Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3116 от 08.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1370/2025
Вид
Решение № 3116
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100501370 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20751 от 17.11.2024 г., постановено по гр.дело № 5944/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 127 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, срещу „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, ЕИК 831805643, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Асен Йорданов“ № 12, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1372,34 лева /хиляда триста седемдесет и два лева и 34 стотинки/, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, аб.№ ********, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 228,41 лева /двеста двадесет и осем лева и 41 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 05.07.2023 г., 3,04 лева 1

/три лева и 04 стотинки/, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,53 лева /нула лева и 53 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 05.07.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 22494/01.08.2023 г. по ч.гр.дело № 39850/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, като неоснователни.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Проф. Георги Павлов“ № 3 в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.А.Т., с искане същото да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1372,34 лева /хиляда триста седемдесет и два лева и 34 стотинки/, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, аб.№ ********, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и в размер на сумата 228,41 лева /двеста двадесет и осем лева и 41 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 05.07.2023 г., и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените установителни искове. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение н а материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Третото лице - помагач “Техем сървисис“ ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в обжалваната от ищеца част. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни 3 искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1372,34 лв., представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, аб.№ ********, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и в размер на сумата 228,41 лева /двеста двадесет и осем лева и 41 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 05.07.2023 г., са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл.59, ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание - договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗД може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага – чл.55, ал.1 от ЗЗД, чл.57, ал.2 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл.75, ал.2 от ЗЗД, чл.72 и чл.74 от ЗС и други. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да 4 се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства /в този смисъл решение № 148 от 28.02.2006 г. по т.дело № 703/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В процесния случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд с оглед събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Наличието на договорно правоотношение между страните по делото е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника. С оглед на което ответникът следва да отговаря на договорно основание.

Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен и може да се предяви само тогава, когато не съществува друг ред за правна защита. В процесния случай възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание - договорно, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Като неоснователен следва да се прецени предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, който е субсидиарен и може да се предяви само тогава, когато не съществува друг ред за правна защита. Поради неоснователност на главния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, неоснователен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.