото е постановено по искове с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, във вр. с чл. 13, пр. последно ЗН, и чл. 108 ЗС.

Твърди се, че същото е постановено в рамките на гражданско дело, водено от Л.Д., наемодател на ищеца, срещу ответницата С.Ц. по повод процесния недвижим имот.

Доколкото обаче съгласно чл. 357 ГПК в рамките на настоящия процес съдът проверява само фактът на владението (държането) и нарушаването му, а документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението, въззивният съд намира, че представеното съдебно решение не е от значение за предмета на делото.

От приетите по делото доказателства се установява, че с решение № 80 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 58912/2014 г. на Софийски районен съд, 82 състав, Л. Д. Д. е осъден да предаде на С.Н.Ц. на основание чл. 76, ал. 1 ЗС владението на ½ ид.ч. от ателие за живеене, находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******* с площ от 70,60 кв.м, заедно със сутерен /мазе/ с обща площ на ателието и сутерена от 116,70 кв. м, при съседи от четири страни – двор. В полза на С.Ц. е издаден изпълнителен лист от 21.12.2015 г. Образувано е изп. дело № 20168380403185 от 2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ. Длъжникът по 4 изпълнителния лист – Л.Д., бил надлежно уведомен чрез упълномощения от него адвокат за образуваното изпълнително дело и му била отправена покана за доброволно изпълнение изх.

№ 82235 от 4.07.2016 г., като в същата е посочено, че при липса на доброволно изпълнение, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК – въвод във владение на 9.08.2016 г. от 10,00 ч. Длъжникът е депозирал молба, с която е направил възражения срещу въвода. По молба на взискателя въводът е бил пренасрочен за 17.08.2016 г. На 17.08.2016 г.