Решение № 1211 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502789 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №3594/15.06.2024г. по гр.д. № 13481/2021г. по описа на СГС Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, е осъдена да заплати на М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: г***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.

253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила на 07.11.2016 г. присъда от 09.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 219/2014 г. по описа на САС, IV-ти състав, образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 134/2007 г. по описа на ГД „ДП“ - МВР, пр. пр. № 14076/2007 г. по описа на СГП, и от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 2 от НК, за които е оправдана с влязла в сила на 24.08.2020 г. присъда от 30.05.2017 г. по н.о.х.д.

№ 770/2014 г. по описа на СпНС, IX-ти състав, образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 86/2006 г. по описа на ГДБОП - НСП, пр. пр. № 9640/2006 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 3 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи от възнаграждение по договор за управление от 02.01.2003 г. през периода 13.02.2007 г. до 27.02.2007 г. поради наложената й мярка за неотклонение “задържане под стража“ във 1 връзка с посоченото незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.

10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 2551.34 лева, представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса, като първият иска е отхвърлен за разликата над уважения размер от 90 000 лева до пълния предявен размер от 500 000 лева, а вторият за разликата над уважения размер от 3 300 лева до пълния предявен размер от 4 056 000 лева, както и акцесорните претенции за заплащане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 07.11.2016 г. до 23.08.2020 г., включително.

Срещу решението са депозирани въззивни жалби от двете страни в производството.

ВЖ на ищцата М. Н. е насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционния акт и в нея тя заявява искане за отмяната му в тази част и за уважаване изцяло на исковете й. Възраженията на въззивницата са насочени основно срещу изводите на съда за това какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че съдът не е оценил правилно доказателствата, установяващи негативните й изживявания, породени от незаконните обвинения и развилите се въз основа на тях съдебни прозводства, както и продължителността на последните.

Излага подробни съображения и за начина, по който следва да бъдат възприети доказаните обстоятелства, а именно като оказващи интензивно и трайно въздейдствие върху физическото и менталното й здраве, както и върху личния й живот и този на семейството й. В този контекст поддържа, че искът за неимуществени вреди е доказан в своето основание и без ищцата да е установила негативните си изживявания с оглед на последователната съдебна практика, че е обичайно да се изпитват такива по време на цялото съдебно производство.

По отношение на имуществените вреди възразява, че СГС не е интерпретирал обосновано доказателствата за настъпването им и за размера, в който се дължат, като е пренебрегнал съществуващите уговорки в договора за управление на търговско дружество „Еврофриго“ АД, сключен между последното и ищцата Н..

В откритото с.з. пълномощниците на въззивницата поддържат мотивираната си ВЖ и не претендират разноски за настоящата инстанция.

Във ВЖ на Прокуратурата на Р България срещу решение

№3594/15.06.2024г. по гр.д. №13481/2021г. на СГС е направено искане да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди и отменено в частта за имуществените вреди, респ. да бъде отхвърлен изцяло искът за имуществени вреди на ищцата. Изложени са възражения, че съдът не е преценил факторите определящи настъпването на неимуществени вреди и не е индивидуализирал обезщетението, с оглед предпоставките, установени в съдебната практика, от които зависи размерът му. Счита, че определеното обзещетение не съответства на принципа на справедливостта и на установената съдебна практика за аналогични случаи и е цитирана такава.

2

По отношение на претендираните имуществени вреди Прокуратурата на Р България застъпва, че те представляват пропуснати ползи в смисъла на това понятие, изяснен от съдебната практика, тъй като не са сигурен бъдещ доход.

Въззивникът – ответник счита, че в казуса такива вреди под формата на възнаграждение по договор за управление не са доказани и неправилно са присъдени.

Въз основа на изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното и да бъде постановено друго, с което да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да бъде отхвърлена изцяло претенцията за имуществени вреди на М. Н..

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийски градски съд, които са както следва :

С постановление от 12.02.2007 г., постановено по дознание № 82/2006 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 9640/2006 г. по описа на СГС ищецът М. Н. е привлечена в качеството на обвиняем, заедно с още осем обвиняеми, за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал.2; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20,ал. 2; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2; чл.

212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2; чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С постановление от 13.02.2007 г. на СГП ищецът М. Н. е задържана за срок до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, след изтичането на който и с протоколно определение от 16.02.2017 г. по н.ч.д. № И-26/2007 г. описа на СГС, спрямо нея е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този съдебен акт е отменен с протоколно определение от 27.02.2007 г. по в.н.ч.д. № 196/2007 г. по описа на САС, и е постановена друга мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

СГС е установил, че с постановление от 13.02.2007 г. на прокурор от СГП на ищцата е наложена и мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК - “забрана за напускане пределите на страната“, отменена с определение от 01.07.2008 г.

За обезпечаване на предвидените за престъпленията по чл. 212, ал. 5, чл.

