Решение № 14056 от 06.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14056 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. П. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №

20211110145538 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Е. П. и С. И. Г. за осъждането на Е. М. С. и И.

И. К.-С. при условията на солидарност да заплатят на всеки един от ищците по 750 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, стрес, безпокойство, разстройство на съня, избухливост, променливост в настроенията и други, поради създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред в периода от средата на май 2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че И. Е. П. е собственик на ап. 49, находящ се в гр.

София, ж. к. Лагера, ***, бл. 54, вх. Г, а С. И. Г. притежава пожизнено право на ползване на апартамента. И двамата ищци живеят в апартамента. Твърдят, че ответниците са собственици при режим на СИО на ап. 36, находящ се в съседния вход - гр. София, ж. к.

Лагера, бл. 54, вх. В. От средата на месец май 2020 г. започнал ремонт в ап. 36. Ремонтът продължавал и до момента. От страна на собствениците на ап. 36 и допуснатите от тях лица в имота не се спазвали часовете на СО за спазване на обществения ред и спокойствие и се извършвали шумни ремонтни дейности. От тези действия ищците получили системно разстройство на съня, напрежение, стрес, станали избухливи с променливо настроение.

Твърдят, че неправомерните действия се изразяват в създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие. Претендират обезщетение за неимуществени вреди Сочат, че ответниците като съпрузи и съсобственици отговарят солидарно. Молят исковете да се уважат. Претендират законна лихва и разноски.

Сочат начин на плащане – чрез пощенски запис до всеки един от ищците на посочения по 1 делото адрес.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.

Намират исковата молба за нередовна. Оспорват иска по същество. Оспорват да е налице причинно-следствена връзка между тяхното поведение и твърдените неимуществени вреди.

Оспорват сочения в исковата молба начален момент на ремонта. Твърдят, че всички СМР свързани с ползването на машини са били в помещения, които не граничат с общата разделителна стена между апартаментите № 49 и № 36, ползвани са за кратък период от време и в разрешеното за това време. Липсвало противоправно поведение. По отношение на обществения ред и спокойствие твърдят, че разпоредбите са били спазвани. Липсвали реално понесени вреди. Моли се претенциите да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание - чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:

В съдебно заседание на 07.06.2022 г. ищците са конкретизирали, че противоправното поведение е извършено от лица, на които е възложено от ответниците да извършват ремонтни дейности.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./ , са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно – обезпечителна , но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили.

В случая в исковата молба са изложени твърдения относно противоправното поведение на лицата, на които е възложено извършването на ремонт в ап. 36 – създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие при извършването на ремонта в ап. 36, находящ се в съседния вход - гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В, в периода от средата на май 2020 г. до м.07.2021 г. Посочването на конкретното лице - делинквент, не е условие за редовност на исковата молба. Предвид характера на търсената отговорност достатъчно е твърдението, че вредите са причинени от лица по повод на работа, която им е била възложена от ответниците - решение № 193 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 5685/2013 г. на III г. о., определение № 660 от 15.09. 2014 г. по ч. гр. д. № 4215/2014 г. на IV г. о.

В тежест на ищците е да установят, че И. Е. П. е собственик, а С. И. Г. притежава 2 пожизнено право на ползване на ап. 49, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, ул. Мъглен № 12, бл. 54, вх. Г, че с противоправни действия на лица, на които ответниците са възложили, извършването на ремонтни действия в ап. ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл.

54, вх. В, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие, в периода от средата на месец май 2020 г. до м.07.2021 г., са им причинени неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствена връзка, както и конкретния размер на претенциите.

С определение от 02.05.2022 г. съдът отделил като безспорно и признато между страните обстоятелството, че И. Е. П. е собственик на ап. 49, находящ се в гр. София, ж. к.

Лагера, ***, бл. 54, вх. Г, а С. И. Г. притежава пожизнено право на ползване на апартамента, както и, че ответниците са собственици при режим на СИО на ап. 36, находящ се в съседния вход - гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В.

Основният спорен въпрос по производството е налице ли е противоправно поведение от страна на лица, на които ответниците са възложили, извършването на ремонтни действия в ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие, в периода от средата на месец май 2020 г. до м.07.2021 г.

Относно твърденията за създаване на шум над допустимите норми:

С чл. 3 е дефинирано приложното поле на Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/. В чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС е посочено, че законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. В чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗШОС е посочено, че законът не се прилага за шума предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В чл.

11, т. 5 ЗЗШОС е посочено, че министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда, както и методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

С оглед законовата делегация са предвидени промени в НАРЕДБА № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните 3 ефекти от шума върху здравето на населението /Наредба № 6 от 26.06.2006 г./, влезли в сила от 2021 г. В чл. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. е посочено, че с Наредбата се определят граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение. Граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради и обекти с обществено предназначение Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в приложение № 2, таблица № 1 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г., а именно – за жилищни стаи – Lден – 35 dB (A), Lвечер - 35 dB (A) и Lнощ – 30 dB (A).

В чл. 2 от действащата Наредба за обществения ред на територията на Столична община от 2018 г. е предвидено – ал. 1 - на територията на СО се забранява създаването на шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, включително за религиозни, политически, производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонтни дейности в работни дни в периода от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа и ал. 2 - в почивните дни дейностите по ал. 1, създаващи шум, са забранени, освен в случаите на съгласие на засегнатите обитатели.

С оглед нормативната уредба следва да се обсъди въпросът приложими ли са ЗЗШОС и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за шума предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В ЗЗШОС изрично е посочено, че законът не се прилага за шума предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС също така изрично е посочено, че изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА. Действително разпоредбата на чл. 11, т. 5 ЗЗШОС препраща към Наредба № 6 от 26.06.2006 г., която пък урежда граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради. Тези гранични стойности в помещенията на жилищни сгради касаят хипотези извън шума предизвикан от домашни дейности и съседи – по арг. от чл. 3, ал. 2, т. 2. и т. 3 ЗЗШОС . Категоричен извод в тази насока следва и от 16, т. 1 ЗЗШОС, в която е предвидено, че физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5. Забраната по чл. 16 ЗЗШОС касае извършване „дейност“ по занятие – търговски и производствени дейности, но не и строително-монтажни и ремонтни дейности, извършвани от съседи. ЗЗШОС не се прилага за „битовия шум“, предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, респ. не е приложима и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. Приложение в случая намира единствено чл. 2 от Наредба за обществения ред на територията на Столична община, към който нормативен акт ЗЗШОС изрично препраща. Следователно и ограниченията за граничните стойности на показателите за шум в помещенията на жилищни и обществени сгради, предвидени в 4

Наредба № 6 от 26.06.2006 г., касаят външни фактори – при шум предизвикан във вр. с търговска дейност, но са неприложими при извършването на строително-монтажни и ремонтни дейности от съседи. Превишаването на тези стойности не представлява противоправно поведение, доколкото забраната на чл. 16, т. 1 ЗЗШОС не касае шума предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, поради което и събраните доказателства по делото в тази насока не следва да се обсъждат, доколкото не са релевантни за крайния изход на спора.