Решение № 104 от 22.05.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. П., 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200500 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "О.К.Т" ООД с ЕИК*** и седалище и адрес на управление : гр. П., местност "П.г.", представлявано от управителя Р.Р.С. против Наказателно постановление № 01-2300127 от 14.06.2023 г. на Директора на Дирекция "И.т.", Б., с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска от съда същото да бъде отменено изцяло, поради издаването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в случая не е осъществен съставът на визираното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовани, не се явява законен представител, представлява се от процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата с изложените във нея доводи и съображения.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител - юрк. П., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение и потвърди 1 наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като в конкретния случай счита, че от събраните доказателства по делото безспорно се установява извършеното нарушение, описано в АУАН. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева.

Районна прокуратура – Б., Териториално отделение - П., редовно уведомени, не изпращат представител за участие по делото.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, след като изслуша доводите на страните, както и изслуша показанията на свидетелите, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доказателствени материали - по отделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Не се спори по делото, че "О.К.Т" ООД, с ЕИК*** и седалище и адрес на управление : гр. П., местност "П.г.", представлявано от управителя Р.Р.С., стопанисва обект – „Цех за производство на алуминиева и PVC дограма“, находящ в гр. П., местност "П.г.".

На 01.03.2023 г. около 14:20 часа свидетелите Б. И. и М. С., извършили проверка в обект „Цех за производство на алуминиева и PVC дограма“, находящ в гр. П., местност "П.г.", при която заварили свидетеля К. Т. да сглобява шкаф. Проверяващите предоставили на Т. декларация, в която същия попълнил, че работи в предприятия/дружество "О.к." от 01.03.2023г., като сглобява шкаф, в обект „Цех за дограма“, гр. П., под ж. п "П.", с работно време от 12:00 часа до 15:30 часа, както и че не е сключил трудов договор с дружеството.

След приключване на проверката по работни места търговецът бил призован за извършване на проверка по документи в Дирекция "И.т.", гр. Б., с призовка от 07.02.2023 г. Относно правоотношението с К. Г. Т. в Дирекция "И.т.", гр. Б. не е представен трудов договор за извършената от него работа, нито били направени възражения, че такъв съществува. При извършена служебна справка на 09.03.2023г. в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА „ГИТ“ било установено, че "О.К.Т" ООД, с ЕИК***, в качеството му на работодател не е изпращало уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с К. Т. за периода от 01.03.2023г. до 09.03.2023г. и не са налице данни за съществуващо трудово праоотношение между дружеството и лицето.

Предвид гореизложено, служител от Дирекция "И.т.", гр. Б. е приел, че са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от К. Г. Тнедафилов работна сила, с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни 2 да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази връзка за предоставяната от Т. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ е обявено трудово правоотношение между "О.К.Т" ООД, и К. Г. Т. с постановление изх. № ИЗХ23014558/09.03.2023 г. /л.20 от делото/.

С покана изх. № 23014567/09.03.2023 г., по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН дружеството "О.К.Т" ООД е поканено за съставяне на АУАН. На 20.03.2023г. в Дирекция "И.т.", гр. Б. бил съставен АУАН № 01-2300127, в присъствие на законния представител на търговеца, който го подписал без възражения, на който бил връчен препис от АУАН /л.23 от делото/. В законоустановения 7 дневен срок били постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, с вх. № 23025732/20.03.2023г., ведно с приложени два броя нотариално заверени декларации /л.25-27 от делото/.

Въз основа на административно наказателната преписка на 14.06.2023г. директорът на Дирекция „Инспекция на труда“, гр. Б., издал обжалваното наказателно постановление наказателно постановление № 01-2300127 от 14.06.2023 г., с което на "О.К.Т" ООД с ЕИК*** и седалище и адрес на управление : гр. П., местност "П.г.", представлявано от управителя Р.Р.С., за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева /л.8-10 от делото/.

С Решение № 1397 от 24.07.2023г. постановено по адм. д № 336/2023г. по описа на

Административен съд - Б. постановление изх. №

ИЗХ23014558/09.03.2023г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател "О.К.Т" ООД, и К. Г. Т. е отменено /л. 58-60 от делото/.

За изясняване на обстоятелствата по делото, бяха допуснати и гласни доказателства – разпитани бяха актосъставителя – Б. В. И., свидетел по установяване на административното нарушение – М. Л. С., К. Г. Т. и И.И.Т. относно обстоятелства от предмета на доказване по делото.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран с атакуваното наказателното постановление.

Съдът е на мнение, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, поради което обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

В настоящия казус административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Посочената правна норма има декларативен характер и не съдържа законово задължение, чието неизпълнение да осъществява състав на административно нарушение. Безспорно адресат на задължението за сключване на трудов договор е работодателя, който следва 3 да обективира възникналото трудово правоотношение в писмена форма по чл.

62, ал.1 от КТ. Липсата на сключен писмен договор е противоправно деяние и представлява нарушение на разпоредбите на КТ, но е несъставомерно по посочената разпоредба вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Макар фактическото описание на деянието да представлява нарушаване на изискванията по КТ престирането на работната сила да бъде оформено като трудово правоотношение, въз основа на сключен в писмена форма трудов договор, то това нарушаване на закона не може да бъде квалифицирано като правно дължимо поведение по чл. 62, ал.1 от КТ. Несъответствието между фактическото описание и правно дължимото поведение опорочава санкционния акт, поради което същият следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно чл. 63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал.2 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл. 63, ал.2 от ККТ да допусне работника или служителя до работа, едва когато вече му е връчил такова уведомление. В разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда, законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа, писмен трудов договор. В тази норма обаче не се съдържа законово задължение, чието неизпълнение да осъществява състав на административно нарушение.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че фактическата обстановка възприета от наказващият орган и представена пред съда с обжалваното наказателно постановление, обуславяща административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е установена по безспорен и категоричен начин.

По делото няма спор, че лицето Т. е бил на работната площадка на дружеството "О.К.Т" ООД, като там е сглобявал шкаф. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, в това число и от обясненията на Т. дадени в хода на АНП. Този факт, обаче, сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между Т. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал.2 от 4

КТ. Трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - труд от работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, както и право да получи трудово възнаграждение и др.

В случая липсват безспорни доказателства, че Т. е полагал труд за въззивното дружество. Съдът намира, че този въпрос е спорен по делото, тъй като самите проверяващи не са установили елементи на трудово правоотношения. В тази връзка следва да се посочи, че нито едно от лицата, на които са снети сведения в хода на АНП, в това число и самият Т. не сочат, че той е престирал труд за въззивното дружество. Самият Т., в своите сведения по преписката, не е посочил, че е бил нает по трудово правоотношение от въззивното дружество, а твърди, че е имал уговорка със свидетелят И.Т., който имал ключ от процесното помещение, да извърши конкретна работа там – да сглоби шкаф. В тези свои сведения той не посочва работно време, почивки и прочие. Тези негови твърдения, безспорно кореспондират с обясненията на И.Т., депозирани в хода на АНП, още същия ден, на мястото на проверката. За да е налице трудово правоотношение следва работника да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. В конкретния случай безспорни и категорични доказателства в горната насока не са налице. По време на проверката проверяващите не са установили лицето Т. да извършва конкретна трудова функция като работник за въззивното дружество. Обстоятелството, че Т. е бил в обекта и е сглобявал шкаф не води до безспорен извод, че той работи за въззивното дружество. В хода на АНП, а и в съдебно заседание не бяха събрани доказателства и за работно време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с Т. в деня на проверката. Същият не е декларирал пред проверяващите нито работно време, нито почивки, нито пък месечно трудово възнаграждение.