Решение № 294 от 09.08.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Дупница, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510200015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 40 от 30.06.2022 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 417, ал. 2, пр. 1-во от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, на ЕТ „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ № 29, ап. 1, с ЕИК 101672297, представлявано от Юлия Георгиева Коюнджийска е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД.

В жалбата са наведени доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е налице маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от физическото лице търговец и редовно упълномощен процесуален представител – адв. Табутива. Двамата поддържат жалбата, ведно с направените искания и възражения. Процесуалният представител пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800. 00 лв., за които представя списък.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител – юрк. Д.. В пледоарията си по същество същата моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и 1 законосъобразно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.04.2022 г. комисия в състав от д-р ВВ.С.- инспектор отдел ЗЖ, ОДБХ София област, Кирилка Кадийска- гл. експерт отдел ИН ОДБХ София област, Н.Й.- гл. инспектор отдел ЗЖ ОДБХ Пазарджик, Б. М. –гл. инспектор отдел ЗЖ ОДБХ Пазарджик, д-р Р. К. –гл. експерт отдел ЗЖ ОДБХ Софийска област, д-р М. К. –гл. инспектор отдел ЗЖ ОДБХ Пловдив, А. Б. –гл. инспектор отдел ЗЖ ОДБХ Пазарджик и д-р А. И. – гл. инспектор отдел ЗЖ ОДБХ, назначени със Заповед № РД 11-791 от 19.04.2022 г.изадена от Изпълнителния директор на Българската агенци по безопасност на храните, извършили проверка на животновъден обект № 2640-0331, с ветеринарен регистрационен номер 0640 -0331 в гр.

Кочериново, представляващ овцеферма.

Комисията установила нарушения, които отразила в Констативен протокол съставен на 20.04.2022 г., като препис от него не е връчен на собственика на ЖО, тъй като проверката приключила в по-късен час от деня и лицето не е било на място, но е направило възражение, като е посочило, че разполага с достатъбно капацитет за ЖО и обектът е с новоизградена ограда с 2 м височина, и тъй като е новопостроена, към момента са поръчани врати, които строителят ще постави.

Въз основа на констатациите е съставен АУАН № 000124/14.07.2022 г. от актосъттавител д-р Васил Б. и в присътвие на свидетелите д-р Н. Й. и д-р А. И., който описал, че са установени четири нарушения по Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти, а именно:

- Липса на поставен контейнер /съд за съхранение на специфични рискови материали (СМР) за трансмисивни спонгииформни енцелопатии (ТСЕ) от дребни преживни животни (ДПЖ) с надпис (СРМ), с което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1,т. 8 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти

- Липса на обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни, оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни и хора, което не се използва за други цели, с което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти.

-Липса на площадка (обособено място) за дезинфекция на хора и превозни средства на входа на обекта, с което не е спазено изискнването на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти.

-Входа на обекта е без поставена врата, с което не спазено изискването на чл. 4, л.

1, т. 5 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти.

С бездействието си дружеството-жалбоподател не е осигурило и спазило мерките за биосигурност в животновъдния обект, предназначен за отгеждане на овце, с което е 2 нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветернаромедицинските изисквания към животновъдните обекти, с което е нарушена разпоредбанта на чл. 132, ал. 1, т. 3 б от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

АУАН е връчен лично на управителя на дружеството, като в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя“ Коюнджийска е посочила, че има такива и ще предостави в писмен вид. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е описано, че мястото за съхранение на трупове и дезинфекция не са посочени по време на проверката, тъй като това не е изискано, обектът е в процес на ремонтни дейности и практически не се налага изграждане на ограда със съседния обект.

АНО е приел, че направените писмени възражения са ирелевантни, поради което възприел, че дружеството- лбоподател е допуснало описаните административни нарушения, като е посочил същата фактическа и правна обстановка, поради което е издал атакуваното НП, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя д-р Васил Б., който поддържа констатациите отразени в АУАН, сътавен на база констативе протокол, неразделна част от АУАН, като твърди, че двата животновъдни обекта са съседни, оградени с масивна бетонна ограда, на която липсват врати, т.е. обектите са достъпни за животни, като актотъставителят има лични наблюдения година по-рано. Същият, за издаване на АУАН, се е позовал на констатациите отразени в КП. Според актосъставителят животновъдният обект е регистриран, а за да бъде регистриран следва да отговаря на изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Според св. Б. дезинфекцията може да бъде осъществена чрез гръбна пръскачка, която комисията при проверката да не са видели, а СРМ може да бъде бидон с надпис „СРМ“. Св. Й. и И., са само свидетели при съставяне на АУАН, тъй като последния е съставен на база констатации отразени в КП .

Обектът се обслужва от частно практикуващ ветеринарен лекар – свидетелят д- р Й.

