Решение № 267 от 29.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Шумен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500437 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №463 от 19.06.2024г. по гр.д.№2498/2023г., Районен съд - гр.Шумен, е разпределил ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, последно изменение от 22.02.2023г., с административен адрес на ПИ гр. Шумен, бул. „......“ № 186, с площ на ПИ по скица от 576 кв.м. /Скица на ПИ № 15- 75369513.07.2023г. на СГКК гр. Шумен/, а по документ за собственост - 590 кв.м., между съсобствениците му Д. Р. С., ЕГН : ********** и „......“ ЕООД, ЕИК : 203997858, съобразно приложение № 3, вариант 2 към заключение на СТЕ/л. 105/, представляващо неразделна част от решението, както следва : За Д. Р. С. е определил територия на ползване от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен в размер на 460.99 кв.м., при следните съседи: от север – имот ***, от изток – имот *** – бул. „......“ и територия за ползване от „......“ ЕООД, означена с гранични точки 1, 2, 3 и 4 на приложение 2, от юг – имот *** – ул. „Шести юли“, от запад – имот *** по КККР на гр. Шумен, За „......“ ЕООД е определил територия на ползване от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, в размер на 115.25 кв.м., при следните съседи: от север и запад – територия за ползване от Д. Р. С., означена с гранични точки 1, 2, 3 и 4 на приложение 2, от изток – имот *** – бул. „......“, от юг - имот *** – ул.

„Шести юли“. Освен това на „......“ ЕООД съдът е определил алея с право на преминаване, с обща площ 22.68 кв.м., през частта определена за ползване Д. Р. С., с ширина 0.75 м., с 1 начало югозападния вход в имота, преминаваща покрай южната граница на имота и непосредствено от западната страна на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, само до изградения бетонен пояс до нея, както и алея с право на преминаване, с обща площ 19.69 кв.м., през частта определена за ползване от Д. Р. С. за ползване на дворната чешма и кладенец.

Недоволна от така постановеното решение останала ищцовата страна, която обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени като неправилно по подробно изложени съображения, и да се разпредели ползването на съсобствения имот без предоставяне на ответника на площ за ползване и преминаване през частта на ищцата.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искане по чл.32, ал.2 от ЗС от Д. Р. С. срещу "......" ЕООД, за разпределение на ползването на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Шумен. Ищцата излага, че с ответника са съсобственици на горния поземлен имот при квоти 4/5 ид.ч. за нея и 1/5 ид.ч. за ответника. Ищцата била собственик на сграда изградена в ПИ с идентификатор № ***, с площ от 63 кв.м., представляваща жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1, заедно с изба и таван и отделно навес към сградата със ЗП от 18 кв.м. – , а ответника на сграда с идентификатор № ***, с площ от 103 кв.м., представляваща Сграда за търговия, брой етажи – 1. Поради невъзможност да постигнат съгласие за ползване на частите им от дворното място, моли да се извърши разпределение на ползването на поземления имот.

Между страните не е спорно обстоятелството, че са съсобственици на процесното дворно място при горните квоти, както и индивидуални собственици на сградите с идентификатор ***, с площ от 63 кв.м., представляваща жилищна сграда еднофамилна, брой етажи - 1, заедно с изба и таван и отделно навес към сградата със ЗП от 18 кв.м., собственост на ищцата, и *** с площ от 103 кв.м., представляваща сграда за търговия, собственост на ответника. Съобразно представеното удостоверение № УТ-38- 067/24.08.2023г. на Община Шумен, сградата на ищцата с навес към нея са търпими по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че дворното място се ползвало само от ищцата и нейните праводатели, а собствениците на ответната сграда ползвали само нея, без двора, но винаги за търговски и промишлени цели. От изготвените в първоинстанционното производство СТЕ, се установява, че в зависимост от квотите на страните, ищцата следвало 2 да ползва 490,99 кв.м., а ответникът 115,51 кв.м. от дворното място, като след извършения ремонт на сградата му, тя заема точно 115,51кв.м., заедно с изградения бетонов пояс.

