Решение № 20192 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20192 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110140671 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от СО, ЕИК ********** против В. К. М., ЕГН **********, Н. Л. И., ЕГН **********, Б. Л. М., ЕГН **********, Ю. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. чл.225а, ал.3 от ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че със Заповед № РА-30-337/03.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредено на Л. М. М. да премахне изградения от него незаконен строеж - „навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *********** в /адрес/. Твърди още, че в продължение на две години от издаването на заповедта не били предприети каквито и да било действия за изпълнението й от собственика Л. М. М.. Сочи, че на същия е била изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.227, ал.1 от АПК.

Поддържа, че по силата на разпоредбата на чл. 225а, ал.3 от ЗУТ, когато заповедта не е изпълнена доброволно в определения срок, тя се изпълнявала принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. На това основание СО била принудена да приложи това свое законово правомощие и да пристъпи към премахване на навеса. За целта бил подписан договор между /фирма/ и общината, чийто предмет бил събарянето на стрежи, сред които и процесния навес. Преди пристъпване към събарянето на строежа бил съставен протокол, приложение № 3 от 26.11.2018 г., който установявал състоянието преди започване на принудителното изпълнение. Твърди още, че на 29.11.2018 г. бил съставен и протокол, приложение № 4, който удостоверявал състоянието на строежа след приключване на принудителното изпълнение. Събарянето му било удостоверено чрез съставен окончателен приемо-предавателен протокол от 12.12.2018 г., който бил и отчетният документ, удостоверяващ изпълнението на договора. Сочи, че за събарянето на сградата СО извършила разходи в размер на 8 685, 52 лв., съставляващи стойността на услугата по събарянето съгласно договора от 06.11.2018 г. Посочва, че плащането било удостоверено с издадена фактура от 11.12.2018 г., в която премахнатия обект бил описан в т.28 и платежно нареждане от 21.12.2018 г. Твърди още, че в случая бил издаден протокол, приложение № 5 от 29.11.2018 г., видно от който направените разходи били в размер на 8 685,52 лв., дължими от наследниците на Л. М. М. - В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. на 1 основание чл. 60, ал.1 от ЗН – за всеки от тях по 1 240,79 лв.

Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, като било образувано ч.гр.д. № 70868/2023 г. по описа на СРС, 179 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, като по отношение на Х. Л. М. не било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта, длъжниците В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., депозирали възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени настоящите установителните искове.

Претенцията е заявена и разпределена, както следва:

В. К. М. – вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Н. Л. И. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Б. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Ю. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.

З. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането и М. Л. М.- вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Искането е съдът да признае за установено, че В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З.

Л. М. и М. Л. М. дължат на СО сумата в размер на 7 444,74 лв. главница, или по 1 240,79 лв. всеки един от тях, ведно със законната лихва за периода от 20.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 70868/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответниците В. М. и Ю. М.. Със същия оспорват предявените искове по основание и размер. Считат, че по отношение на вземането е изтекъл предвиденият в ГПК 5годишен давностен срок за предявяване на иск, поради което правят възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат твърдения, че от представените доказателства по делото не ставало ясно как точно била формирана твърдяната сумата от 8 685,52 лв., заплатена за премахването на процесния навес. Считат, че сумата е прекомерно висока цена за извършената дейност по премахването на навеса и не отговаря на действителните цени за извършване на подобен вид услуги. Освен това строителните материали, останали след премахването на навеса, били иззети от съответните работници и служители, т.е. от стойността на СМР следвало да бъдат премахнати стойностите на иззетите материали.

Молят съда да признае за установено, че не дължат на ищеца никакви суми.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Л. И. чрез назначения особен представител. Със същия оспорва предявените искове и счита същите за изцяло неоснователни и необосновани от фактите по делото, поради което моли за 2 тяхното отхвърляне. Навежда твърдения за липса на доказателства, че И. е приела наследството на Л. М.. Поддържа, че административната процедура, в рамките на която била издадена заповед № РА-30- 337/ 03.11.2016 г. на директора на „ОСК“ била изцяло опорочена.

Липсвали данни по делото Л. М. реално да бил уведомяван за издадената заповед, като видно от приложените към исковата молба доказателства, последната не му е била връчена.

Твърди още, че процедурата по принудителното премахване на постройката – навес, е извършена в нарушение на Наредба на принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ за поправяне или премахване на строежи или части от тях, и заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на СО. Поддържа, че неспазването на установените в ЗУТ и в Наредбата срокове довело до опорочаване на административната процедура, а оттам и до недължимост на твърдените от ищеца разходи по премахването на постройката. Изпълнител на подобна дейност е следвало да бъде избран през 2016 г., а не през 2018 г. Оспорва сочените в исковата молба разходи по размер и основание. Моли съда да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани от фактите по делото по основание и по размер, както и да осъди ищеца да заплати сторените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпило възражение от Б. Л. М.. Със същото заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Прилага удостоверение за извършен отказ от наследство.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба е постъпила молба от ответника З.

Л. М.. Със същата навежда твърдения, че е пенсионер по болест с тежка диагноза „*******“.

Твърди, че също има удостоверение за отказ от наследство, което прилага. Моли съда да вземе предвид това обстоятелство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника М. Л. М. – адв. М. В.. Със същия оспорва предявения срещу ответника иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

Навежда твърдения, че съставеният от ищеца констативен акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ не е връчен на наследодателя на ответника, вкл. и по §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Твърди още, че издадената заповед за премахване на „незаконния“ строеж също не е връчена по надлежния ред. Навежда твърдения за нищожност на договора, сключен с /фирма/ и СО, тъй като същият няма посочена дата на сключването му, договорът бил подписан от страна на изпълнителя от лицето В. К. К., като не било посочено в какво качество подписва договора.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 225а, ал.3 от ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По предявения иск ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на правоотношения между страните, както и че стойността възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на 3 погасителната давност.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение.

Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол по строителството в администрацията на общината (района), в която е посочен срок за доброволно изпълнение. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба, принудителното премахване е за сметка на извършителя и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с него (лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; възложителя на строежа).