К., който твърди, че при посещение на обекта през 2022 г. имало поставена мрежеста ограда между двата животновъдни обекта – краварника и овчарника, като собствениците слагали преместваема дървена ограда - леси. В последствие на мястото на мрежата построили плътна ограда с бетон и тухли с поставена метална врата, като строително-ремонтните дейности течали през 2022 г. Между двата обекта има обособено пространство около 2.00 2,50 м., в което животните не били пускани, тъй като минавали през обособените за това входове/изходи, за да бъдат изведени на паша, като пространството е заградено с мрежа.

Впоследствие двата животновъдни обекта са разделени с вече изградената плътна бетонова ограда, като преди това на мястото на бетоновата ограда е била поставена дървената леса, за да се преминава от единия в другия животновъден обект, но само от работниците, и за да са отделени кравите от овцете, като двата обекта са разграничени и представляват два самостоятелни животновъдни обекта. Св. К. твърди, че на място е имало дезинфекционна площадка, която е по-навътре и представлява вдлъбнато бетонно място, в което пълнят син 3 камък и през което при влизането в обора минават всички овци. Освен това имали голям варел – метални контейнери, от тези които са изхвърляне на боклук, разположени на площадка. В същата насока са и показанията на св. В. К.в, който работи в дружествотожалбоподател като общ работник. Към момента на проверката през 2022 г. бетоновата ограда била построена, като металната врата все още не е била поставена, съществувала е дървената леса, като двата обора- крави и овци, били разделени, като не е имало възможност животните да преминава свободно от единия в другия животновъден обект. Пред всеки от животновъдните обекти имало поставени метални контейнери, в които хвърляли крака, глави от животните, в друг контейнер са изхвърляли труповете на починали агнета, като на единия варел имарл поставен надпис „СЖП“, а другия надпис свидетелят к. не си спомня какъв е бил. В овчарника, по-навътре, имало потставени дезинфекционни ями.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – изцяло от изложеното от свидетелите Б., Й. и И. – служители на ОДБХ-Кюстендил, частично от показанията на свидетелите д-р Й. К. и св. В. К.в, които са съответно ветеринарен лекар, служител в животновъдния обект на жалбоподателя и съпруга на последния. Наред с това съдът изгражда изводите си за фактите и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им по реда на чл.

283 от НПК.

В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства, които биха могли условно да се разделят на две групи – едните, които са дадени от длъжностни лица извършили проверката и подробно описали констатираните нарушения и вторите, които са в полза на дружеството-жалбоподател, като свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и са обещали да дадат показания под страх от наказателна отговорност при лъжествидетелстване.

Съдът приема изцяло с доверие показанията на допуснатите на дружествотожалбоподател свидетели К. и св. К., тъй като изложеното от тях не противоречи и не се опровергава от казаното от актосъставителя. Свидетелят К., ветеринанер лекар, който обслужва ЖО, добросъвестно отбелязва, че е посещавал ЖО преди проверката, когато е изграждана плътна ограда с височина от около 2 метра, а сградата на съседния обект се явява и ограда между двата обекта. На стария вход е имало вдлъбнатина, в която се съхранявали дезинфекционни препарати, в една стаичка вътре във фермата е имало пръскачка. В обекта има обособено място, бетонно изкопано в земята, което се намира зад двете сгради, което се използва за торосъбиране и за трупове. Между двата имота има дървена врата. Имало поставени метални контейнери за специфично рискови материали и за трупове. Показанията му съвпадат с тези на общия работник в дружеството. Освен това актосъставителят Б., доколкото същият е съставил АУАН въз основа на КП и не е бил очевидец към датата на извършване на проверката, заяви че дезинфекцията може да бъде извършвана и с обикновена гръбна пръскачка, която не е описано в КП, че е ивмало налична или няма такава. Но доколкото се установява по безспорен начин от св. К. и К., че е имало изкопани 4 бетонни ями за дезинфекция на овцете, хора и коли, но поставени малко по-навътре в обора, то съдът приема, че те са съществували към датат на извършване на проверката от комисията, но не са отразени в КП. Същото се касае и досежно обстоятелството, че между двата ЖО била построена бетонова ограда и до поставянето на метална врата, е имало поставена дървена леса, която не позволявала навлизането на животните от единия ЖО в другия животновъден обект. В този смисъл още при съставянето на КП управителя на дружеството -жалбоподател е направил възражение, в което подробно е описал, че има новоизградена бетонова стена между двата ЖО и предстои поставянето на метална врата. В тази връзка в представеното писмено възражение, подадено от управителя на дружествотожалбоподател е описал, че констатациите не отговарят на действителното положение, като проверяващите не са поискали да им бъде оказано съдействие, за да им посочи мястото за дезинфекция и контейнерите, предназначени за специфично рискови материали, тъй като помещенията са разположени на голямо пространство. Досежно липсата на врата – в закона няма изискване от какъв материял да бъде направена и докато са изчаквали направата на метална врата, двата ЖО били отделени с леса.