Вещото лице е предложило два варианта за разпределение на ползването на дворното място, ответника частта покрита със сградата му, включително бетоновата площадка изградена от него при ремонта, а ищцата - оставащата част, покриваща точно нейната квота - 490,99 кв.м., като и в двата варианта вещото лице е посочило допълнително и "Алея право на преминаване" за ответника, през частта за ползване на ищцата, за обслужване ответната сграда, достъп до кладенец и чешма, при ширина на алеята за преминаване от 0,75м, с разлика между вариантите в подхода към алеята за преминаване, от двата входа на имота.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ - чл. 32, ал. 1 ЗС.

Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. Правно ирелевантна за производството по чл.

32, ал. 2 ЗС е законността на изградени в имота постройки - Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 224/2009 г., І г. о., и др..

Както бе отбелязано по - горе, съобразно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези, 3 участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици. Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Дори и в хода на съдебното производство, мнозинството от съсобствениците да вземе решение за разпределение на ползването на съсобствения имот, в рамките на съдебната администрация, която осъществява съдът следва да прецени дали е налице надлежно взето решение, дали то е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за общата вещ и с оглед на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с волята на мнозинството - Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 727/2010 г., II г. о.. В Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о., е посочено, че производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения имот, мнозинството налага режим, който не е съобразен с правата на малцинството или не взема решение за начина на ползването на общите части. В последното се излага още и, че принципно правата на страните следва да бъдат съобразени, и само ако това е невъзможно или създава значителни неудобства е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, за което ползващият по-голяма от притежаваната част от дворното място съсобственик дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване. За тази цел около общата сграда трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането й и ремонтни дейности, както и да се осигури площ за общо ползване пред входовете и изходите на сградата, които ще се ползва общо от съсобствениците /при евентуално наличие на обща сграда/. Необходимо е да се посочи и, че с Тълкувателно решение №13 от 10.04.2013г. по т.д.

№13/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустимо и мажоритарен съсобственик да иска разпределение по чл.32, ал.2 ЗС, както и че невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС).

При сезиране с претенция по чл.32, ал.2 ЗС, в прерогативите на съда е единствено да разпредели ползването на недвижимия имот, като определи коя част от кой съсобственик ще се ползва, и при възможност да определи части за общо ползване. Първоинстанционния съд недопустимо е смесил фактическите състави на разпределението на ползването на съсобствена вещ с уреденото от закона право на суперфициарния собственик да ползва и преминава през обслужващия имот само доколкото е необходимо за ползване на постройката 4 му според предназначението и. Горното право на собственика на постройка е гарантирано от закона, и при евентуалното му нарушаване /недопускане до постройката с оглед обслужването и/, би могло да бъде защитено с негаторна претенция. Съдът е имал възможност да определи обща част за ползване, което не е сторил, а фактически е учредил право на преминаване и ползване. От друга страна дори и да е имал намерение да определя обща част за ползване между двамата съсобственика, доколкото в този случай със сигурност ответника ще получи по - голяма част за ползване от правата му в съсобствеността, съдът е следвало да изслуша съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение за средния пазарен наем на тази превишаваща част, съответно с решението си след определяне на обща част за ползване, да присъди и месечно обезщетение на ищеца по чл.31, ал.2 ЗС /Решение №291/29.11.2011г. ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№212/2011г., Решение №72/15.07.2015г. ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№553/2015г. и др./. При преценка на предложените варианти от СТЕ експертиза, въззивният съд намира, че най - удачен е приподписания и от първоинстанционния съд вариант, но без определените "Алеи с право на преминаване", защото същият напълно съответства на обема на съпритежаваните от страните права, на фактическото ползване на имота към момента и дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно ползване на мястото, с оглед и на притежаваните в общото дворно място постройки. Необходимо да се отбележи, че това разпределение не предвижда каквито и да било преустройства по смисъла на закона и съдебната практика, а ако съсобственика препятства правата на ответника във връзка с обслужването на постройката в задната и част, както бе отбелязано по горе - може да се защити по общия исков ред. Този вариант удовлетворява напълно изискванията на закона и практиката на ВКС за съобразяване на дяловете на страните във вещта, запазване на установеното фактическото положение, както и се създават възможности за спокойно и безпрепятствено ползване на сградите и площите.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/367c2cf6-4d3e-4125-bc17-7457057f2740