Решение № 180 от 16.06.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 490/2026
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 94 ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 95, ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Сливен, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200490 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба на А. А. В. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ********** от 26.02.2026 год.издадено от Директор на РДГ-Сливен, оправомощен със Заповед РД49-171/23.05.2024 год. на Министъра на земеделието и храните с което на жалбоподателя на основание чл. 96 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 102.25евро и на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години за нарушение на чл. 85,пр.2 в вр чл.43 ал.2,пр.6 от същия закон.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, като моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Моли за отмяна и поради маловажност на извършеното нарушение. Не претендира разноски
В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2025 г., сутринта жалбоподателят В. заедно с други членове на ловна дружинка с. Боров дол бил на лов в местността „Кавака”, находяща се в 1 землището на с. Боров дол, общ. Твърдица където имали право да ловуват по силата на Разрешително за групов лов от 20.11.25г. с право на обстрел на дива свиня.
По същото време и място извършвали проверка по спазване на ЗЛОД и служителите на РДГ Сливен, който след като пристигнали в посочената местност, уведомили чрез произвеждане на два изстрела във въздуха, че се намират в района, след което изчакали появата на ловците.
В един момент пред тях се появил жалбоподателят, който вървял по черен път в посочената местност, държейки в лявата си ръка убит див мъжки заек. Той бил с поставено и сглобено ловно оръжие марка ловна карабина Remington 783 SYN - калибър 30 06, № RM 64613F, което носел на рамо.
Когато жалбоподателя видял проверяващите, отишъл при тях и след като му била извършена проверка му бил съставен Констативен протокол серия 300А, № 158294 от 22.11.2025, в който било описано нарушението като било прието, че същото е извършено на 22.11.2025 г. в РДГ Сливен, ТП ДГС Твърдица, землище Боров дол, местност Кавака.
Въз основа на тази констатация на жалбоподателя е бил съставен АУАН и му е издадено НП, с което на чл. 96 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 102.25евро и на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години за нарушение на чл. 85,пр.2 в вр чл.43 ал.2, пр.6 от същия закон. Със същото НП е отнета вещта, предмет на нарушението, а именно 1 бр. див мъжки заек на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД, като на основание чл. 95,ал.1 от същия закон е отнето и ловно оръжие марка ловна карабина Remington 783 SYN - калибър 30 06, № RM 64613F като е прието, че то се явява средство на престъплението.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му като в диспозитива на същото са описани подробно 2 и точно всички изискуеми от състава на административното нарушение елементи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е извършил, описаното в акта, тъй като на процесната дата 22.11.2025 г., сутринта е бил заедно с други членове на ловна дружинка с.
Боров дол, на лов в местността „Кавака” където е имал право да ловува по силата на Разрешително за групов лов на дива свиня. Същият се е движил в местността, където е пренасял, държейки го в ръка див заек. При това си действие, жалбоподателя не е спазил императивните разпоредби на ЗЛОД, указващи незабавно уведомяване на компетентните органи, забрана за пренасяне без надлежно оформен документ от името на компетентно длъжностно лице и изчакване на констатацията по проверката на намерения дивеч и разрешение за транспортирането му.
Правилно АНО е посочил, че така описаното по- гореизпълнително деяние се изразява в „ловуване” ,тъй като съгласно легалното определение в чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, ловуването е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици, обект на лов. Съгласно предложение 6 на посочения текст от закона в конкретния казус се касае за безспорно установено пренасяне на намерен дивеч, което изпълва състава на нарушение на чл.85,пр.2 в вр чл. 43,ал.2,пр. 6 от ЗЛОД.
В акта и в наказателното постановление е възпроизведен изчерпателно текста на чл. 8 5, предл.2 от ЗЛОД като е посочено изрично,че се касае за хипотеза на ловуване, което в случай се изразява в пренасяне на намерен дивеч, доколкото контролните органи не са установили жалбоподателя, или друг член на ловната дружинка да го е убил.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания на актосъставителя Ш.,св. Мустанов и св. Я., тъй като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Кредитира и тия дадени от свидетелите поискани от страна на жалбоподателя, а именно на св.Алиев и св.Димов. Тези двама свидетели като членове на друженката дават показания, които не противоречат на тия на св.
