Решение № 14741 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14741 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110170827 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. Г. Д., ЕГН **********, в качеството й на вещен ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 4890,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 609,41 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г.; сумата от 80,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16,38 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2020 г. до 18.05.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2023 г. по ч. гр. д.

№ 31460/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява 1 клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 31460/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, след подадено в срок възражение от ответника, в срока по чл.414 от ГПК.

Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 31460/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Г. Д., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. К. Б., с който оспорва исковите претенции по основание. Не оспорва, че не са извършвани плащания за погасяване на процесните суми. Не оспорва отразените в информационната система на ищеца изравнителни сметки, нито размера на приспаднатите суми от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ. Не оспорва размера на дължимите суми общо и по отделните пера, нито размера на законната лихва. Оспорва основанието за тяхната дължимост. Оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва, тъй като клаузите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищеца били неравноправни. Не оспорва, че за процесния период е извършено дялово разпределение на ТЕ от ФДР. Оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали периодичните метрологични проверки. Оспорва ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва, че за процесния период е имало валидно сключен договор между ищеца и ФДР. Оспорва процесният имот да е бил топлоснабден. Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва да е било направено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Твърди, че представения протокол от ОС на ЕС е подписан от лица, без представителна власт. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.Възразява срещу допускането на ССчЕ. Прави искане за задължаване на ищеца да представи относимите към процесния период и имот фактури, в които са удостоверени 2 всички вземания, заявени в настоящото производство.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение„Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 11.02.1988 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том III, рег. № 12745, дело № 481/2005 г. от 12.07.2005 г. и нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижими имоти № 133, рег. № 4628, дело № 512/2007 ог 13.07.2007 г., се установява, че процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ***, с присъединен аб. № *** първоначално е бил закупен от Д.Г.Д. – баща /с 2/3 ид.ч./ и С.Г.Д. – син /с 1/3 ид.ч./. През 2005 г., С.Г.Д., придобива по дарение от съсобственика си Г.Д.Д., собствената на последния 1/3 ид.ч. от процесния апартамент. През 2007 г., С.Г.Д., вече като едноличен собственик на същия недвижим имот /обстоятелство, което нотариус Д.Т., очевидно е констатирал при проверката на представените му доказателства в уверение на това/ е учредил на съпругата си и настоящ ответник вещно право на ползване върху апартамент № 6, а собствеността върху имота е разпределил между двете си деца – Д. и Г., като на всяка от тях е прехвърлил по ½ ид. ч. от него. Така последните са придобили единствено т.нар. „гола собственост“, а правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно, било прехвърлено в полза на ответника П. Д.. В процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., по делото няма данни учреденото в полза на ответника П. Д., вещно право на ползване, да се е погасило на някое от основанията посочени в чл.59, ал.1-3 от ЗС.

През м.11.2012 г. лично ответницата П. Д. е подала заявление-декларация до ищцовото дружество, като е пожелала партидата за апартамент № 6, с присъединен аб. № *** /с досегашен титуляр Д.Г.Д./ да бъде прехвърлена на нейно име. Декларирала е, че семейството й се състои от 3 члена, както и че ще използва имота за жилищни нужди, като е заявила 3 също, че е запозната, че дяловото разпределение на отчетената от топломера в АС топлинна енергия между отделните имоти се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД. Задължила се е, в случай на промяна в обстоятелствата около собствеността/ползването на имота, да уведоми ищеца в срок от 30 дни, с подаване на заявление Образец-2, за закриване на партидата й. По делото не се твърди и няма доказателства, след 2012 г., в частност през процесния период 2020-2022 г., партидата на ответника да е била закрита или същата да е преустановила ползването на имота за срок по-голям от 5 години, в който случай следва да се счита, че правото на ползване се е погасило. Индиция, в посока продължаващото от страна на ответника ползване на процесния апартамент, са и представените от ТЛП, отчети за ползваната в имота ТЕ, които са подписани от ответника /приети по делото са като неоспорени относно тяхната истинност /, а за единия от отоплителните сезони, самата ответница е инициирала допълнителен отчет на уредите в дома си /видно от отчета от 09.09.2022 г., на л.206, носещ нейн подпис/.

Следователно, за процесния период от 2020/2022 г., ответника П. Д., в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот – Апартамент № 6, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, се явява единствен потребител на доставяната до имота топлинна енергия. За това свидетелства и всички писмени документи, представени от ищеца и ТЛП /фактури, общи фактури, изравнителни сметки и др./, които са издадени на името на ползвателя на имота, ответника П. Г. Д.. Като допълнителен аргумент, макар косвено, за това че ответника Д. живее и понастоящем в процесния имот, свидетелства и факта, че същата е уведомена за заведения срещу нея иск, на адреса, на който се намира процесния апартамент № 6 /като съобщението е получено лично от нея/, а същия е посочен и като нейн постоянен и настоящ адрес в приложената по делото служебно изготвена справка от НБД „Население“ и е вписан от нея като нейн адрес при упълномощаването на адв. Б. за представителството по делото.

Няма данни по делото през отоплителните сезони 2020/2021 г. и 2021/2022 г., П. Д. да е напуснала апартамента, но има доказателства, приети като неоспорени от страните, представени от ФДР, че за този сезон, потребителя е осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР.

От заключението на СТЕ се установява, че в имота през процесния период е разпределяна ТЕ за отопление, за БГВ по данни на редовно отчетен водомер и за сградна инсталация, определена по зависимост, съгласно т.6.1.1. към Приложение към чл.61, ал.1 на същата Наредба за топлоснабдяването, като за конкретния имот сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента – 283 куб.м. и този на ЕС –15787 куб.м.

Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са изцяло неоснователни, необосновани, недоказани, а в голямата си част са и проформа заявени.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника П. Д., като единствен вещен ползвател на 4 процесния топлоснабден имот – Апартамент № 6, находящ се на горепосочения адрес в гр.

София, се явява към настоящия момент единствен потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот и в това си качество следва да отговаря за задълженията на последния.

Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 6 е открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление-декларация.