Определение № 550 от 13.02.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/…….02.2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………….февруари две хиляди и деветнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия Кирякова възз. частно търг.дело №

100 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 84932/21.12.2018г.

/депозирана с писмо с пощенско клеймо от 19.12.2018г./, подадено от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж

Мецанин, срещу Разпореждане № 46129/23.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 15843/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 652.57 лв. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2872099 от 17.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Е.Р.А., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни изводи, доколкото в производството по чл.410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Изтъква се, че съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходими реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, като споровете по обективераните в него материални субективни права, като този относно претеднираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решават по исков ред, в случай, че длъжникът входира възражение по чл.414 от ГПК. Пояснява се, че таксите и комисионните за допълнителни услуги включват „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата „кредит у дома““, които са в съответствие с предвидената с чл.10а от ЗПК възможност кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди се, че дължимостта на таксата е свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ.да предостави услугата, за която се дължи тя. В тази насока се твърди, че след като има плащания по договора, то следва, че и услугата по тяхното събиране от дома на длъжника е извършена реално. Твърди се, че действително за съда съществува задължение да се произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи в договорите, но това правомощие може да бъде упражнено само в исковото производство, в хода на което след като уведоми за това страните да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националната правна уредба ред. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Настоява се да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Жалбата е подадена в срок (по поща с клеймо от 19.12.2018г.), от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 12286/2018г. на

Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Валя Кирилова Иванова с адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро 14 ет.1 за суми по Договор за потребителски кредит № 2872099 от 17.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Е.Р.А., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.

В обяснителната част на заявлението заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги – такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у дома. Последната представлява услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. В т.12 от заявлението кредиторът също е посочил, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника при подписване на договора, с което кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора. Освен това посочено е, че по договора е извършено частично плащане в общ размер от 208 лева. Вземането, индивидуализирано като такси и комисионни за допълнителни услуги, е заявено в размер на обща сума от 652.57 лева.

Доколкото съдът е констатирал нередовност в заявлението с разпореждане № 41867/24.10.2018 г. е дал указания на заявителя да посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса за оценка на кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да наведе твърдения предоставил ли е реално последната услуга на кредитополучателя. В отговор на дадените указания е постъпила уточняваща молба от 15.11.2018 г., с която обаче същите не са изпълнени. Посочено е, че таксата оценка е в размер на 50 лева, а таксата услуга Кредит у дома е в размер на 652 лева, и представлява остатък след приспадане на плащания в размер на 208 лева. Така с уточнителната молба се внася допълнителна неяснота относно вида, характера и размера на заявеното вземане под формата на такси и комисионни за допълнителни услуги.

Настоящият състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна степен по вид, основание и размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираното вземане, представляващо такси за различни видове услуги е посочено в общ размер. С уточнителната молба не са отстранени указаните от съда нередовности, като са посочени суми, които не кореспондират с първоначално заявената сума като общ размер от стойността на видовете услуги.

Предвид основната цел на производството по чл.410 от ГПК да се провери дали вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение не следва да бъде издадена.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане.

Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Въз основа на изложените мотиви съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

№ 46129/23.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 15843/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 652.57 лв. – стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2872099 от 17.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и Е.Р.А., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК ********* с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.