Решение № 115 от 29.07.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100427 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, чрез пълномощник на изпълнителния директор, против В. И. Н. от *** ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.03.2022 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 162/2022 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с № 87 от 22.03.2022 г. за следните парични задължения на Н. : сумата от 540,32 лева – главница, ведно със законната лихва от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 108,77 лева – лихва, дължима за периода от 24.05.201 9 г. до 07.03.2022 г., с изключение на периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и сумата от 56,25 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Вземанията са във връзка с незаплатени суми за ползване на В и К услуги от абонат с партиден номер 700288 за водоснабден имот с адрес : гр. Поморие, ул. „Белмекен” № 8, вх. 2, за което са издадени месечни фактури с отчетен период по тях от 04.10.2018 г. до 02.08.2021 г.

Цената на исковете е 540,32 лева – главница и 108,77 лева – лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от 1 ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за заб ава върху главницата, считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане и направените разноски. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, като вземанията са индивидуализирани в издадени девет броя фактури.

От ответната страна е подаден писмен отговор, като в него се твърди, че за същите задължения се води дело в Софийски градски съд. По настоящото дело е приложено заверено копие от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 56618 по описа на Софийския районен съд за 2019 г., като от нея се установява, че не е налице идентичност на вземанията претендирани по двете дела. В открито съдебно заседание ответникът прави възражение, че част от вземанията са погасени по давност.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел и е изслушана съдебна експертиза.

Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна :

В. Н. не оспорва, че е съсобственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. Поморие. Правото на собственост (3/4 идеални части) е придобила чрез сделка през 1999 г. и по наследство от съпруга си, починал на 04.02.2020 г.

Посочените обстоятелства се установяват и от приложените по делото справка от Агенцията по вписванията, справка от Национална база данни „Население“ и удостоверение за направен отказ от наследство. Фактическият адрес на апартамента е в гр. Поморие, ул. „Княз Борис I” № 154, вх. Б, ет. 1, в противоречие с приложената към делото заповед от 2008 г., издадена от кмета на Община Поморие. Отчетеният период по настоящото дело обхваща времето от 04.10.2018 г. до 02.08.2021 г., като обстоятелството дали някой е живял тогава в апартамента е без правно значение, тъй като в случая относимо е само дали има потребление на В и К услуги. В този смисъл показанията на свидетелката са неотносими, но и тя посочва, че Н. не е ходила в Поморие след смъртта на мъжа си, т.е. след 04.02.2020 г., а в случая исковия период е с начална дата 04.10.2018 г. Освен това имотът има и още един съсобственик, а Н. и втора дъщеря, която на 06.03.2020 г. се е отказала от наследството на баща си. Също така И. Д. не е направила възражение и спрямо нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. По изложените съображения съдът не счита за достоверно твърдението на ответника, че след смъртта на мъжа й никой не е живял в апартамента. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че преписа от исковата молба е връчен на Н. на 08.08.2022 г.

– именно на адреса в гр. Поморие, на 13.05.2022 г. там е връчена и заповедта за изпълнение. В призовката за първото съдебно заседание призовкарят към Софийски градски съд е отбелязъл, че по данни на М. В. търсеното лице живее в ***. Призовката за съдебното заседание на 06.07.2023 г. също е връчен на Н. на адреса в ***, като това е станало на 09.05.2023 г. Едва на последната призовка е отбелязано, че към 30.05.2024 г. лицето живее в С. Тези установени по делото факти оборват показанията на разпитаната свидетелка.

Вещото лице е посетило имота и е установило, че там е регистрирано едно измервателно устройство, което се отчита електронно от служителите на 2 водния оператор. Представената справка-извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Административният адрес и абонатният номер, заедно и поотделно, индивидуализират водоснабдявания обект.

Общото изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения в исковата молба отчетен период е в размер на 236 куб.м., което прави малко под 7 куб.м. на месец. Отделно е начислено количество вода „от разпределение“ в размер на 4,78 куб.м. При огледа на вещото лице на 30.03.2024 г. измервателното устройство е показвало 1896 куб.м., а към края на исковия период (02.08.2021 г.) е показвало 1800 куб.м., т.е. средномесечната консумация е била около 3 куб.м. Всяка една фактура издадена от водния оператор е съобразена със Закона за счетоводството, като за процесния период има издадени девет фактури на обща стойност 720,43 лева. От тях са платени 180,11 лева, като са останали непогасени задължения за 540,32 лева. Относно законната лихва, съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че размера й съответства на претендираното.

Възражението за погасяване на част от вземанията по давност, съдът счита за неоснователно. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая задължението по най-старата фактура е станало изискуемо на 25.05.2019 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 16.03.2022 г., т.е. не е изтекъл приложимия в случая тригодишен срок. Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело такива не се установяват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че Н., като титуляр на право на собственост , е клиент на В и К услуги от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210. Доказа се също така, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави В и К услуги за фактурирания период посочен в заявлението и в исковата молба, които услуги са използвани от ответника, както и тяхното количество и цена. При това положение, основанието на предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК е изцяло доказано, поради което те трябва и да бъдат уважени от съда с решението.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя последното на 100 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че В. И. Н. от *****, ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, 3

ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

„Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, чрез изпълнителния директор, сумата от 540,32 лева – главница, представляваща незаплатени суми за ползване на В и К услуги от абонат с партиден номер *** за водоснабден имот с адрес : *****, за което са издадени девет месечни фактури с отчетен период по тях от 04.10.2018 г. до 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано о т 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 108,77 лева – лихва, дължима за периода от 24.05.2019 г. до 07.03.2022 г., с изключение на периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

О с ъ ж д а В. И. Н. от *****, ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , сумата от 625 лева – направени разноски за държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 427/2022 г. по описа на Районен съд Своге.

О с ъ ж д а В. И. Н. от *****, ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , сумата от 56,25 лева – направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 162/2022 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4