Ш., Мустанов и Я. както и на твърденията на самия жалбоподател, поради което съдът ги кредитира напълно. В техните показания, обаче не се съдържат 3 допълнителни факти относно обстоятелствата във връзка с нарушението, тъй като те са пристигнали на мястото на проверката много след като проверяващите са констатирали нарушението на жалбоподателя.
Съдът дава вяра на писмените доказателства събрани по съответния ред.
В конкретния казус жалбоподателят не отрича, че е пренасял дивеч, като не отрича и това, че е спрян за проверка в момента, в който го е носел в ръка. Процесуалния му представител твърди, че е невъзможно жалбоподателя да е обстрелял животното, което е установен, че пренася, но доколкото това обстоятелство не е предмет на доказване в настоящото производство, тъй като жалбоподателя е санкциониран, не за убиване, а за пренасяне, съдът не следва да се произнася по основателността на тия твърдения като ирелевантни за спора.
Нарушението по чл. 85,предл.2 от ЗЛОД се изразява единствено в пренасяне на намерен дивеч без съответен документ и при неспазване на законовата процедура, в случай, че същият е намерен по време на лов. В конкретния казус жалбоподателя е ловец и като такъв е бил законно на мястото, където е бил установен, т.е не е бракониерствал и не е навлязъл незаконно в ловната територия. Действително, разпоредбата на посоченото нарушение забранява пренасянето/изнасянето на дивеч без съответния документ и в конкретния казус е безспорно установено нарушаването й, което не се спори и от самия жалбоподател. Съдът обаче, счита, че наложеното му наказание изразяващо се в глоба, макар и в минималния й размер, ведно със задължително предвиденото наказание „Лишаване от право да ловува“ за срок от три години се явява несъразмерно тежко за извършеното нарушение.
Действително, законодателя е предвидил, при ловуване, включително изразяващо се в пренасяне на намерен дивеч да се налага наказание „ Лишаване от право да се ловува“ за срок от три години като по този начин е приравнил, всички, включени в понятието ловуване действия, но съдът счита ,че при налагане на наказанието , АНО следва да отчете и наличието или липсата на основания за квалифицирането на всеки един случай като „маловажен“ по смисъла на ЗАНН и да направи преценка за наличие на основания за ангажиране на административната отговорност на нарушителя или за предупреждение на нарушителя по ЗАНН.
4
В настоящия случай съдът счита, че АНО е следвало да предупреди нарушителя без да ангажира административната му отговорност, тъй като нарушението по своята същност е процедурно, извършителя е лице без установена склонност към незачитане на разпоредбите на ЗЛОД, а напротив, от разпита на служителите на РДГ- Сливен се установи, че е познат като изпълнителен и съвестен ловец. В конкретния случай е установен да пренася един брой заек, което не може да се приеме като нанесени реални и в голям размер вредни последици. Извършителя е редовен ловец, без налагани наказания за извършени административни нарушения/ посочено изрично от страна на АНО, в обжалваното НП /, бил е с валиден билет и редовно разрешително макар за едър дивеч, като при извършената проверка не е отрекъл нарушението и е съдействал на контролните органи . Всички посочени обстоятелства, налагат извод за наличие на основания за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и извода, че наложеното наказание е несъразмерно на конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и на личността на нарушителя .
Поради гореизложеното, съдът приема, че макар формално действията на жалбоподателя да покриват състава на нарушението, не следва да бъде ангажирана административната му отговорност, поради наличие на „маловажност“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН като следва да бъде приложена разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, доколкото настоящият случай попада в обхвата на нормата и съдът следва да отмени наказателното постановление, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, ще му бъде наложено административно наказание.
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **********/26.02.2026 г. на Директор на РДГСливен, с което на А. А. В. с ЕГН ********** на чл. 96 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 102.25евро и на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „Лишаване от право да ловува“ за срок от три години за 5 нарушение на чл. 85, пр.2 в вр чл.43, ал.2, пр.6 от същия закон като отменя и постановеното на основание чл. 95,ал.1 от ЗЛОД отнемане на вещта, предмет на нарушението и ловно оръжие марка ловна карабина Remington 783 SYN калибър 30 06, № RM 64613F като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. А. В. с ЕГН ********** на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6