Определение № 1879 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501069 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба с вх. № 18705/18.05.2023г. от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против Разпореждане №4672/25.04.2023г. по ЧГД №1860/2023г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Р.

С., ЕГН ********** от гр. Бургас, *** за сумите от 13181,19 лв. за главница, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит №7053266799/21.03.2022г., 1610.05лв. – договорна лихва за периода от 25.09.2022г. до 21.02.2023г., 198.83 лв. – мораторна лихва за периода от 25.09.2022г. до 16.03.2023г. и законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и деловодни разноски в общ размер на 449.80лв.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното разпореждане.

Като неправилен се определя изводът на съда, че сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. Твърди се, че само по свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките и да се присъедини към някоя от застрахователните програми. Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника /застрахованото лице/, а в чл. 7.2.3 от договора за кредит длъжникът изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата от кредита, касаещо застрахователната премия на съответния застраховател. В чл. 19 от договора изрично било уговорено, че няма задължителни застраховки, но клиентът можел по свое желание да сключи такива. В договора за кредит липсвала и уговорка за промяна на финансовите условия при отказ на потребителя от сключен застрахователен договор, което било друго косвено доказателство, 1 че застраховките не били условие за получаване на кредита. Допълва, че за сключване на застраховките е необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя – кредитополучател – същият е заявил пред банката желанието си и е дал съгласие относно сключване на застраховките. Сочи, че не е налице неизпълнение н указанията на съда, а напротив – депозирана е уточнителна молба по делото относно направените плащания от длъжника и каква част от тях са послужили за погасяване на главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Иска се отмяна на разпореждането като вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивната инстанция намира така подадената частна жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на обжалване, в предвидения за това срок и съдържа необходимите - форма, съдържание и приложения.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 срещу длъжника Д. Р. С., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 13181,19 лв. за главница, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит №7053266799/21.03.2022г., 1610.05лв. – договорна лихва за периода от 25.09.2022г. до 21.02.2023г., 198.83 лв. – мораторна лихва за периода от 25.09.2022г. до 16.03.2023г. и законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и деловодни разноски в общ размер на 449.80лв. Към заявлението заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги към 16.03.2023г., Договор за потребителски кредит № 7053266799 от 21.03.2022 г., информация за застрахователна програма "Защита на кредита и сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставяни от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат № 170532667992022, общи условия към застраховката, допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", заявление-декларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и разписка за неговото получаване на 02.03.2023 г.

С Разпореждане № 3717 от 30.03.2023 г., Бургаският районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на тяхното формиране, както и за съотнасяне на погашенията по кредита.

Заявителят е подал в указания срок /видно от пощенското клеймо/ молба вх. № 15313 от 21.04.2023 г., в която уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 13983. 50 лв., в която е включена предоставената парична сума в размер на 10 000. 00 лв., 479. 53 лв. преведени за заплащане на задължение на кредитополучателя за застраховка "Bank пакет 3 сметка" и сума в размер на 3503. 97 лв., предоставена за заплащане на застраховка 2

"Bank пакет кредит + сметка". Изброените компонентни формират общия размер на главницата. Посочено е, че в чл. 10 от договора е описан ГПР в размер на 34.64% като общата дължима от потребителя сума е в размер на 24319.65лв. Посочено е, че процесния договор за потребителски кредит са отнесени 7 погасителни вноски с посочени дати, съотнесени по главница, договорна лихва и наказателна лихва.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на всички претендирани вземания.

Изложени са съображения, че клаузите за дължимост на застраховки са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 вр. чл. 145, ал. 1 и ал.

2 и чл. 146, ал. 2 ЗЗПотр., респ. е налице вероятна основателност за това, както и че същите са очевидно във вреда на потребителя –така уговорени, не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно –не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя – чл. 3 от Директива 93/13/ЕИС на Съвета. Договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което икономически по-силната страна е наложила –сключването на договора, но обусловено от заплащане на допълнителна застраховка с посочени от нея застраховател и условия. Очевидната цел на посочените клаузи е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел неоснователно обогатяване на кредитора. Заповедният съд е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК са нищожни и получената въз основа на тях сума подлежи на връщане като платена при начална липса на основание.

Заявителят не е посочил каква част от плащанията по кредита са послужили за погасяване на задълженията, произтичащи от посочените клаузи, а от там – не е възможно да се разграничат останалите непогасени задължения, съгл. решения на СЕС по дело С-170/21 и д. С-379–21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на чл.6 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

В производството по чл.417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на §13,т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и §13,т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал. 3 от ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че вземането по застрахователните клаузи не се дължи на заявителя.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 13983,97 лв., със срок за 3 погасяване 25.03.2026г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 506,66 лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 30. 39 %, ГПР – 34. 64% и общ размер на задължението – 24 319,65лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 10 000,00 лв. размер на кредита, 3983,50 лв. застрахователна премия за застраховка „Банк пакет 3 сметка“ и сумата от 479,53лв. застрахователна премия за застраховка „Банк пакет 3 кредит + сметка“, които са включена в главницата, която е в общ размер 13983,97 лв.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието "Общ разход по кредита за потребителя" като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 34, 64%, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното 4 включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.