Определение № 1804 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1804 гр. София, 17.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501552 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд между Софийски градски съд и Софийски окръжен съд относно това кой съд е компетентен да разгледа и реши спора по предявените за разглеждане насрещни осъдителни искове от „Екса“АД срещу Министерство на културата за реално изпълнение на задължение за плащане на остатък от дължимото възнаграждение, за обезщетение за забавеното му плащане, за неустойка от неточно неизпълнение, за неоснователно обогатяване при твърдения ответниците да са изпълнили точно задълженията си, за разлика от ищеца, който не е оказал дължимото съдействие.

По така повдигнатия спор за подсъдност настоящия съдебен състав приема следното :

Видно от насрещната исковата молба, по която с определение от 31.10.2023г.

Софийски окръжен съд е отделил на основание чл.211, ал.2, изр.2 ГПК от производството по висящото пред него дело са предявени в условията на частичност и евентуалност искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 26 000 лева, частичен иск при пълен размер на претенцията от 552 000 лева, съставляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил от развален договор за възлагане на обществена поръчка, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 1000 лева, частичен иск при размер на претенцията от 96 189,09 лева, съставляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 21.12.2021г. до 03.08.2023г.; иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 138 000 лева, съставляваща неустойка за неточно изпълнение по чл.11, ал.1 от договора, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на 4 420 лева, частичен иск при пълен размер на претенцията от 93 840 лева, съставляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил от разваления договор, ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумите.

С последната редакция на чл.108, ал.2 ГПК, вр. с чл.119, ал.3 ГПК, в сила от 07.08.2018г., е предвидено, че исковете срещу държавата и държавните учреждения, вкл. поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. В настоящия случай безспорно е че правоотношението от което произтича настоящия правен спор произтича от развален 1 договор за обществена поръчка, който е сключен по седалището на ответника Министерство на културата в гр. София, следователно компетентен да разгледа и реши и спора се явява Софийски градски съд, в чийто правораздавателен район се намира седалището на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, в редакцията й след изм. в ДВ, бр.

119, ал.3 ГПК, съдът може и без възражение на ответника в отговора на исковата молба за неподсъдност на спора пред ненадлежно сезирания съд, по свой почин , служебно - до приключване на първото по делото заседание, да следи за обстоятелството дали по нормативните правила, уреждащи кой измежду равни по степен съдилища е местно компетентен да разгледа предявения осъдителен иск за заплащане на суми предявени срещу ответници държавата или държавни учреждения, след което окончателно се стабилизира производството по подсъдността, макар и първоначално да е бил сезиран ненадлежния съд.

Настоящият случай е именно такъв, като ненадлежно сезираният Софийски окръжен съд е действал съобразно предоставените му по силата на разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, служебно и без да е сезиран чрез възражение от ответника, да се занимае с ненадлежното предявяване на иска съобразно с правилата на местната подсъдност. Действително при старата редакция на същата разпоредба без изрично направено от ответника възражение за липса на местна компетентност от страна на ненадлежно сезирания съд да разгледа спора, извън случаите когато спорът се отнася до недвижим имот, съдът нямаше правото да го прекратява и да го изпраща на местно компетентния съд, но тази разпоредба с оглед новелата на ал.3/ в редакцията действаща след 2018г./ е дерогирана по отношение на визираните в нея спорове, между които е и настоящият доколкото има за предмет искове предявени срещу държавно учреждение, каквото безспорно е ответникът.

Не е верен и не може да бъде споделен изводът на сезиралият със спор за подсъдност Софийски градски съд, че въпросът за подсъдността бил окончателно решен в предходно провелото се производство по чл.122 ГПК, което е било предмет на ч.гр.д. № 3331/2023г. на САС и че този въпрос не може да бъде повдиган от съда, за който вече веднъж било прието, че е местно компетентен да разгледа и реши спора между страните на посоченото основание.

Видно от мотивите на постановения по предходното производство по чл.122 ГПК съдебен акт САС само е приел, че правомощие на съда, разглеждащ и решаващ първоначално предявения иск е да постанови отделянето на предявените насрещни искове като в правомощието на съда, разглеждащ спора по първоначалния иск/ който в случая е бил ненадлежно сезирания с насрещната искова молба Софийски окръжен съд/ не се включва преценката относно допустимостта на същия, редовността на насрещната искова молба и произнасяне относно подсъдността на спора, а че такава преценка ще бъде от компетентността на съдебния състав на когото, по правилата за администриране и разпределение на делата в съответния съд, ще бъде за разпределено за разглеждане отделеното производство по насрещната искова молба. Приемайки в мотивите си, че съставът на Софийски окръжен съд, който е първоначално сезиран с насрещната искова молба, преждевременно се е занимал с този въпрос едновременно с отделянето на насрещната искова молба за разглеждане в отделно исково производство, не е решил въпроса относно подсъдността, че и този съд следва да разгледа и да реши по същество спора между страните, което е предмет по насрещните искове.

Следователно липсва произнасяне в желания и сочения от СГС смисъл, поради което и не може да се приеме за основателен доводът му, че въпросът за подсъдността е окончателно решен и че двете равни по степен съдилища са били обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на този въпрос, каквото всъщност няма.

Ето защо в случая всеки от предявените искове, които са описани по-горе, се явява родово и местно подсъден на Софийски градски съд, което е наложило и производството по делото да се прекрати пред сезирания Софийски окръжен съд и да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд.

По изложените съображения САС приема по повдигнатия пред него спор за подсъдност, че компетентен да се произнесе по исковете е Софийски градски съд.

Воден от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, САС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да се произнесе по предявените от „Екса“АД срещу Министерство на културата обективно съединени искове Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3