Решение № 902 от 28.05.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 902

Враца, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700156 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на Ц. В. И., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет. 8, ап. 31, подадена чрез адв. С. Г. – АК Враца, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1889466/31.03.2026 г., издадена от П. П. А. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за твърдяно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Поддържа се, че не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката, тъй като липсват доказателства дружеството – собственик на автомобила, респективно жалбоподателят, да са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното моторно превозно средство. Излага се, че уведомяването от Гаранционния фонд за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ не е равнозначно на уведомяване за вече настъпило служебно прекратяване на регистрацията, още по-малко за точната дата на това прекратяване. Поддържа се още, че още на 31.03.2026 г. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и регистрацията на автомобила е била възстановена, а с това целта на ПАМ е отпаднала. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, оспорващият редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител адв. С. Г. е постъпила писмена молба по ЕПЕП, в която не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, а по същество на спора изцяло поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на заповедта.

Ответникът – издател на заповедта, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, с което се изразява становище, че след изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., сектор „Пътна полиция“ нямал задължение да уведомява собственика за прекратената регистрация.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и молба от Гаранционния фонд с исканата от съда информация, към която са приложени уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ и справка от Информационния център на фонда..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 31.03.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 01.04.2026, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оспорената заповед № GPAM-1889466/31.03.2026 г. на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Като фактическо основание за издаването ѝ административният орган е приел, че на 31.03.2026 г. около 09:14 ч. в [населено място], на кръстовището на ул. „България“ и [улица], жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер], собственост на „СИ-МАР“ ЕООД, при което е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това е било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, съответно като основание за прилагане на ПАМ поради нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственик на процесния автомобил е „СИ-МАР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 8, ап. 31, чийто управител е жалбоподателят Ц. И..

От молбата и приложенията на Гаранционния фонд се установява, че за посоченото МПС е било изготвено уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ № 008291/22.02.2026 г., адресирано до „СИ-МАР“ ЕООД, и изпратено на 27.02.2026 г. С него адресатът е бил уведомен, че към 22.02.2026 г. в информационния център няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС и че в 14-дневен срок следва да бъдат представени доказателства за сключен такъв договор, в противен случай Гаранционният фонд ще уведоми компетентните органи на МВР за предприемане на мярка по прекратяване на регистрацията.

От същата справка на Гаранционния фонд се установява, че уведомление към МВР за прекратяване на регистрацията е изпратено на 23.03.2026 г., а регистрацията е била възстановена автоматично на 31.03.2026 г. в 09:23 ч. въз основа на данни за сключена застраховка. Видно е още, че за автомобила е налице полица № BG/02/126001119096, сключена на 31.03.2026 г.

По делото е представено и писмо на сектор „Пътна полиция“ – Враца от 21.04.2026 г., в което изрично е посочено, че според органа, след изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., сектор „Пътна полиция“ няма задължение да уведомява собственика за служебно прекратената регистрация на ППС. Следователно самият ответник не твърди и не доказва извършено уведомяване от страна на МВР за вече настъпилата служебна дерегистрация.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност е установена от т. 8 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателя да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена в противоречие на материалния закон и в несъответствие с преследвана от него цел, като съображенията за това са следните:

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. б. гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че Ц. В. И. е извършил нарушение по чл.175, ал. 3 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място е управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, считано от 23.03.2026г.

Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл.143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 КЗ). Това става чрез автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.