Решение № 2783 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2783 гр. ***, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110207504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № VI-12 от ***., издадено от заместник началник на 01 РУ-СДВР, на М. В. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ евро на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за нарушение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се излагат твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, доколкото описанието на нарушението е непълно и несъответно на събраните по делото доказателства. Наред с това се изтъква, че размерът на наложената глоба е под законовия минимум, а доколкото нормативната уредба не позволява подобна редукция, то и това само по себе си прави санкцията незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят К. редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по съображенията изложени в жалбата и присъждане на разноски, за които представя доказателства. Акцентира върху обстоятелството, че установената от доказателствата фактическа обстановка е коренно различна от изложеното в наказателното постановление относно вида на веществото, открито у жалбоподателя, а именно неконкретизирано бяло прахообразно вещество, съгласно НП срещу блистер диазепам, съгласно събраните доказателства.

В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г., която моли за потвърждаване на НП, като изтъква, че от страна на жалбоподателя е осъществен състав на административното нарушение по чл.21, т.9 ЗООРПСМ, доколкото разпоредбата включва забрана за носене не само на наркотични, но и на други упойващи вещества. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В допълнение са представени писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за спазване на процесуалните изисквания по издаването на НП и АУАН досежно форма, съдържание и 1 срокове, както и за правилното приложение на материалния закон, като отново се изтъква съдържанието на нарушената правна разпоредба като се привеждат доводи за установено нарушение по посочения текст.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ж.к."***" № ***.

На ***. в град ***, на Национален стадион "Васил Левски" се провеждала футболна среща между отборите на ПФК "ЦСКА-***" и ПФК "Левски", с начален час 16:00 часа. С оглед осигуряване безопасното и безконфликтно провеждането на спортното събитие достъпът до стадиона бил контролиран от органите на МВР, включително чрез организиране на контролно- пропускателни пунктове за отиващите на стадиона. На посочената дата, около 15.15 часа жалбоподателят М. К. се отправили към сектор Б, вход 9 на стадиона. При проверка от полицейски екип включващ и свидетелят Д. М.- младши полицейски инспектор при 03 РУ-СДВР, у жалбоподателя К., бил открит един блистер с надпис „Диазепам“, съдържащ четири таблетки. който той предал доброволно на органите на МВР.

При това обаче жалбоподателят бил задържан по реда на ЗМВР, а длъжност младши експерт в 01 РУ- СДВР- К. И., съставил АУАН № VI-12/***., с който на жалбоподателя М.

К.а било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че на ***. около 15:15 часа в град ***, преди провеждане на футболна среща на Национален стадион "Васил Левски", на КПП сектор Б, вход 9, същият е носил наркотични или други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните, а именно полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно бяло вещество, като деянието представлява противообществена проява(спортно хулиганство), квалифицирано като нарушение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.

Актът, съставен с участието на нарушителя му бил предявен за подпис и запознаване.

На база на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението било издадено процесното наказателно постановление (НП) № VI-12 от ***., с което, на М. В. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ евро на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за нарушение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН VI-12 от ***., Наказателно постановление (НП) № VI-12 от ***., Докладна записка до заместник началника на 01 РУ-СДВР, Докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР, Протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, Заповед за задържане на лице, Протокол за доброволно предаване, саморъчно обяснение на нарушителя, Заповед за компетентност на административнонаказващия орган и удостоверение за заеманата длъжност.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, част от съдържанието на административнонаказателната преписка. Същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се изтъкне, че между страните отсъства спор по фактите, а единствено по правната им интерпретация.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, като разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК 2 вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е основателна поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № VI-12/***, който е съставен от Като И.- младши експерт при 01 РУ-СДВР. Въпреки разпореждането на съда за същата не са представени данни за точната длъжност и правомощия. Предвид на това и доколкото съгласно чл.26 ЗООРПСМ, актовете за нарушения на същия се съставят от органи на МВР с полицейски правомощия, то не може да се заключи, че актът е издаден от орган със съответна материална компетентност, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Последното действително е издадено от териториално и материално компетентен орган, доколкото съгласно т.1.7. от Заповед № 8121з-247 от 05.03.2021г. на министъра на вътрешните работи, оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗООРПСМ са и именно заместник началниците на РУ в СДВР, но това не санира пропуска свързан с компетентността на актосъставителя.

