Решение № 39 от 28.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600113 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. М. Д. – служебен защитник на подсъдимия Г. С. С. срещу присъдата по НОХД № 403/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, наказателно отделение, както и по лична жалба на подсъдимия.

С посочения съдебен акт подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК – единадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

В жалбите на адв. Д. и подсъдимия се претендира, че не е било установено по безспорен начин, че престъплението е било извършено от подсъдимия, а наложеното наказание е прекомерно по размера си. Иска се, при условията на алтернативност, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението или делото да бъде върнато за ново разглеждани от друг състав на първостепенния съд. Ако съдът не се съгласи с посоченото до момента, молят да бъде намалено наложеното наказание.

1

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните прения, пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. По отношение на наказанието намира, че при все на пръв поглед санкцията да изглежда голяма, окръжният съд е изложил убедителни и споделими доводи защо конкретният случай е с по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, с което пледира, че отмерената конкретна санкция напълно покрива всички критерии на чл. 36 от НК и държи сметка за обстоятелството, че елементът на интензивна принуда се е изразил спрямо личността на непълнолетно момиче, което е било изплашено от инцидента. Наред с това, обръща внимание и на обстоятелството, че подсъдимият е реализирал процесното деяние след като е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор.

Служебният защитник на подсъдимия адв. М. Д., в хода на съдебните прения, поддържа изцяло подадената жалба. Релевира доводи за опорочено разпознаване на подсъдимия от страна на пострадалата и липса на други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изразява упрек спрямо воденото разследване и липсата на приложен видeозапис от намираща се в района на инцидента видеокамера. При условията на алтернативност пледира, че следва да бъде отчетена с достатъчна тежест при определяне на наказанието ниската стойност на предмета на престъплението. Също при условията на алтернативност, моли за намаляване на размера на наложеното наказание, което с оглед доказателства по делото, е било завишено.

Подсъдимият Г. С. С. поддържа доводите на своя адвокат.

В последната си дума заявява, че не е извършил престъплението.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, като въз основа на проведеното съдебно следствие, окръжният съд правилно е приел за установена следната фактическа обстановка, която в принципен план, остава непроменена и след провеждането на допълнително съдебно следствие от въззивната инстанция, както следва:

На 30.09.2022 г., около 23.00 часа, пострадалата А. З. (тогава на 15 г.) се прибирала сама към дома си в кв. „*“ в *, като по телефона поддържала връзка с майка си, като я уверила, че вече се намира близо до дома им, но след това телефонът й се изключил, тъй като батерията му трябвало да се зареди.

Непълнолетната носела дамската си чанта, преметната отпред през тялото с дълга дръжка, като в нея имало портмоне, мобилен телефон „*“ със счупени дисплей и заден капак, с поставена сим карта на мобилния оператор „*“, ключодържател и метален секретен ключ. Първоначално З. вървяла по добре осветената улица край училище „*“, където се разминала и поздравила с две момчета - К. И. и Б. У.. По същото време, след нея вървял подсъдимият Г. С., 2 който бил забелязан от К. И. да върви забързано в посоката на момичето.

Спътникът на К. И. - Б. У. подвикнал на въпросното момче, известно на свидетеля К. И. като „Г.“, на турски или цигански език „апап“/„апи“, което свидетелят възприел като поздрав между познати в контекста на ситуацията.

З. продължила по пътя си покрай детска градина „*“, след което се отправила към блок № * в кв. „*“. Там подсъдимият С. се затичал и успял да я настигне зад гаражите, когато завила и навлязла в по-слабо осветено пространство.

Пострадалата, която била забелязала, че след нея върви някакво момче, се обърнала към подсъдимия, когато усетила, че я настига. Изплашила се много и започнала да вика за помощ. В този момент подс. С. я хванал с едната си ръка за устата, а с другата нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето, на лявото рамо и над лявата гърда. След това започнал да дърпа чантата от рамото на З., говорейки на ухото й: „Дай чантата!“, „Дай чантата!“. Тъй като пострадалата не изпускала вещта си, подсъдимият я блъснал с ръце и тя паднала на терена. Преди да може да се изправи, Г. С., който продължавал да дърпа чантата, успял да скъса дръжката й, след което побягнал към близката детска градина с дамската чанта на пострадалата и намиращите се в нея вещи.

Виковете за помощ на А. били чути от лицата, които живеели в къщата в близост до блок № * в кв. „*“. Същите й предоставили телефон, от който тя подала сигнал за случилото на спешен номер 112. Тъй като К. И. и Б. У. също чули виковете на пострадалата, се приближили до мястото, където била ограбена, като К. И. възприел, че пострадалата била притеснена и треперела.

Запитали я какво е станало и получили отговор, че била нападната от момче от ромски произход. Малко след инцидента полицейските служители отвели пострадалата в дома й, където майка й - свид. Р. С. възприела, че има наранявания и е силно изплашена – „в шок“. След инцидента пострадалата избягвала да говори за него, тъй като спомените за случая били болезнени. Не излизала сама вечер и не се прибирала без придружител.

Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 188/04.10.2022 г. (л. 35-36 от ДП), при упражнената спрямо пострадалата физическа принуда по време на извършване на деянието, същата е получила кръвонасядане на горната устна на устата, кръвонасядане на лявото рамо и кръвонасядане на гръдния кош. Констатираните увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата. Тези увреждания са причинили страдание и имат характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 38-39 от ДП) пазарната стойност на отнетите от владението на пострадалата А. З. вещи към датата на деянието била, както следва: дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25,00 лева, портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,00 лева, мобилен телефон „*“ с механични повреди (счупен дисплей и счупен заден капак) на стойност 160,00 лева, сим - карта на „*“ на стойност 10 лева, ключодържател на стойност 3,00 лева и секретен 3 ключ на стойност 4,00 лева, всички вещи на обща стойност 207.00 лв.

Първият съд е имал основание да кредитира заключенията на посочените експертизи като добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит, които са изследвали обективно установени факти по делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на доказване релевантни за делото обстоятелства.

Настоящият съд намира, че изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Във връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба, въззивният съд допусна разпит на част от свидетелите, чиито показания са били ползвани от първата инстанция чрез прочитането им от досъдебното производство, доколкото съобрази разпоредбата на ал. 8 на чл. 281 НПК, че осъдителната присъда не може да се позовава само на показания, прочетени по реда на ал. 4 на чл. 281 НПК. Това, според настоящата инстанция, в случая бе наложително и с оглед спазването на принципа за състезателното начало и равните права на страните в процеса. И не на последно място, от съдържанието на протокола от проведеното на 15.06.2023 г. съдебно заседание на окръжния съд в Стара Загора (л. 61-72 от делото на ОС) не става ясно дали даденото от подсъдимия съгласие за включване на показанията на свидетелите в доказателствения материал при условията на ал. 7 вр. ал. 5 на чл. 281 НПК, е било информирано, така както изисква закона. Липсват данни особеностите на ал. 7 да са били разяснени на подсъдимия. При все да е било посочено, че заявеното от свидетелите на подготвителната фаза се включва при условията на ал. 4 на чл.

281 НПК, цитираната алинея отпраща към т. 1 и т. 2 на ал. 1 от коментираната разпоредба, което е предполагало личното присъствие на свидетелите пред съда. При прочит на протокола от проведеното от окръжния съд съдебно заседание, не се установява решаващият орган да е положил необходимите усилилия да осигури присъствието на свидетелите по делото. В частност, в протокола от проведеното пред първия съд съдебно заседание на 15.06.2023 г. не е било отбелязано инстанцията да е изпълнила задълженията си по ал. 7 на чл. 281 НПК да разясни на подсъдимия, че прочетените показания на неявилите се свидетели, независимо от причината за демонстрираното от същите процесуално поведение, могат да се ползват при постановяване на присъдата. В този смисъл и съгласието на подсъдимия за включване на показанията на свидетелите А. З. З., Р. С. С., К. И. И., Б. Ф. У., А. В. И. и Р. А.

И., М. Ю. М. и Н. Х. М. не е било информирано, като възраженията на подсъдимия и неговия защитник към процесуалната дейност на първия съд, се приемат за основателни по изложените съображения. При така възникналата процесуална ситуация, пред втората инстанция бе извършен преразпит на посочените свидетели, с изключение на последните двама, като показанията на разпитаните свидетели бяха прочетени на различни прави основания, с информираното съгласия на подс. Г. С.. Същите ще бъдат анализирани и допълнително в настоящото изложение. Въззивният съд изрично изключва от доказателствената съвкупност показанията на М. М. и Н. М., доколкото във 4 връзка с изложеното до тук същите не са били включени в доказателствената маса по надлежния ред. При все това, фактите и обстоятелствата, за които същите са дали показанията си, се установяват от други надлежно събрани по делото доказателства, като по отношение на възприятията на различни свидетели от състоянието на пострадалата след деянието, в хода на допълнителното съдебно следствие, сведения са дали, както самата пострадала, така и нейната майка, а също така и полицейските служители Т. и Т., които да били изпратени на мястото на инцидента по повод подадения сигнал и също са засвидетелствали възприятията си в тази насока.

Показанията на визираната група свидетели, които са възприели състоянието на пострадалата след инцидента са взаимно допълващи се, непротиворечиви, съответстват на заявеното от непълнолетната А. и се подкрепят и от заключението на назначената на подготвителната фаза СМЕ за медикобиологичните характеристика на нараняванията на пострадалата, установени при нейното освидетелстване за нуждите на производството. Отделно от това и показанията на свид. К. И., в частта им, в която описва пред настоящия съд възприятията си за викащ за помощ женски глас, разговора му с пострадалата и възприятията му, че била притеснена и треперела, също следва да бъдат включени към коментирания комплекс, доколкото не влиза в противоречие с него в посочения си сегмент.