Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260002 от 17.08.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 291/2020
Вид
Решение № 260002
Подписан
17.08.2020
Състав
ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № …. гр. София, 17.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 29.07.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня

Иванова при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 291 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 204/30.12.2019г., постановено по гр.д. № 54/2019г. по описа на Елинпелинския районен съд, е отхвърлен искът на Й.Б.Н. срещу Н.Б.Н., за допускане на делба на следните имоти:

НИВА от 7,614 дка., находяща се в землището на с. М.,

ЕКАТТЕ 49388, местност „Я. п.“, пета категория, съставляваща имот № 003004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 003003 нива на Н. Г. П., имот № 003007 нива на Д.Г.Ш., имот № 003025 нива на Г. В.Б., имот № 003005 нива на Л.

А.Д., имот № 000165 полски път на Община; НИВА от 2,997 дка., находяща се в землището на с. М., ЕКАТТЕ 49388, местност „М.-П“, пета категория, съставляваща имот № 037013 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 037022 нива на Я. Е.А., имот № 037028 нива на С. Б. К., имот № 037012 нива на Н. Г. П., имот № 000233 полски път на Община, имот № 037014 нива на В. Н.К., имот № 037017 нива на Й. П.Т., имот № 037018 нива на А.П.Т.; ЛИВАДА от 2,773 дка., находяща се в землището на с. М.

ЕКАТТЕ 49388, местност „Ч.“, пета категория, съставляваща имот № 064011 по плана за земеразделяне, при граници, имот 064010 ливада на Б. Г.И., имот № 000192 полски път на Община, имот № 064012 ливада на Д.В.З., имот № 064031 ливада на Л.А.В.; и НИВА от 9,168 дка., находяща се в землището на с. М. ЕКАТТЕ 49388, местност „О.“, четвърта категория, съставляваща имот № 071003 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 071001 нива на В.

А. В., имот № 071002 нива на Г. П. М., имот № 071019 нива на С.И.С., имот № 071004 нива на И. Й.Н., имот № 000202 полски път на Община.

Настоящото производство е по реда на чл.

258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Й.Б.Н. срещу горното решение.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд, че процесните имоти не са съпружеска имуществена общност на Ц.А.П. и Б. Н. П.. Позовава се на н.а. № 121 от 1947г., като сочи, че описаните в него имоти, заедно с други такива, придобити през периода от 1947г. до 1957г., са били внесени от общия наследодател на страните в ТКЗС. Счита за доказана идентичността между имотите, описани в заявлението- декларация за влизане в ТКЗС и удостоверението на ПК- Елин Пелин за земеделска реституция, както и че тези имоти са били притежавани в режим на СИО. Прави извод, че този им статут се пренася върху реституираните имоти с план за земеразделяне.

Подчертава и възпроизвежда изложените от него възражения срещу твърдението на ответника, че е едноличен собственик на процесните имоти по силата на договор за покупко- продажба.

Сочи, че договорът не е породил целените с него правни последици, тъй като прехвърлителят е отчуждил несобствен имот, както и че същият е нищожен поради противоречие на закона (чл. 22, ал. 1, изр. второ от СК (отм.)), поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД) и поради липса на представителна власт (чл. 42 от ЗЗД). Намира, че ЕПРС не се е произнесъл по първото от горните възражения, а останалите е интерпретирал неправилно. Излага съображения във връзка с тях, като изтъква, че, с описаното в нотариалния акт пълномощно, Б. П. не е изразявал воля за разпореждане с процесните имоти. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че ответникът е придобил процесните имоти по давност. Моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени обжалваното решение, като се произнесе по същество и уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият е подал отговор с който оспорва въззивната жалба и се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд. Описва хронологически част от установената по делото фактическа обстановка, като подчертава липсата на идентичност между придобитите през 1947г. имоти и тези, описани в заявлението-декларация за приемане в ТКЗС от 07.04.1957г. Намира, че процесните имоти не са били в режим на СИО. Оспорва наведените във въззивната жалба доводи. Счита, че искът е и недопустим, тъй като ищецът не притежавал активна процесуална легитимация поради притежаването на всички процесни имоти от ответника по силата на договора за покупко-продажба от 2002г., който не бил нито оспорен, нито обявен за нищожен. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.

К., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и допусне процесните имоти до делба при равни квоти между страните. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява. Представлява се от адв. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск. Противно на поддържаното от въззиваемия, преценката на нотариалния акт, легитимиращ го като едноличен собственик на процесните имоти, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, и е от значение за материалната, а не процесуалната легитимация на ищеца. Поради това няма основание за обсъждане на този нотариален акт във връзка с допустимостта на иска.

ІІI. По същество

Производството е делбено и е във фазата по допускане на делбата. Предявен е иск за делба на четири земеделски имота (три ниви и една ливада). Искът е отхвърлен от районния съд с аргументи, че ответникът е едноличен собственик на делбените имоти, поради което не е налице съсобственост, която да бъде прекратена чрез делба.

Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение мотиви (с изключение на частта им за упражнявано от ответника давностно владение върху процесните имоти) и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът намира, че от удостоверенията за наследници и Решение № 126-2/01.09.1994г. на ПК – Елин Пелин се установява, че процесните имоти действително са били възстановени по план за земеразделяне на общия наследодател (баща) на страните през 1994г., а през 2002г. той ги е продал (чрез пълномощник) на своя син Н.Н.

– ответник по иска за делба (л. 39 – 42 от първоинстанционното дело).

Жалбоподателят (ищец в първоинстнационното производство) поддържа, че съпругата на общия наследодател не е участвала в продажбената сделка и не я е потвърдила по реда на чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), въпреки че имотите са били в режим на СИО. Освен това, нямало пълномощно и за самия прехвърлител.

Прави извод, че сделката имала за предмет отчасти чужди права и поради това не е породила целените с нея правни последици, както и че е нищожна поради противоречие на закона (чл. 22, ал. 1 от СК – отм.), поради липса на съгласие от страна на собствениците на имотите (Б. П. и Ц.П.) и поради липса на представителна власт по отношение на Б. П..

Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни поради следните съображения.

По делото е доказано, че Б. Н. Г. и Б. Н. П. са имена на едно и също лице (л. 65 от първоинстанционното дело), както и че същият е сключил брак с Ц.А.П. на 28.02.1943г. (л. 66 от първоинстанционното дело).

Съгласно н.а. №

121/17.09.1947г., т. І, рег. 477, дело № 218/1947г. (л. 83 от първоинстанционното дело) Г.С.Р. П. е продал на Н. Г. Р. П. и Б. Н. Г. следните недвижими имоти в землището на с. М.: нива в местност „Ч.“ от 4,1 дка.; нива в местност „П. п.“ от 5,4 дка., нива в местност „Ч. п.“ от 4,8 дка., нива в местност „М.“ от 6,7 дка., както и ливада в местност „Г.“ от 1 декар за сумата 220000 лв.

На л. 67 от първоинстанционното дело се открива заявление от Б. Н. Г. за приемане в ТКЗС от 07.04.1957г., с което той заявява обработваема земя с обща площ 24 дка. (21,2 дка. ниви и 2,8 дка. ливади).

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че е налице почти пълно съвпадение между площта на внесените в ТКЗС имоти и възстановените на Б. Н. Г. през 1994г. земи по план на земеразделяне – както общо, така и по вид (ниви или ливади). Няма, обаче, съвпадение по местности между закупените през 1947г. земеделски имоти и тези, с които наследодателят е влязъл в ТКЗС. Единствено изключение в тази насока би могло да бъде нивата в м. „Ч.“ с площ 3,1 дка., но съществената разлика в площта от 1 дка (т.е. 32,26%) спрямо закупената такава в същата местност не позволява да се направи извод за идентичност между тях. Следователно няма основание да се приеме, че закупените по време на брака (през 1947г.) ниви са останали собствени на наследодателя до 1957г. и че именно те са внесени в ТКЗС, придобивайки режим на СИО съгласно чл. 103 от СК от 22.03.1968 г. (отм.) и оставайки такива до момента на реституцията им (по арг. от т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК), както претендира жалбоподателят.

Тезата на жалбоподателя се компрометира и от това, че не може да се изключи възможността, общият наследодател на страните по делото Б. Н. Г. (П.) да е притежавал предбрачни поземлени имоти, или такива, придобити по време на брака по дарение или наследство, и да е влязъл в ТКЗС именно с тях, а закупените през 1947г. – да е отчуждил преди 1957г. В такъв случай, масовизираните имоти не биха били в режим на СИО, независимо от разпоредбите на Семейния кодекс от 1968г. и Семейния кодекс от 1985г., и, съответно, не биха били в такъв режим и възстановените на наследодателя имоти по плана за земеразделяне.

Още повече, че, по силата на договора от 1947г., имотите са придобити от Б. Н. Г. в съсобственост с трето лице (Н. Г. Р. П.), без данни за извършена впоследствие делба между тези лица, което допълнително опровергава твърденията на жалбоподателя за произхода на еднолично внесените в ТКЗС имоти от страна на наследодателя.

На последно място, самият жалбоподател сочи, че общият наследодател е влязъл в ТКЗС и с „други имоти“, придобити по време на брака през периода между 1947г. и 1957г., за които няма доказателства.

При тези данни съдът намира за недоказано твърдението, че внесените в ТКЗС имоти са именно такива, закупени от Б. Н. Г. (П.) по време на брака му с Ц.А.П.. Следователно, те не са преминали в режим на СИО по силата на Семейния кодекс от 1968г. и Семейния кодекс от 1985г., нито са били реституирани и на двамата съпрузи през 1994г., независимо от посочване на само единия от тях в решението на ПК – Елин Пелин. Съответно, при продажбата на тези имоти през 2002г. не е налице хипотеза по чл. 22, ал. 1, вр. ал. 3 от СК: Б. Н. Г. (П.) е продал на Н.Б.Н. изцяло свое лично имущество, поради което сделката е породила целените с нея правни последици, превръщайки приобретателя в собственик на процесните имоти.