На следващо място, констатират се съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, чието съдържание не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а именно да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. И в двата основни за административното наказване процесуални документа, описанието на нарушението се свежда до пресъздаване на част от текста на забраната по чл.21, т.9 ЗООРПСМ, а именно носенето на „наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните“ при посещение на спортно мероприятие, като описанието на конкретното деяние, вменено на жалбоподателя М. К., практически се изчерпва до твърдението "полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество". При това от една страна по никакъв начин не става ясно какво точно е естеството на забранения предметдали се касае за наркотично вещество, друго упойващо вещество, или пък някакъв и какъв друг предмет или вещество, представляващи опасност за околните. Бланкетното цитиране на текста на законова разпоредба, без същият да е запълнен с конкретно съдържание, свързано с установената фактическа обстановка не представлява надлежно описание на вмененото административно нарушение и доколкото пропускът касае един от основните елементи на административното обвинение се явява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление. Наред с това следва да се посочи, че единствената конкретика по отношение на носения от жалбоподателя предмет, а именно „полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно бяло вещество“ от една страна не допринася за запълване на общата законова формулировка, доколкото не конкретизира виза на предмета или веществото.

Не на последно място следва да се изтъкне, че посоченото в АУАН и НП, твърдение за носене на „полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно бяло вещество“, категорично не отговаря на фактическата обстановка, установена на база представените от наказващата администрация писмени доказателства. Във протокола за доброволно предаване, както и в протокола за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, категорично се сочи, че жалбоподателят е държал в себе си блистер с четири таблетки, с надпис „Диазепам“ т.е. коренно различен по своето естество и характеристики предмет, а именно лекарствен продукт. При това съдът намира, че неправилно установената в наказателното постановление фактическа обстановка е компрометирала извода за извършено нарушение по чл.21, т.9 ЗООРПС, доколкото всъщност се касае за лекарствен препарат, за който е следвало да се установи наличието на медицинско предписание за използването му от страна на нарушителя, което обаче при така даденото описание е безпредметно.

Посочените неясноти и неточности в описанието на нарушението, представляват процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото засягат единият от двата основни елемента на предявеното административно обвинение, като неминуемо ограничават възможността на нарушителя да разбере фактическите рамки на същото, респективно да организира защитата си. Схематичното и бланкетно описание, както и допуснатата неточност в изложението на фактите, ограничават и правомощията на съда при 3 проверка на наказателното постановление. Следва да се изтъкне, че съдът може да приложи закон за същото нарушение чл.63, ал.7, т. 1 вр. ал.2, т.4 ЗАНН, но само при наличие на съответни факти, които в случая липсват. В този смисъл доводите на наказващия орган, че жалбоподателят все пак е извършил нарушение по чл.21, т.9 ЗООРПСМ, въобще не подлежат на обсъждане, доколкото съдът не може нито да изменя, нито да допълва обстоятелствата по нарушението.

С оглед изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно установена фактическа обстановка.

Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. В настоящото производство жалбоподателят М. К. е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ е заплатена сумата от 550 евро, което надхвърля повече от 100 % предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, размер. При това съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото по делото е проведено само едно съдебно заседание, не са разпитвани свидетели и не са събирани допълнителни доказателства извън административно-наказателната преписка. С оглед на изложеното то и претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 225 евро. Същото надхвърля предвидените в наредбата, стойности, но справедливо и съответно на правната и фактическа сложност и обема на делото, остойностява предоставената правна помощ.