Решение № 2447 от 26.02.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2447

Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20257050703054 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Н. С. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. А. Х. от ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0442-000490 от 16.12.2025 г. на Н. С. към ОД на МВР Варна, в РУ 04 -Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з)", б. "гг)" ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС(СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за установено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се компетентността на издалия заповедтта орган. Сочат се и нарушения на принципа по чл. 6 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за прилагане на ПАМ – МПС е с регистрационни номера, а и нито дружеството-собственик, нито водачът са били информирани за прекратената регистрация на МПС. Изтъква се, че липсата на уведомяване за служебно прекратената на 02.12.2025 г. регистрация и наличието на регистрационни табели на МПС сочат на липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Според оспорващия следва освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ), да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство, съобразно чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозно средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Искането е да се отмени оспорената заповед, като се претендира присъждането на направените съдебни разноски, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена молба оспорващият, чрез своя процесуален представител, поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – Н. С. към ОД на МВР Варна, в РУ 04 -Варна, отправя искане да бъде оставена без последствие жалбата и да бъде потвърдена наложената ПАМ на водача. С оглед фактическата и правна сложност на делото е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В хода на устните състезания ответникът, чрез юрисконсулт Г. отправя искане да бъде потвърден оспореният акт, доколкото са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ – получена информация от "Гаранционния фонд" за прекратена "Гражданска отговорност" и прекратена регистрация на автомобила, като се изтъква, че в условията на обвързана компетентност системата извършва автоматично прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съдът като взе предвид наведените от оспорващия основания, изразените становища на страните и установените по делото факти, изводими от събраните по делото доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в Административен съд Варна на 16.12.2025 г. (предвид входящия номер поставен от съда), в деня на издаването й, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.12.2025 г., около 17: 52 ч., [населено място] *****, общ.Долни чифлик, по [улица], до бензиностанция „Лукойл“, в посока [населено място], оспорващият управлявал товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на "Проектико Макс" ООД, с [ЕИК], като е спрян за проверка от служители на 04 РУ при ОД на МВР Варна. Установено било, че управляваният от оспорващия автомобил е със служебно прекратена регистрация на 02.12.2025 г., поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (ГО) на автомобилистите, във вр. с чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

За констатираното деяние, полицай при 04 РУ, съставил срещу водача АУАН серия GA № 4543656/12.12.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – повторно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача са отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС).

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената ЗППАМ № 25-0442-000490 от 16.12.2025 г., административният орган - Н. С. към ОД на МВР Варна, в РУ 04 -Варна, наложил на Г. Н. С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

След получаване на ЗППАМ от адресата, последният оспорил същата пред съда.

В хода на делото са събрани доказателства, че регистрацията на процесното МПС е възстановена служебно на следващия ден, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния фонд за сключена валидна застраховка Гражданска отговорност - Справка от АИС КАТ История на регистрацията на процесното МПС, както и че собственик на процесния автомобил е посоченото в ЗППАМ дружество, а не оспорващия - Справка от АИС КАТ за собственост на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Началника на сектор в РУ 04 при ОД на МВР Варна. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2. 4. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1. 3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в РУ при ОД на МВР Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територия, обслужвана от Четвърто РУ, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Налице са изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4543656/12.12.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези възпроизведени в ЗППАМ. Не се установява и неизяснена фактическата обстановка, т.е. не е налице порокът липса на мотиви. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед характера на мерките по чл. 171 ЗДвП. Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към реда по АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената ЗППАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде ЗППАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая , така както е предвидено в чл. 35 АПК. Спазени са и принципът за законност - чл. 4, ал. 2 АПК и принципът за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 АПК. Затова съдът счита, че органът по издаване на процесната ЗППАМ не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за нейната отмяна.

Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з" ЗДвП визира случай за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС" до решаване въпроса за отговорността, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния казус за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени две наказания за водача - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

От оспорващия не са наведени твърдения, че не е управлявал процесния автомобил. Т.е. не е спорно по делото, че С. е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка ГО. Възраженията на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства съдът намира принципно за ирелевантни, с оглед задължението му като водач на МПС да следи за наличието на валидна застраховка ГО, респективно – да знае законовите последици от липсата на такава.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението, както и към датата на издаване на ЗППАМ /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. / служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал. 11 компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.