Определение № 710 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. София, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Неосат“ АД против решение № 854/13.06.2025 г. по т.д. № 2328/2023 г. на СГС, VI-5 състав, както и по две частни жалби срещу определения на СГС по същото дело, депозирани от ищеца „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ ЕООД.

Едната частна жалба с вх. № 80941/02.07.2025 г. по описа на СГС е депозирана против определение на СГС, с което не е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение. Тази частна жалба следва да бъде разгледана преди произнасяне по въззивната жалба, тъй като поставеният с нея въпрос не е обусловен от произнасянето по нея.

Частният жалбоподателя е поддържал, че са налице основанията за допускане на предварително изпълнение на първоинстанционното решение, а именно тези по чл.

242, ал. 2, т. 2 ГПК – ответникът е признал процесното вземане. Посочено е, че ответникът оспорва дължимостта само на суми за месечно лицензионно възнаграждение над 272 800.93 лева до пълния размер на претенцията от 1 192 349.37 лева, но всъщност ищецът претендирал частично само 100 000 лева, които очевидно били по-малко от признатото задължение. Освен това ответникът бил осчетоводил всички фактури за цялото вземане от 1 192 349.37 лева и ползвал данъчен кредит за тях, което също представлявало признание на вземането Поискано е да бъде отменено обжалваното определение и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на СГС.

Ответникът „Неосат“ АД е депозирал отговор на частната жалба, в която е излагал доводи за нейната неоснователност. Поддържал е, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба, с която се претендира общо частично вземане от множество фактури, без да е посочено каква част от всяка фактура е включена в общата частична претенция. Отрекъл е да е признавал вземането, като е посочил, че с отговора на исковата молба изрично е оспорил иска по основание и размер.

Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на 1 жалбоподателя и насрещната страна, и представените доказателства, намира следното:

Т.д. № 2328/2023 г. на СГС, VI-5 състав е образувано по искова молба на „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ ЕООД против „Неосат“ АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 100 000 лева, частично от общо вземане в размер на 1 192 349.37 лева, която сума представлява сбора от дължими лицензионни възнаграждения, дължими за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г., съгласно Договор за разпространение на канали на Дисни от 19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от 16.09.2021 г., ведно с дължимата лихва за забава в размер на 4% над основния лихвен процент, начисляван от Банк ъф Ингланд върху сумата от 100 000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че за търсените лицензионни възнаграждения са издавани помесечно фактури на определена стойност, които са подробно описани.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че оспорва иска по основание и размер, изложил е доводи за противоречие на уговорката за минимален брой абонати, въз основа на която се определя съответно минимално лицензионно възнаграждение, като петитумът му е да бъде отхвърлен иска за дължимото над размера на стойността на лицензионното възнаграждение дължимо за реален брой абонати използвали услугите на Неосат, умножено по единичната цена за реален абонат предвидено в процесния договор.

В изслушана по делото ССЕ е установено, че ответникът е осчетоводил всички процесни фактури, издадени за дължими и неплатени месечни лицензионни възнаграждения и е ползвал данъчен кредит за тях.

В последното проведено открито съдебно заседание на 08.05.2025 г. процесуалния представител на ищеца е направил искане за допускане предварително изпълнение на евентуалното осъдително решение, тъй като ответникът е признал вземането.

С първоинстанционното решение искът е изцяло уважен, като са присъдени 100 000 лв. – представляваща част от пълния претендиран размер от 1 192 349.37 лв. – равняваща се на сбора на месечните лицензионни такси, дължими за периода м.

03.2021 г. – м. 09.2022 г. С решението е оставено без уважение искането за допускане предварително изпълнение на решението, като СГС е приел, че с исковата молба ответникът не е признал вземането, а е оспорил иска по основание и размер.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Съгласно чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК съдът може да допусне предварително изпълнение на решението, ако ответникът е признал вземането. Съгласно чл. 243 ГПК не се допуска предварително изпълнение дори срещу гаранция, ако това ще нанесе на ответника непоправима вреда или такава, която не подлежи на точна парична оценка.

В случая, макар да може да се приеме, че с извънсъдебното си поведение, а и чрез процесуалните си изявления ответникът е признал вземане най-малко в размер на 100 000 лева, не може да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, тъй като същото е постановено при нередовна искова молба и допускането на предварително изпълнение би могло да нанесе вреда на ответника, която не може да 2 бъде точно оценена. Претендира се от ищеца частично сумата от 100 000 лева като част от пълно вземане в размер на 1 192 349.37 лв. – равняваща се на сбора на месечните лицензионни такси, дължими за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г. по ежемесечни фактури, съгласно Договор за разпространение на канали на Дисни от 19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от 16.09.2021 г. Не е посочено обаче от какви части от тези фактури е формирана частичната претенция от 100 000 лева, доколкото вземането за лицензионно възнаграждение за всеки месец е отделно вземане и освен пълния му размер съобразно всяка процесна фактура, следва да бъде посочено и каква част от този месечен размер се претендира. Ако се допусне предварително изпълнение на постановеното по така предявените искове без съответното им уточнение, няма да бъде ясно при събиране на общият размер от 100 000 лева каква част и от кои фактури се погасява, съответно какви лихви ще се дължат, върху какви суми и за какви периоди.

Ето защо не са налице предпоставките за допускане предварително изпълнение на първоинстанционното решение.

Поради достигане на краен извод идентичен с крайния извод на СГС, частната жалба против обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 80941/02.07.2025 г. по описа на СГС, депозирана от ищеца „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ ЕООД против определение на СГС, инкорпорирано в решението по делото, с което не е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3