Решение № 686 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000503369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 298 от 15.10.2024г. постановено по гр.д. № 306/2024г. по описа на ОСПерник, ГО, съдът е уважил изцяло иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД, като е осъдил ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати в полза на Н. Р. Н. сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, получени в резултат на счупване на десния крак, получено на 12.12.2023 г. вследствие попадане в дупка в асфалтовото покритие на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1600 лв., представляваща заплатена по делото държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Присъдени са разноски, като община Преник е осъдена да заплати в полза на адвокат С. Д. от АК - Перник, сумата от 2 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ОБЩИНА ПЕРНИК оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло. На първо място посочва, че съдът неоснователно и необосновано е приел, че ответникът е виновно отговорен за причинената злополука със своите действия и/или бездействия на определено физическо лице, негов служител, работник или външен 1 изпълнител на когото в мотивите на решението се твърди, че е възложено поддържането на процесното място. Изтъква факта, че няма реализирано от страна на общината противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са произтекли вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Липсват безспорни доказателства, които да ангажират отговорност на община Перник като решението се базира единствено на показания на свидетел, намиращ се в роднинска връзка с ищеца. От представените медицински документи не видно, че увреждането е настъпило именно на участък от уличната мрежа на територията на Община Перник. В епикризата на АСМП-ИПСМП от д-р В.Ч. е видно единствено наличие на травма на дясно ходило, но механизма на настъпване на злополуката е неясен. Този факт е приет от съда като са изложени бланкетни мотиви, че е неоснователно направеното от страна на процесната община възражение. Още повече, че ищцата е пресичала на участък от пътното платно, който не е предвиден за преминаване на пешеходци. Това също не е взето в предвид от първоинстанционният съд при постановяване на решението си. От друга страна релевира отново направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като увреденият ищец е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите Вреди, а именно неположена дължима грижа да прояви внимание при движението си, която ако бе положена, би осуетила причиняването на телесната повреда.

Счита, че първоинстанционното решение е постановено при липса на реална преценка за събраните в хода първоинстанционното разглеждане на делото факти и обстоятелства като са изложени общи и бланкетни мотиви за уважаване на иска в пълния претендиран размер.

Освен това възстановителният период при ищцата е бил със средностатистическа продължителност, което не обосновава факта, че е присъден максимално претендирания размер на обезщетението. За да бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението следва да са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства. Към исковата молба са приложени амбулаторни и болнични листове, от които не може да се направи обоснован извод относно описаните обстоятелства от ищцата и твърдяни болки и страдания. Твърди, че присъденият размер не съответства на претърпените болки и страдания. Няма трайни увреждания и неблагоприятни последици за пострадалото лице, опорната функция и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили неблагоприятни последици за здравето на ищцата във физическо отношение. В този смисъл размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД. Затова моли в условие на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. Р. Н. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата Н. Р. Н. твърди, че работи като приемчик в супермаркет „Гризли“, находящ се в гр. Перник, кв. „Църква“ и на 12.12.2023г. около 17,30ч. си тръгнала от работа заедно с колежките Е. М. и Ц. С.. Двете я изчакали на тротоара пред магазина, докато изхвърля торбичка с боклук в контейнер за смет, разположен от другата страна на ул.„Вела Пеева“. На връщане пресякла ул. „Вела Пеева“ на кръстовището с ул.„Димитър Благоев“.

Непосредствено преди да се качи на тротоара пред магазина десният й крак попаднал в дупка в асфалта на пътното платно. Било вече тъмно, а мястото - недобре осветено.

Изпитала силна болка, загубила равновесие и паднала. Колежките й помогнали да се изправи и да се качи в колата на Е., която я закарала у дома. Кракът в областта на стъпалото продължил да я боли силно и се подул, затова на другия ден сутринта потърсила медицинска помощ. Извършената в МБАЛ “Рахила Ангелова“ - Перник рентгенография показала фрактура на дясна глезенна става. Кракът й бил имобилизиран с ортопедична шина, за период от 45 дни. През този период била принудена да провежда лечение в домашни условия при постелен режим. Придвижването в жилището и за обслужване на най - елементарни физиологични и хигиенни нужди било изключително затруднено и невъзможно без помощта на майка й В. Й.. Твърди, че след свалянето на шината и до днес десният й крак се подува и я боли. Физическите болки от травмата все още не са отшумели.

Движенията й продължават да са с ограничен обем. Сочи, че за периода от 13.12.2023г. до 10.02.2024г. била неработоспособна и в болничен отпуск. Претендира неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 30 000 лв., ведно със законните последици.

