Разпореждане № 14267 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14267 гр. София, 20.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А Б. Д като разгледа докладваното от А Б. Д Наказателно дело частен характер № 20241110215923 по описа за 2024 година

Днес, 20.11.2024г., А Д, съдия при Софийски районен съд, НО, 134 състав, и съдия докладчик по НЧХД № 15923/2024г., след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба от Р. И. К. срещу А. А. Д. –С., по която е образувано НЧХД № 15923/2024, намирам, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство от частен характер по следните съображения:

Производството е образувано с внесената тъжба, като в същата са изложени твърдения, че : се касае за обида, отправена към частния тъжител и обективирА. в отговор на искова молба № 40463/2024г. по гр. Дело № 1069/2024г. по описа на СГС, ГО.

В посочения отговор А. А. Д. – С., в качеството си на упълномощен процесуален представител на „Топлофикация София“ ЕАД е изразила становище, че „ Страховете и притесненията на ищцата са психични състояния, които независимо от степента и вида им, са обективно медицинско състояние и като такова следва да бъдат установени и лекувани от медицински специалист в съответната област….“

Частния тъжител излага доводи, че инкриминираните от нея изрази са обидни и нарушават гражданските права, като същите са навредили вербално и психически на нейния авторитет.

След запознаване с материалите по делото съдът намира за установено следното:

В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по чл.

250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва несъмнено да се убеди дали в тъжбата се твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че с промените в НПК, в сила от 02.06.2023г. съдията – докладчик разполага с възможността да прекрати наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията - докладчик, която следва 1 да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК. А след това, в случай че формира такъв положителен извод, съдията-докладчик следва да премине към А.лизиране на въпроса дали конкретният възведен в обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на престъплението обществени отношения. Естеството на предмета на проверката по чл. 250 от НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по същество (а не на доказателствения материал, който е приложен към тъжбата), доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно следствие само по обвинения за извършени престъпления, които са посочени в НК.

Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.

За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер.

В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на А. А. Д. – С.. Деянието, осъществено чрез изготвяне на отговор на искова молба с правно основание чл. 131, ал. 1 от ГПК е несъставомерно от обективна стрА..

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи и действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Престъплението по чл.146, ал.1 от НК е реализирано, когато поведението е насочено към конкретен правен субект, чието идентифициране е възможно при прочит на използваните изрази. Изисква се постигането на персонална индивидуализация на адресата, доколкото предмет на посегателството са винаги честта и достойнството на една личност. Обидата е резултатно престъпление (вж. Стойнов, НП, Особена част, Прест. против правата на човека, С, 2006 г., стр. 165), макар резултатът да се предполага (Р. 21-94-ІІІ НО ВС.). То е довършено с възприемане на мисловното съдържание, обективирано устно, писмено, чрез действия и пр. На следващо място за обосноваване на деянието с ангажирА.та правна квалификация е необходимо ползваните изразни средства да носят послание, което е годно да унизи, дълбоко да засегне адресата им с оглед общоприетите критерии за морал. Обидата винаги е изразяване на отрицателно мнение за 2 дадено лице, но не всяко отрицателно мнение или неделикатност е обида. За да бъде съставомерно, е необходимо същото да бъде изразено по неморален начин, чрез ругатни, неприлични жестове, думи само с отрицателно значение и пр.

Пренесено в конкретиката на настоящия казус изложеното по- горе налага обсъждане съдържанието на всеки от инкриминираните с тъжбата изрази, прякото семантичното послание, вложено в тях, контекста, в който са обективирани, а така също и конкретния механизъм на деянието, респ. формата, която се твърди, че е възприело то с оглед реализацията на престъплението.

В инкриминираните от ЧТ изрази се посочва ,че „ Следва са се вземе предвид, че страховете и притесненията на ищцата са психични състояния, които независимо от степента и вида им,са обективно медицинско състояние и като такова следва да бъдат установени и лекувани от медицински специалист в съответната област. „ На първо място цитираните изрази са извадени от контекста и същите са относими към правото на зашита на дружеството – ответник по гражданското дело, водено от ищцата за деликт, да оспори наличието на причинна връзка между поведението си и претърпените от нея твърдени вреди.

Видно от началото на пасажа, части от които ЧТ е цитирала, се посочва, че „Не е налице и другата предпоставка на фактическия състав, а именно причинната връзка. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява, че поведението на дружеството е довело до твърдените страдания.“ Очевидно е, че ЧТ в своята искова молба е изложила твърдения за преживени от нея страхове и негативни емоции, пряка последица според нея от противоправното поведение на дружеството. Това е дало основание да потърси защита на правата си по исков ред. На свой ред дружеството – ответник, чрез упълномощения си процесуален представител – старши юрисконсулт А. Д. – С. оспорвайки твърденията на К. са изготвили процесния отговор на исковата молба.

В случая изложените обстоятелства в частната тъжба не са годни да унизят честта и достойнството на ЧТ. Тъжителката е инкриминирала изрази, които обективно не съдържат обидно съдържание. Смисловите връзките, които тя е направили и с които е натоварила тези думи пресъздават нейния собствен субективен прочит. Субективните процеси на индивидуално осмисляне и преработка на информацията обаче не са годен предмет на престъплението обида и не се поддават на методите и подходите, чрез които се изследва и установява обективната истина.

В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да покрива признаците на престъплението обида, поради което тъжбата не отговаря на изискванията на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер , поради което са налице основание делото да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК 3

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 15923/2024 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав.

Препис от разпореждането да се връчи на ЧТ.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски Градски Съд в 7 дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4