Решение № 23614 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23614 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110144743 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на С. Й. С. срещу Решение № Д0234/12.04.2024г. на ОСЗ – „Западна“ , постановено по преписка №Д234, с което на наследниците на С. И. . е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за 11 672 дка, като е определено обезщетение на стойност за всички земи 10 692 лева / по 916 лева на дка/.

Актът е оспорен като незаконосъобразен, тъй като определената стойност на обезщетение е неправилна и следва да бъде по-висока.

Излага доводи, че оспорваното решение не е мотивирано. Твърди, че в него липсва методика, по която е извършена оценката на обезщетението. Не били взети предвид спецификите на имотите като местоположение, което следвало да се отрази на действителната им пазарна цена. Не било отчетено предназначението на имотите към момента на постановяване на решението, като върху тях били реализирани мероприятия и инфраструктурни проекти и същите нямали предназначение на земеделска земя, поради което и не следвало да бъдат оценявани като такава. Моли решението да бъде отменено и да бъде определена стойност за обезщетение на признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи по действителна пазарна цена на всеки от имотите.

Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор в срока по чл. 163, ал. 2 АПК. В хода на производството е ангажирал становище, с което излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира обжалвания акт за правилен и законосъобразен, съобразен с разпоредбите на приложимите материални закони. Поддържа, че актът е постановен от компетентен орган, както и че същият е мотивиран. Поддържа, че 1 определения с обжалваното решение размер на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи е изчислен по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. При определяне стойността на обезщетението не се вземали предвид съвременните параметри на имота, а характера на земята към момента на внасянето й в ТКЗС при хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение на ОСЗ – „Западна“. Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.

В производството като заинтересовани страни са конституирани В. К. М., К. И.

К., С. Г. Я., Б. Я. Я., Е. Я. Я., Г. С. А., И. Х. Г., С. Д. Д., С. Й. С., Р. Г. Д., В. Г. Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщената по делото административна преписка по заявление с вх. № 234/03.02.1992 г. на ОСЗ " Западна", се установява, че със заявлението, подадено от С.

И. С., в качеството си на наследник на С. И. . е поискано възстановяване на собствеността върху подробно описани земеделски земи в землището на с.

Драгалевци, община Витоша, обл. София - град.

С решения на ОСЗ „Западна“ №№2234/26.05.1997г.; 8503/04.03.2002г.;

8645/11.06.2003г.;

290/15.05.2000г.;

8524/10.05.2002г.;

8705/01.08.2003г.;

8229А/08.02.2001г.; 8328/25.06.2001г.; 8705/01.08.2003г. било признато, но не възстановено правото на собственост на наследниците на С. И. . по отношение на общо 11 672 дка, IV категория, в землището на Драгалевци, община Витоша, обл.

София –град.

С молба с вх. № ПО-15-16200/18.12.2023г., подадена от С. И. С., е поискано изплащане на обезщетение на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ на невъзстановимите земи по отношение, на които е признато правото на собственост с решения №№2234/26.05.1997г.;

8503/04.03.2002г.;

8645/11.06.2003г.;

290/15.05.2000г.;

8524/10.05.2002г.;

8705/01.08.2003г.;

8229А/08.02.2001г.;

8328/25.06.2001г.;

8705/01.08.2003г. на ОСЗ „Западна“.

С обжалваното в настоящото производство Решение № Д0234/12.04.2024г. на ОСЗ – „Западна“, в състав инж. .. – председател, и членове – инж. .., Ц. Г., инж. .., .. и ..а, за определяне право на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ на наследниците на С. И. . е определено правото на обезщетение за признато с решения №№2234/26.05.1997г.; 8503/04.03.2002г.; 8645/11.06.2003г.;

290/15.05.2000г.;

8524/10.05.2002г.;

8705/01.08.2003г.;

8229А/08.02.2001г.;

8328/25.06.2001г.; 8705/01.08.2003г., но невъзстановено право на собственост върху 2 земеделски земи от 11 672 дка, IV категория, за сумата от 916 лв. /дка, с обща стойност на обезщетението – 10 692 лева.

От неоспореното от страните заключение по допусната и приета по делото съдебнооценителна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и изчерпателно отговарящо на поставените задачи, се установява, че дължимото обезщетение, изчислено съобразно изискванията на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), за признатото, но невъзстановено на наследниците на С. И. . право на собственост върху процесната земеделска земя с обща площ от 11 672 дка, IV категория, определено по нормативния метод с конкретни характеристики за оценявания имот, за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове, е на обща стойност от 13 802 лева /по 1 182,50 лева на дка/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване; оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият няма правен интерес от оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него, а според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14 дневен срок от съобщаването им.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

По основателността на жалбата:

Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при преценка законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: 1) дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали е спазена установената форма; 3) дали е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила при издаване на акта; 4) дали е налице противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания по чл. 146 АПК. Съответствието на 3 оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.

Решението на ОСЗ – „Западна“ е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, като в същото е посочено, че се издава на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Решението съдържа всички необходими реквизити, подписано и мотивирано е, макар и кратко. Настоящият състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Не се установяват и нарушения на материалния закон, нито несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. В производството по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ предмет на съдебния контрол за законосъобразност е единствено размерът на обезщетението, определено от административния орган – ОСЗ, за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. От редакцията на цитираната разпоредба и по аргумент от чл.

19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ следва, че начинът на обезщетяване – със земя или с поименни компенсационни бонове, и стойността му, се определят с акт, постановен въз основа на влязлото в сила решение за определяне на правото и стойността на обезщетението на собствениците, каквото представлява обжалваният в настоящото производство административен акт. Едва след постановяването на решение за обезщетяване със земя или с поименни компенсационни бонове правоимащите могат, в случай на несъгласие с него, да го обжалват по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Определянето на стойността на дължимото обезщетение на собствениците се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието – понастоящем Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.). Наредбата регламентира критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размерът на обезщетението за земеделските земи. Не е приложим друг метод за определяне на размера на обезщетението, освен посочения в Наредбата.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от сочената Наредба с нея се уреждат условията и редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи при определяне паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и, ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Оттук следва, че определянето на обезщетения за такива земи се осъществява не произволно и чрез 4 аналог със сходни земи, изнесени на свободния пазар на недвижими имоти в съответния район, а само при спазване уредените в чл. 3 и сл. от Наредбата начални цени на категориите земеделски земи, които се диференцират с коефициентите, предвидени в чл. 4 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че текущите пазарни цени на земеделските земи изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори. В този смисъл пазарната цена не може да се приложи като основа за определяне на обезщетението. Допълнително следва да се отбележи, че жалбоподателят получава обезщетение за земеделските земи такива, каквито са били към момента на одържавяване, като всяка друга промяна в характера и предназначението на земите са ирелевантни (в този смисъл – Решение № 59/04.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2004 г., IV о.; Решение № 85/04.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2006 г., IV о. и др.).

Видно от заключението на СТЕ, неоспорено от страните по делото, стойността на признатото, но невъзстановено право на собственост за признатия имот на наследниците на С. И. . от 11 672 дка, IV категория земеделска земя в землището на Драгалевци, община Витоша, обл. София –град по методиката, предвидена в приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.) е на стойност общо 13 802 лева, по 1182,50 лева на дка. С оглед изложеното съдът намира жалбата за основателна, доколкото определената от ОСЗ – „Западна“ стойност на обезщетението не отговаря на изчислената от вещото лице стойност, съобразно приложимата нормативна уредба, каквото е и оплакването на жалбоподателя. Съдът приема, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. От това следва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта досежно размера на обезщетението и следва да се измени.