Ответникът Община Перник оспорва изцяло предявения иск, тъй като не е доказано наличието на настъпили увреждания в здравословното състояние на ищцата в резултат на падане на общинска пътна мрежа на територията на Община Перник в посочения интервал от време. Липсва индивидуализация на вида на посочената неравност, както и къде е настъпило увреждането, в резултат на което ищцата е получила посочените травми. Счита иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и не отговарящ на действително претърпените вреди. Липсват данни за произхода на дупката на пътното платно, както и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.

От фактическа страна се установява, че на 12.12.2023г. около 17,30ч. ищцата си тръгнала от работа заедно с колежките Е. Д. и Ц. С., които я изчакали на тротоара пред супермаркет „Гризли“, находящ се в гр. Перник, кв. „Църква“, докато тя пресякла платното, за да изхвърли торбичка с боклук в контейнер за смет, разположен от другата страна на ул.

„Вела Пеева“. На връщане пресякла отново ул. „Вела Пеева“ на кръстовището с ул.

„Димитър Благоев“, но преди да се качи на тротоара пред магазина, десният й крак попаднал в дупка в асфалта на пътното платно. Било вече тъмно, а мястото - недобре осветено, затова не видяла дупката. Изпитала силна болка, загубила равновесие и паднала. Колежките й 3 помогнали да се изправи и да се качи в колата на Е., която я закарала у дома й. На следващия ден отишла на преглед в МБАЛ “Рахила Ангелова“ – Перник, където констатирали чрез рентгенография наличието на фрактура на дясна глезенна става.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.Д. /колега-очевидец/ и Й. /майка/, разпитана в о.с.з. на 12.09.2024г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.

Св.Д. твърди, че тя, заедно с още една колежка Ц. С., изчаквала Н. Н. да изхвърли нещо, за да се приберат заедно от работа. Видяла как кракът на ищцата попаднал в дупка на пътното платно. Мястото било неосветено, тъй като не всички лампи от уличното осветление работели. Това се е случило около 17,00 – 17.30 ч. при липса на снежна покривка. След инцидента лично извозила Н. до дома й, където я предала на майка й.

Майката на ищцата св.Й. потвърждава факта, че на 12.12.2023 г. дъщеря й била докарана вкъщи от колежката й Е.. Кракът на Н. много я болял, но не е предполагала, че е счупен. На следващия ден, след снимка, се е установило, че има счупване и се е наложило кракът да бъде обездвижен в кора, подобна на гипс. За период от 2 месеца дъщеря й се придвижвала с помощта на нейните родители, като два месеца не е ходила на работа, била в отпуск по болест. Няколко месеца след инцидента се оплаквала от болки в крака и пиела лекарства.

Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Д. относно механизма на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.35 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука е получила една средна телесна повреда, а именно: счупване на дясна глезенна става. Кракът й е бил имобилизиран с ортопедична шина /ортеза/ без оперативна намеса, която следвало да носи за период от 45 дни. При нормално протичащ възстановителен процес средностатистическият период на възстановяване при травма от това естество е от порядъка на около 2,5 - 3 месеца. В случая травмата е отшумяла за 3 месеца. Въз основа на клиничния преглед от 12.09.2024г. вещото лице отбелязва, че основните функции на долния крайник опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили неблагоприятни последствия за здравето на ищцата във физическо отношение. Единствено се очаква за в бъдеще да е налице болезненост в областта на дясното ходило при физическо натоварване, както и появяващи се периодични болки при промяна на атмосферните условия.

Основният спорен по делото въпрос е дали мястото на инцидента е общинска собственост, а отговорът е положителен. Процесната злополука е станала на асфалтовото покритие на пътното платно в гр.Перник, кв. „Църква“, ул. „Вела Пеева“ пред супермаркет „Гризли“, до кръстовишето с ул. „Димитър Благоев“. При наличието на супермаркет това предполага и наличието на пешеходци, които всекидневно преминават оттам. Това платно е част от общинската пътна мрежа на гр.Перник, т.е. собственост е на ответната община. От 4 показанията на св.Д. /очевидец/, се доказва пълно и главно, че в момента на инцидента участъкът от пътното платно, е бил в лошо състояние, поради наличието на дупка в асфалтовото покритие. Мястото е било неосветено, като не е имало снеговалеж или заледяване т.е. неоснователно е релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, сочещи, че е доказано противоправно бездействие от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддържане на процесния участък от локалното пътно платно, който е част от общинската пътна мрежа в безопасно за гражданите състояние.