321, ал. 2 и чл. 253, ал. 5 от НК наказания “отнемане на имущество в полза на държавата“ и “глоба“, с определение от 12.03.2007 г., постановено по н.ч.д. № С-53/2007 г. по описа на СГС, са наложени запори върху банковите й сметки в “Обединена Българска банка“ до общ размер на сумата 7 491 771 евро. Въз основа на друго допуснато обезпечение и издадена по същото обезпечителна заповед от 04 април 2007 г. по н.ч.д. № И-55/2007 г. по описа на СГС, е наложена и възбрана върху следните недвижими имоти на ищеца М. Н.: регулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ 671.00 кв. м, пл. № 12 по рег. план м. Център (Зона Г - 6), *** и Еврейски гробища, кв. 339, парцел 11, местност ***; част от сграда – магазин № 3 в гр. София, в кв. Лозенец, пл. № 34 по регулационен план кв. 231, парцел 11; гараж № 1, находящ се в ***, с площ 13.700 кв. м, пл. № 35 по рег. план кв. 231 парцел 16, местността *** 3 апартамент № 16 на ***, площ 43.920 кв.м, пл. № 519 по рег. план ***, съсобствен с М. А. Н.; подземен гараж № 2 на ***, с площ 29.020 кв.м., пл. № 519 по рег. план ***, съсобствен с М. А. Н.; подземем гараж № 5 на ***, с площ 22.810 кв.м., пл. № 519 по рег. план ***, съсобствен с М. А. Н.; подземем гараж № 6 на ***, с площ 22.810 кв.м, пл. № 519 по рег. план ***, съсобствен с М. А. Н.; част от сграда – апартамент (образуван от ап. 17 и ап.

18) на ***, с площ 243.83 кв.м, пл. № 519 по рег. план. ***, съсобствен с М. А.

Н.; апартамент на две нива в г***, с площ 163.27 кв. м., пл. № 12 по рег. план, кв. 339, парцел 11, местността ***, съсобствен с М. Н., и гараж № 2 в *** с площ 13.2500 кв.м, пл. № 12 по рег. план, кв. 339, парцел 11, местността ***, съсобствен с М. Н..

Установено е, че с постановление от 22.11.2007 г. по дознание № 82/2006 г. по описа на ГДБОП ищцата М. Н. е привлечена в качеството на обвиняема за извършени престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а с постановление от 05.12.2007 г. на СГС наказателното производство е разделено, като материалите по досъдебно производство № 82/2006 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 9640/2006 г. по описа на СГП са отделени и е образувано отделно досъдебно производство (ДП) № 134/2007 г. по описа на Дирекция “ПОТП“, пр. пр. № 14076/2007 г. по описа на СГП. Заедно с последната, пр. пр. № 9640/2006 г. по описа на СГП е продължила по обвинението за участие в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 от НК.

Разследването по пр. пр. 9640/2006 г. по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на СД “БОП“ – НСП е приключило с внасянето на обвинителен акт, с който М. Н. е обвинена в това, че:

- в гр. София и гр. Ямбол, за времето от м. ноември 2003 г. до 28.10.2004 г., участвала в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл.

212 от НК, в качеството й на извършител, в съучастие с М. А. Н. – подбудител и помагач, П. Б. Х. – помагач, Р. В. П. – помагач, и А. Ю. Ш. – помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание - престъпление по чл. 321, ал.

2, вр. ал. 1 от НК;

- в гр. София, за времето м. ноември 2003 г. до 28.10.2004 г., в качеството й на извършител, сключила договор № 886/13.11.2003 г. с Агенция “САПАРД“/ДФ “Земеделие“, по силата на който дружеството да получи безвъзмездна финансова помощ от Агенцията (фонда) при условия на специалната присъединителна програма на Европейския съюз, за развитието на селските райони в Република България, в съучастие с М. А. Н. – подбудител и помагач, П. Б. Х. – помагач, Р. В. П. – помагач, и А. Ю. Ш. – помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание, като получила без правно основание сумата от 2 933 658 лева с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 2 от НК.

С присъда от 30.06.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 2227/2008 г. по описа на СГС, ищецът М. Н. е призната за виновна в това, че в гр. София и гр.

Ямбол за времето от м. ноември 2003 г. до 28.10.2004 г., участвала в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 от НК, в 4 качеството на извършител, за които е определено едно общо най-тежко наказание пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 212, ал. 7 от НК е лишена от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да управлява средства, свързани с получаване на средства от европейски фондове за срок от три години и е постановена конфискация на ½ от имуществото й, като е призната за невиновна за повдигнатите й обвинения за съучастие с подсъдимите П. Х. и Р. П., в двата пункта на обвиненията. С решение от 02.08.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 461/2012 г. по описа на САС, присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като след връщането му на досъдебното производство е направено искане за удължаване на срока за извършване на разследването с още 6 месеца, считано от 02.09.2012 г.