Решение № 76 от 06.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000729 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр.

С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 36/2021 г. по описа на Х. окръжен съд решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на на Н. Р. К., ЕГН **********, **** сумата от 30 082 лв. равняващи са на разликата между присъдените с решението суми от 100 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и 82 лв. претърпени имуществени вреди, всички те причинени от ПТП, настъпило на 21.02.2020 г. в гр.Х., по вина на Г.Н.П. като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № * ** ** **, застраховано по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обективиран в застрахователна полица № BG/23/*************, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и дължимите според застрахователя общо 70 000 лв.

Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата разноски в размер отговарящ по съразмерност на 1 обжалвана част от решението, възнаграждение за адвокат на Р. И. М. по чл.

38, ал.2 от ЗА в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от решението и държавна такса в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ХОС в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от решението.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо исковете в посочения по- горе размер.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 18.02.2021 г. в ХОС е постъпила изходяща от Н. Р. К., ЕГН **********, гр.Х. искова молба против „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.02.2020 г. в гр.

Х. настъпило ПТП по вина на Г.Н.П., който като водач на лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, рег. № * ** ** ** причинил ПТП, при което пострадала ищцата.

По отношение на същото е споменато, че П. поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила и излязъл извън пътното платно вляво по посоката му на движение. Качил се на тротоара, по който се движела ищцата, при което последвал сблъсък между нея и автомобила. От същия тя получила редица травматични увреждания.

След инцидента, ищцата била отведена по спешност в МБАЛ - Х., където била настанена в Отделение по неврохирургия. След проведени изследвания, прегледи и консултация с травматолог били установени редица увреждания. В исковата молба същите са описани подробно с медицинските им термини, като с молба от 20.08.2020 г. е уточнено, че са свързани с тежка черепно - мозъчна травма, контузия на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив двустранно теменни челно, кръвоизливи в носната кухина и синусите на горната челюст и синуса на клиновидната кост, разкъсно контузна рана на главата, счупване на ниво дясна тазобедрена ямка и дясна срамна кост на таза, контузии по главата и тялото, състояние след черепно мозъчна травма и състояние след травматична субарахноидна хеморагия.

За лечението на травмите била предписана медикаментозна терапия, а на 21.02.2020 г. била извършена и оперативна интервенция, при която под 2 местна анестезия се направила хирургична обработка на раните с шевове и пластика на кожа.

Изписването от болницата станало факт на 04.03.2020 г.

Лечението и престоят в болницата се свързва с разходи в размер на 24 лв. за транспорт с линейка и 58 лв. за потребителска такса.

По отношение на болките страданията и психическите изживявания е посочено, че травмите причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Нарушили ежедневието й, социалните й контакти с оглед изпитваните болки и дискомфорт от фрактурите. Увредата на синусите затруднили дишането й, което при това било и болезнено. Споменава се, че към момента на предявяване на иска ищцата все още не може да се обслужва сама, да се изправя и движи нормално. Има изтръпвания и болки в областта на таза и краката. В не кратък период от време била прикована на легло и имала нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарните си потребности и т.н.

Споменава се и за промени в психическото й състояние вследствие на стреса от самия инцидент, среса от получените увреждания, невъзможността да се обслужва сама. Постоянните болки и страдания направили ищцата раздразнителна с чести приливи на безпокойство, напрегнатост, разсеяност и т.н. Посочено е и че в резултат на причинените травматични увреждания й била определена 50 % трайно намалена работоспособност пожизнено.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди от страна на виновния за инцидента водач. Неимуществените вреди са оценени на 150 000 лв. , а имуществените на 82 лв.

В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от виновния за произшествието водач е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажирало отговорността на застрахователя за описаните по-горе вреди.

В тази връзка от него с молба от 28.07.2020 г. било поискано изплащане на споменатото обезщетение, но към момента на подаване на иска произнасяне по същата липсвало.

На таза база се излагат доводи, че за ищцата е налице интерес от 3 претендиране на обезщетението по съдебен път.

Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 150 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 82 лв. за обезщетяване на имуществените ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 28.07. 2020 г.

В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало такъв.

С него то не оспорва, че управляваният от П. автомобил е бил застрахован при него.Оспорва се обаче обстоятелството, че ПТП е причинено виновно от водача на същия и по - точно механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. В тази връзка се споменава, че принос за настъпването му имала и ищцата. Излага се становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на съпричиняване, допуснато от пострадалата. То е обосновано с твърдения за това, че тя като пешеходец е допусната нарушения на правилата на движение с оглед на това, че инцидентът не е настъпил на тротоара, а при неправомерно пресичане на пътя от нейна страна.

Оспорена е и претенцията за присъждане на законна лихва. То на първо место е обусловено от доводите за неоснователност на главните искове, а на второ от това, че ответникът не е изпадал в забава, както и че отговорността му е договорна, а не деликтна.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че с отговора е направено и възражение, че искът е подсъден на СГС с оглед на неприложимостта на чл.

115 от ГПК и предвиждането в чл. 105 от ГПК.

В ДИМ ищецът е изразил становище за направените в отговора защитни възражения вкл. и на това за подсъдността.

В отговора на ДИМ пък ответникът е преповторил защитната си теза.

Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Преди това е оставил без уважение възражението за подсъдност.

В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинени на ищцата имуществени и 4 неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е и извод за липса на съпричиняване.

Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със събрания по делото доказателствен материал искът е бил уважен за 100 000 лв. и отхвърлен до пълният му предявен размер.

Искът за имуществени вреди е бил уважен за пълния му размер от 82 лв.

Върху тези сума е присъдена и законна лихва от посочения в ИМ момент-28.07.2020 г.

Недоволен от решението за присъдените обезщетение над общата сума от 70 000 лв. е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат подробни съображения за необоснованост и неправилност на решението. Същите се базират на становището, че съдът е възприел неправилен механизъм на ПТП-то и така е изключил поведението на ищцата и съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. В тази връзка се преповтаря защитния довод пред ХОС за неправилно пресичане на платното за движение и нарушение на правилата на ЗДП. В подкрепа на това се прави позоваване на показанията на св. М. П..

Изложени са и доводи за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и определяне на същото в нарушение на принципа на справедливост. В подкрепа на това се споменава, че същото не е съобразено с реалните изживявания на ищцата и установения в показанията на свидетелите възстановителен период, който бил много по- кратък от възприетия от съда в решението такъв от 2 години. Оспорени са и изводите за психически увреждания като се твърди, че те не кореспондират със заключението на вещото лице психиатър.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, 5 което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да 6 е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.