Определение № 139 от 26.05.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна , 25.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500222 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. М. В., чрез адв. А. против определение № 260221/26.03.2021г., постановено по в.гр.д. № 16/2021г. на ОС – Добрич, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските.

Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че присъдените с въззивното решение адвокатски възнаграждения са прекомерни, поради което и неправилно въззивният съд не е уважил искането му за тяхното намаляване. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Крушари, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение ОС – Добрич се е произнесъл по своевременно предявена от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по в.гр.д. № 16/2021г. въззивно решение в частта му за разноските. Искането на сезиралата го страна е обосновано с твърдения, че присъдените в полза на ответната страна адвокатски възнаграждения за двете инстанции са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на спора и същите следва да бъдат намалени до минималните размери по Наредба № 1/2004г.

Видно от постановеното по делото решение е, че със същото въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него решение на РС – Добрич, постановено по реда на чл.247 1

ГПК в частта относно допуснатата поправка в диспозитива на решение № 260114/05.10.2020г. досежно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ; потвърдил е същото решение в частта, в която е допусната поправка вр. иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ; отменил е изцяло основното първоинстанционно решение от 05.10.2020г. и е постановил решение по същество, с което предявените от частния жалбоподател В.В. против Община Крушари искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. С оглед изхода от спора с въззивното решение ищецът В. е осъден да заплати на ответника направените разноски в двете инстанции – 1 220 лева адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд, 2 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция и 149.02 лева заплатена държавна такса за обжлването.

Настоящият състав изцяло споделя правните доводи за неоснователност на искането за изменение на така присъдените разноски, изложени в обжалваното определение.

Съгласно разясненията по т.11 ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т.ч. и по чл.78 ал.5 ГПК е именно съдебното заседание в което е даден ход по същество на спора. В случая възражение за прекомерност е направено едва с молбата по чл.248 ГПК, поради което и същото се явява преклудирано. Процесуалният представител е присъствал на всяко едно от съдебните заседания по същество, проведени пред съответната инстанция, в които заседания ответната страна е представила списъците си по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за заплатените адвокатски възнаграждения и възражения за прекомерност на същите не са направени.

По изложените съображения и доколкото искането за изменение по чл.248 ГПК е основано единствено на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260221/26.03.2021г., постановено по в.гр.д. № 16/2021г. на ОС – Добрич, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2